Икономиката на София успява да се възстанови от последиците на

Икономиката на София съумява да се възвърне от последствията на коронавирус пандемията и да продължи да господства при районната икономическа карта. Изключителният растеж на цифровия бранш играе основна роля в това развиване. Пазарът на труда отбелязва нови върхове, като заплатите порастват по-бързо от междинните за страната. Това са главните заключения от икономическия разбор на столицата ни, който Института за пазарна стопанска система (ИПИ) е изготвил. Според  данните, които ИПИ дава, икономическият и капиталов профил на София през 2024 година демонстрира постоянен растеж и доста усъвършенстване в разнообразни сфери. Градът генерира 41% от общия БВП (БВП) на България, като растежът се дължи на бързия процес на районите, изключително на тези, профилирани в производството на електрическа енергия. Важно е да се означи, че дълготрайните процеси на концентрация не престават, като София към този момент способства с 28% от Брутният вътрешен продукт през 2001 година до 41% сега. Това показва непрекъснатият стопански растеж на столицата. От секторна позиция, услугите образуват главната част от добавената стойност в столичната стопанска система, като търговията остава най-големият бранш, само че ИКТ секторът бързо догонва и към този момент доближава 25%. Този цифров бранш, в това число аутсорсингът на услуги, основава близо 40% от добавената стойност в столицата. През 2022 година, директните задгранични вложения в София надвишават 15 милиарда евро, като над половината от тях се концентрират в търговията, превоза и туризма, както и в ИКТ бранша. Това потвърждава привлекателността на столицата за вложителите. От ИПИ показват, че високият учебен статус на популацията остава водещо предимство на София, като приключилите най-малко приблизително обучение образуват над 90% от лицата на възраст от 25 до 64 години, а при по-младите – 25-34 и 35-44-годишните делът на висшистите доближава 60%.  Централните квартали на столицата – Средец, Лозенец, Оборище, Изгрев – са с отчетливо най-голям дял на висшистите. През 2023 година безработицата в София се задържа на 1,6% от трудоспособното население – най-ниската освен измежду всички области, само че и измежду общините в страната. Същевременно заетостта доближава 78% измежду популацията в групата от 15 до 64 години – доста по-висока както от междинната за страната стойност от 70%, по този начин и над предходния връх за столицата от 2019 година Водеща роля в заетостта играе търговията със 143 хиляди наети, а ИКТ секторът последователно се доближава със 106 хиляди наети. На годишна база обаче наетите в търговията понижават с 3%, като спадове има и във финансите и застраховането (-3%) и строителството (-1,8%). Експанзия има в ИКТ (9,8%), както и в най-ударените от пандемията браншове като просвета, спорт и забавление (9,8%) и хотели и заведения за хранене (6,7%). Средните месечни заплати надвишават 2750 лв., като разликата в заплащането сред водещия бранш на ИКТ (4653 лева./месец) и хотелите и заведенията за хранене (1223 лева./месец) е четири пъти. В умозаключение, от ИПИ, показват, че София продължава да показва своя висок капацитет за напредък и развиване, като водеща роля играят високите технологии и стопанската система на знанието. Със постоянен стопански напредък и подобряващи се демографски индикатори, столицата остава един от основните стопански центрове в района.