Икономиката на България запази темпа си на растеж от предишното тримесечие
Икономиката на Европейския съюз е останала без изменение през второто тримесечие, отнесено към предходното, първо тримесечие на годината, до момента в който еврозоната е отбелязала най-малък стопански напредък от 0,1 на 100. Това сочат най-новите сезонно поправени данни на европейската статистическа организация Евростат, оповестени през днешния ден на страницата й.
През първото тримесечие на тримесечна основа брутният вътрешен артикул (БВП) се усили с 0,2 на 100 в Европейски Съюз, както и с 0,1 на 100 в еврозоната.
Спрямо същото тримесечие на миналата година, през април – юни 2023 година Брутният вътрешен продукт на Европейски Съюз е повишен с 0,4 на 100, а на еврозоната с 0,5 на 100, след годишен растеж с 1,1 на 100 и за двете зони през предходното тримесечие.
За съпоставяне, през второто тримесечие на 2023 година Брутният вътрешен продукт в Съединените щати се е нараснал с 0,5 на 100 по отношение на предходното тримесечие и с 2,5 на 100 на годишна база.
Икономиката на България се е разширила с 0,4 на 100 през април – юни 2023 година спрямо предходното, първо тримесечие, когато набъбна също с толкоз. На годишна база българският Брутният вътрешен продукт е бил нагоре с 1,9 на 100, забавяйки темпа си от предходното тримесечие, когато записва напредък с 2,2 на 100, разкриват още сезонно поправените данни на Евростат.
Растеж на Брутният вътрешен продукт по страни членки
Сред страните от Евросъюза Литва (+2,9 на сто) записва най-голяма икономическа агресия по отношение на предходното тримесечие, следвана от Словения (+1,4 на сто) и Гърция (+1,3 на сто). Противно на тях Брутният вътрешен продукт на Полша (-2,2 на сто), Швеция (-0,8 на сто) и Австрия (-0,7 на сто) са намалели най-значително.
Компоненти на Брутният вътрешен продукт и принос към растежа
През второто тримесечие по отношение на предходното тримесечие на годината крайните потребителски разноски на семействата са запазили равнищата си както в Европейски Съюз, по този начин и в еврозоната. Правителствените разноски за извънредно ползване са се нараснали с 0,2 на 100 в двете зони (след -0,1 на 100 в Европейски Съюз и -0,6 на 100 в еврозоната и през предходното тримесечие). Бруто образуването на главен капитал се е нараснало с 0,4 на 100 в Европейски Съюз и с 0,3 на 100 в еврозоната. Износът е намалял с 0,7 на 100 и в двете зони, до момента в който вносът се е нараснал с 0,1 на 100 в еврозоната, а в Европейски Съюз е измършавял с 0,2 на 100.
Разходите за извънредно ползване на семействата са имали нищожен принос за икономическия напредък в еврозоната и Европейски Съюз. Приносът на крайните държавни разноски е бил позитивен за еврозоната (+0,1 процентни пункта – п.п.), само че нищожен за Европейски Съюз. Приносът на бруто образуването на главен капитал е позитивен за двете обединявания (+0,1 процентни пункта за всяка). Приносът на външното салдо по настоящата сметка е бил негативен (-0,4 п.п. за еврозоната и -0,3 п.п. за ЕС).
Ръст на заетостта в Европейски Съюз и еврозоната
Броят на заетите лица се е нараснал с 0,1 на 100 в Евросъюза, както и с 0,2 на 100 измежду страните въвели еврото през второто по отношение на първото тримесечие. През първото тримесечие на 2023 година заетостта се е нараснала с 0,4 на 100 в Европейски Съюз и с 0,5 на 100 в еврозоната.
В съпоставяне със същото тримесечие на миналата година през второто тримесечие т.г. заетостта се е нараснала с 1,1 на 100 в Европейски Съюз и с 1,3 на 100 в еврозоната, след записания растеж със надлежно 1,5 на 100 и 1,6 на 100 през предходното тримесечие.
Заетите в България са намалели с 0,3 на 100 през второто по отношение на първото тримесечие на 2023 година На годишна база обаче заетостта в страната ни е повишена с 0,1 на 100, съобщи Българска телеграфна агенция.
Отработените часове са се нараснали с 0,2 на 100 в еврозоната, а в Европейски Съюз са намалели с 0,1 на 100 спрямо предходното тримесечие. Спрямо същото тримесечие на миналата година отработените часове са се нараснали с 0,5 на 100 в Европейски Съюз, както и с 0,9 на 100 в еврозоната.
През второто тримесечие на 2023 година Литва, Малта и Португалия (+1,3 на 100 за всяка) означават най-голям растеж на заетостта спрямо предходното тримесечие. Най-голям спад на заетостта е регистриран в Естония (-1,5 на сто), Румъния (-0,8 на сто) и Хърватия (-0,7 на сто).
Въз основа на сезонно поправени данни Евростат пресмята, че през второто тримесечие 216,3 милиона жители на страни от Европейски Съюз са били заети, от които 168,5 милиона са били в еврозоната.
През първото тримесечие на тримесечна основа брутният вътрешен артикул (БВП) се усили с 0,2 на 100 в Европейски Съюз, както и с 0,1 на 100 в еврозоната.
Спрямо същото тримесечие на миналата година, през април – юни 2023 година Брутният вътрешен продукт на Европейски Съюз е повишен с 0,4 на 100, а на еврозоната с 0,5 на 100, след годишен растеж с 1,1 на 100 и за двете зони през предходното тримесечие.
За съпоставяне, през второто тримесечие на 2023 година Брутният вътрешен продукт в Съединените щати се е нараснал с 0,5 на 100 по отношение на предходното тримесечие и с 2,5 на 100 на годишна база.
Икономиката на България се е разширила с 0,4 на 100 през април – юни 2023 година спрямо предходното, първо тримесечие, когато набъбна също с толкоз. На годишна база българският Брутният вътрешен продукт е бил нагоре с 1,9 на 100, забавяйки темпа си от предходното тримесечие, когато записва напредък с 2,2 на 100, разкриват още сезонно поправените данни на Евростат.
Растеж на Брутният вътрешен продукт по страни членки
Сред страните от Евросъюза Литва (+2,9 на сто) записва най-голяма икономическа агресия по отношение на предходното тримесечие, следвана от Словения (+1,4 на сто) и Гърция (+1,3 на сто). Противно на тях Брутният вътрешен продукт на Полша (-2,2 на сто), Швеция (-0,8 на сто) и Австрия (-0,7 на сто) са намалели най-значително.
Компоненти на Брутният вътрешен продукт и принос към растежа
През второто тримесечие по отношение на предходното тримесечие на годината крайните потребителски разноски на семействата са запазили равнищата си както в Европейски Съюз, по този начин и в еврозоната. Правителствените разноски за извънредно ползване са се нараснали с 0,2 на 100 в двете зони (след -0,1 на 100 в Европейски Съюз и -0,6 на 100 в еврозоната и през предходното тримесечие). Бруто образуването на главен капитал се е нараснало с 0,4 на 100 в Европейски Съюз и с 0,3 на 100 в еврозоната. Износът е намалял с 0,7 на 100 и в двете зони, до момента в който вносът се е нараснал с 0,1 на 100 в еврозоната, а в Европейски Съюз е измършавял с 0,2 на 100.
Разходите за извънредно ползване на семействата са имали нищожен принос за икономическия напредък в еврозоната и Европейски Съюз. Приносът на крайните държавни разноски е бил позитивен за еврозоната (+0,1 процентни пункта – п.п.), само че нищожен за Европейски Съюз. Приносът на бруто образуването на главен капитал е позитивен за двете обединявания (+0,1 процентни пункта за всяка). Приносът на външното салдо по настоящата сметка е бил негативен (-0,4 п.п. за еврозоната и -0,3 п.п. за ЕС).
Ръст на заетостта в Европейски Съюз и еврозоната
Броят на заетите лица се е нараснал с 0,1 на 100 в Евросъюза, както и с 0,2 на 100 измежду страните въвели еврото през второто по отношение на първото тримесечие. През първото тримесечие на 2023 година заетостта се е нараснала с 0,4 на 100 в Европейски Съюз и с 0,5 на 100 в еврозоната.
В съпоставяне със същото тримесечие на миналата година през второто тримесечие т.г. заетостта се е нараснала с 1,1 на 100 в Европейски Съюз и с 1,3 на 100 в еврозоната, след записания растеж със надлежно 1,5 на 100 и 1,6 на 100 през предходното тримесечие.
Заетите в България са намалели с 0,3 на 100 през второто по отношение на първото тримесечие на 2023 година На годишна база обаче заетостта в страната ни е повишена с 0,1 на 100, съобщи Българска телеграфна агенция.
Отработените часове са се нараснали с 0,2 на 100 в еврозоната, а в Европейски Съюз са намалели с 0,1 на 100 спрямо предходното тримесечие. Спрямо същото тримесечие на миналата година отработените часове са се нараснали с 0,5 на 100 в Европейски Съюз, както и с 0,9 на 100 в еврозоната.
През второто тримесечие на 2023 година Литва, Малта и Португалия (+1,3 на 100 за всяка) означават най-голям растеж на заетостта спрямо предходното тримесечие. Най-голям спад на заетостта е регистриран в Естония (-1,5 на сто), Румъния (-0,8 на сто) и Хърватия (-0,7 на сто).
Въз основа на сезонно поправени данни Евростат пресмята, че през второто тримесечие 216,3 милиона жители на страни от Европейски Съюз са били заети, от които 168,5 милиона са били в еврозоната.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ