Криза: Реалните заплати в България се понижават
Икономиката на България е изправена пред нови опасности.
Покачващите се цени слагат фирмите и частните семейства под голям напън, а енергийната рецесия към момента не е позволена,
оповестява Агенцията за икономическо развиване на Германия (Germany Trade & Invest – GTAI) в поредицата си „ Икономически вероятности – България (декември 2022), оповестиха от Германо-българската индустриално-търговска камара в последния брой на бюлетина си „ Bulgarien Aktuell “, получен в Българска телеграфна агенция.
През 2022 година стопанската система на България продължи да се възвръща от пандемията с ковид.
Износът на услуги и частното ползване са главните мотори на растежа.
Хранително-вкусовата индустрия и металообработването печелят от по-високите цени на международния пазар,
сочат данни на Националния статистически институт, представени в обявата, където се показва, че инфлацията от ден на ден се трансформира в проблем за икономическия напредък.
Понижаващите се действителни (бел. ред.) заплати и високите енергийни разноски на частните семейства ще лимитират търсенето на вътрешния пазар през 2023 година.
Износът също ще намалее поради по-слабата стопанска система в еврозоната.
Виенският институт за интернационалните стопански съпоставения предвижда напредък на действителния БВП (БВП) от 3 на 100 през 2022 година и 1,5 на 100 през 2023 година, се припомня в обявата.
Работодателите се пробват да противодействат на инфлацията с увеличение на заплатите, доколкото е допустимо. Затова се въздържат от наемането на нови чиновници.
Според Европейската комисия равнището на безработица ще остане 5,2 на 100 през 2023 година Продължаващата политическа рецесия в страната се отразява и на бизнес климата.
България би трябвало да подтиква новите вложения в по-дългосрочен проект, се акцентира в обявата.
Отделни компании декларират капиталови проекти, само че не са склонни да ги осъществят. Като причина за това те показват настоящата политическа неустановеност.
В рамките на Плана за възобновяване и резистентност България разполага с общо 12,3 милиарда евро.
Разпределението на средствата е планувано до 2023 година и е обвързвано също със структурните промени и задачите на Зелената договорка, която се стреми към неутрална във връзка с климата, устойчива, ефикасна и конкурентоспособна стопанска система.
В интервала от 2021 година до 2027 година страната може да получи достъп до още 16,7 милиарда евро от Многогодишната финансова рамка на Европейски Съюз, се отбелязва още в обявата.
Покачващите се цени слагат фирмите и частните семейства под голям напън, а енергийната рецесия към момента не е позволена,
оповестява Агенцията за икономическо развиване на Германия (Germany Trade & Invest – GTAI) в поредицата си „ Икономически вероятности – България (декември 2022), оповестиха от Германо-българската индустриално-търговска камара в последния брой на бюлетина си „ Bulgarien Aktuell “, получен в Българска телеграфна агенция.
През 2022 година стопанската система на България продължи да се възвръща от пандемията с ковид.
Износът на услуги и частното ползване са главните мотори на растежа.
Хранително-вкусовата индустрия и металообработването печелят от по-високите цени на международния пазар,
сочат данни на Националния статистически институт, представени в обявата, където се показва, че инфлацията от ден на ден се трансформира в проблем за икономическия напредък.
Понижаващите се действителни (бел. ред.) заплати и високите енергийни разноски на частните семейства ще лимитират търсенето на вътрешния пазар през 2023 година.
Износът също ще намалее поради по-слабата стопанска система в еврозоната.
Виенският институт за интернационалните стопански съпоставения предвижда напредък на действителния БВП (БВП) от 3 на 100 през 2022 година и 1,5 на 100 през 2023 година, се припомня в обявата.
Работодателите се пробват да противодействат на инфлацията с увеличение на заплатите, доколкото е допустимо. Затова се въздържат от наемането на нови чиновници.
Според Европейската комисия равнището на безработица ще остане 5,2 на 100 през 2023 година Продължаващата политическа рецесия в страната се отразява и на бизнес климата.
България би трябвало да подтиква новите вложения в по-дългосрочен проект, се акцентира в обявата.
Отделни компании декларират капиталови проекти, само че не са склонни да ги осъществят. Като причина за това те показват настоящата политическа неустановеност.
В рамките на Плана за възобновяване и резистентност България разполага с общо 12,3 милиарда евро.
Разпределението на средствата е планувано до 2023 година и е обвързвано също със структурните промени и задачите на Зелената договорка, която се стреми към неутрална във връзка с климата, устойчива, ефикасна и конкурентоспособна стопанска система.
В интервала от 2021 година до 2027 година страната може да получи достъп до още 16,7 милиарда евро от Многогодишната финансова рамка на Европейски Съюз, се отбелязва още в обявата.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ