Икономиката на България продължава да изсветлява и делът на сивата

Икономиката на България продължава да изсветлява и делът на сивата ѝ част през 2024 година доближава 20 – 21 %, като композитният показател „ Икономика на ярко " за предходната година записва стойност от 79,44 пункта, до момента в който през 2023 година той е бил 78 пункта. Това сподели професор доктор Стефан Петранов - основател на показателя, който Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) пресмята за 14-та поредна година. Влошаване се регистрира при подиндекса „ Заетост на ярко ", който обгръща трудовите връзки, и за предходната година той е 80,21 пункта при 82,24 пункта през 2023 година

По думите на проф. Петранов съчетаването на сдържан стопански напредък и намаляваща инфлация през 2024 година е асъдействало за по-нататъшното изсветляване на стопанската система. Той акцентира, че през годината не са били подхванати радикални нови промени, ориентирани директно към битката със сивата стопанска система, само че редица нормативни актове, признати в предишни години, са били прилагани по-ефективно и при засилен надзор.

Ученият регистрира и първи проблясъци на структурна промяна посредством разнообразни държавни стратегии за цифровизация, софтуерна рационализация, нововъведения и конкурентоспособност, които по принцип лимитират сивата стопанска система, защото ускоряват формалния бранш, покачват прозрачността и затрудняват укриването на активност. Той напомни и практиката от интервала на ковид-кризата държавната поддръжка да бъде насочвана единствено към светлата част на стопанската система, като изрази вяра този метод да се резервира.

В същото време проф. Петранов уточни, че административното нарастване на минималната работна заплата е довело до разширение на практиките със „ заплати в плик “, което се отразява в понижението на подиндекса „ Заетост на ярко “. Макар делът на сивата стопанска система да е намалял до най-ниското си равнище от началото на измерването, той остава релативно висок спрямо останалите страни от Европейския съюз.

Според него това се дължи на устойчиви структурни фактори, измежду които намесата на страната на трудовия пазар посредством минималната работна заплата и минималните осигурителни приходи, дефицитът на работна ръка и натискът от растящите разноски за труд, изключително в трудоемки браншове като строителството, услугите и земеделието. Напрегнатият пазар на труда от време на време принуждава работодателите да вършат взаимни отстъпки, в това число с нерегламентирани практики, добави той. Като спомагателни фактори проф. Петранов уточни ниската успеваемост на институциите, в това число на правосъдната система, и високите равнища на корупция.

Областите, в които сивите практики са най-разпространени и където са нужни най-целенасочени ограничения, са трудовите контракти, които не отразяват действителното заплащане, спомагателната претовареност без контракти, правилното обявление на труда и заплащането на данъчно-осигурителната тежест, както и отчитането на оборотите в услугите и провеждането на публични поръчки, заключи ученият.

С уточнението, че АИКБ не изследва директно сивата стопанска система в Европейски Съюз, проф. Петранов уточни за Българска телеграфна агенция, че съгласно проучвания на други създатели междинният размер на сивата стопанска система в Европейския съюз е сред 11 и 13 % в другите години. Страните, които са с най-хубави индикатори в това отношение, са: Австрия, Нидерландия, Англия, Дания. При тях размерът на сивата стопанска система се прави оценка на към 7-8 %. Той означи, че от началото на проучването на АИКБ през 2010 година в България сивата стопанска система е била 37 %, а през 90-те години, съгласно други създатели, нейният дял е бил над 50 %. Така че наклонността е удобна, резултатите са положителни, тази година имаме покачване, което е добре, само че има още работа да се прави, заключи ученият.

Председателят на Управителния съвет на АИКБ Румен Радев съобщи, че макар някои публични настройки българската стопанска система се движи към по-висока бистрота. Той регистрира по-добра събираемост на налози и акцизи, по-ефективен надзор и възходящ дял на безкасовите разплащания. По думите му през 2024 година активността на АИКБ в битката със сивата стопанска система и недекларираната претовареност е била избрана като добра процедура от Европейския орган по труда. В коментар за публичното неодобрение Радев означи, че в най-голяма степен това, което е провокирало недоволството на хората, е „ нечувствителното налагане политически на модел на ръководство, който даже и да преследва повишение на стандарти, методът, по който го прави, провокира хората и ги разочарова от това, че като че ли липсва чуваемост на техните проблеми “.

Той добави, че разбори на АИКБ демонстрират, че част от младежите, които съгласно статистиката не работят и не учат, в действителност вземат участие на пазара на труда, само че при нерегламентирани практики, което ги прави изключително уязвими към сивата стопанска система.

Председателят на Обществения съвет „ Икономика на ярко “ и заместник-министър на труда и обществената политика Наталия Ефремова акцентира, че страната няма различен сходен народен инструмент за премерване на сивата стопанска система. Без подозрение по-добрият стандарт на живот може да бъде реализиран единствено там, където равнището на неофициалната стопанска система е допустимо най-ниско като %. Най-вероятно няма страна в действителност, която напълно да е изсветлила своята стопанска система, само че ние поредно, най-малкото в последната една година (но и преди това) развиваме тезата, че това е един от най-важните ключове за по-доброто осъществяване на социално-икономическите права на всички, които са заети, от една страна, както и на бизнеса, от друга, сподели Ефремова.

Тя означи, че оправянето със сивата стопанска система и недекларираната претовареност изисква комплекс от ограничения и смяна в публичните настройки, в това число устойчива непоносимост към недобросъвестните практики през целия трудов живот.