Икономиката на еврозоната нарасна през последното тримесечие
Икономиката на еврозоната набъбна през последното тримесечие на 2022 година с едвам 0,1% по отношение на предходните три месеца, само че това беше задоволително, с цел да опровергае опасенията за дълбока криза тази зима, защото районът на единната валута като че ли съумя да предотврати надвисналата пълномащабна енергийна рецесия . В същото време стопанската система на целия 27-членен Европейски съюз остана на равнището от третото тримесечие, демонстрират предварителните данни на формалната статистика „ Евростат “.
Брутният вътрешен продукт на еврозоната набъбна през интервала октомври-декември 2022 година с 0,1% по отношение на третото тримесечие, когато се увеличи с 0,3%, потвърждавайки експресната оценка на Евростат. В рамките на целия Европейски Съюз стопанската система обаче стагнира /нулев растеж/ по отношение на третото тримесечие, когато набъбна с 0,3%.
Това е най-слабото показване на европейската стопанска система от първите три месеца на 2021 година насам, защото търсенето и бизнес интензивността бяха наранени от високата инфлация и възходящи разноски за заеми /растящите лихви/, както и от усложнения във веригите на доставки.
Спрямо година по-рано Брутният вътрешен продукт се увеличи през четвъртото тримесечие в Европейски Съюз с 1,8% , а в еврозоната – с 1,9% след напредък надлежно с 2,5% и с 2,3% през интервала юли – септември 2022 година Според първата оценка на Евростат за цялата 2022 година стопанската система на Европейски Съюз набъбна с 3,6%, а в еврозоната – с 3,5%. Сред водещите европейски стопански системи, Испания означи повишаване на Брутният вътрешен продукт с 0,2% на тримесечна база, а на Франция – с 0,1%, до момента в който стопанската система на Германия се сви с 0,2% , а на Италия – с 0,1 на 100. Нидерландският Брутният вътрешен продукт пък означи растеж от 0,6%.
Най-силен напредък на Брутният вътрешен продукт на тримесечна база означи Ирландия /с цели 3,5%/, следвана от Дания, Кипър и Румъния /с по 1,1%/, до момента в който максимален спад на Брутният вътрешен продукт беше регистриран в Полша /понижение с 2,4%/, Литва /с 1,7%/ и Австрия /с 0,7%/.
Спрямо последното тримесечие на 2021 година Брутният вътрешен продукт на еврозоната и на целия Европейски Съюз набъбнаха през интервала октомври – декември 2022 година надлежно с 1,5% и с 1,3% след агресия от 1,8% през третото тримесечие на актуалната година. Най- стабилен напредък на годишна база през четвъртото тримесечие означи Ирландия /скок на Брутният вътрешен продукт с 15,7%/, следвана от Румъния /5,0%/, Кипър /4,4%/ и Нидерландия /3,4%/.
Брутният вътрешен продукт на България през четвъртото тримесечие набъбна с 0,5% по отношение на третото, когато също се увеличи с 0,5%, като шест други страни членки на Европейски Съюз означиха по-добра агресия. Спрямо година растежът на Брутният вътрешен продукт на България през четвъртото тримесечие се забави до 2,1% от 3,1% през предходните три месеца, като по-добра икономическа агресия беше регистрирана в осем други страни членки на Европейски Съюз.
В същото време равнищата на трудова претовареност в еврозоната и в целия Европейски Съюз се покачиха през четвъртото тримесечие с по 0,4% по отношение на предходните три месеца, когато набъбнаха с 0,3%, а по отношение на година по-рано се покачиха с по 1,5% след напредък с 1,8% три месеца преди този момент.
