Румен Радев: Икономиката е все по-голям заложник на демографията
Икономиката е все по-голям пленник на демографията и това е главен проблем, на който би трябвало да търсим решение. Това съобщи президентът Румен Радев, откривайки конгрес, отдаден на конкурентоспособността на стопанската система, съобщи кореспондент на .
Президентът повдигна въпросите изчерпана ли е стопанската система ни от към човешки запаси и технологии, подготвени ли сме към огромните провокации на бъдещето, чака ли ни в действителност световна икономическа рецесия и по какъв начин се приготвяме за нея.
Радев обърна внимание, че нормално компаниите, които имат по-лесен достъп до еврофондове, са вътрешноориентирани и се усъмни дали бизнесът, който развива конкурентоспособност и на който се крепи експортът ни е при същите условия и употребява тласъци. По думите на Румен Радев е значима предвидимостта на законотворческия развой и че стопанската система зависи и от положението на инфраструктурата и равнище обучение.
Според президента, в случай че нашите цели и упоритости са да изкореним бедността и неравенствата, да достигнем страните от Централна и Източна Европа и високо качество и стандарт на живот, те са постижими единствено в случай че изведем стопанската система на нова орбита – икономка на висок и резистентен ритъм. Това е допустимо единствено при производства с висока добавена стойност, при което водещи да са науката и образованието, безапелационен бе президентът.
„ Можем ли да реализираме подобен ритъм при настоящето положение на човешкия капитал, науката, равнището на финансиране на научната и развойната активност и при настоящето положение на научната инфраструктура и нейната съгласуваност в единна осведомителна платформа, при настоящето положение на образованието и неговата дарба да създава освен познания, а и пълномощия “, попита Румен Радев. „ Ако приемем, че стопанската система ще зависи най-много от 4 значими играча – страната, бизнеса, образованието и науката, най-важно е постигането на по този начин нужната синергия сред тези решаващи фактори “, акцентира президентът.
В наличието на министри, депутати, представители на бизнеса, неправителствени организации и специалисти той съобщи позицията си, че стопанската система би трябвало да се преструктурира и че чака нов прочит на статистиките и класациите. Радев вметна, че се надява министрите да се похвалят с стопански напредък и приръст с 10% на задграничните вложения и означи, че е значимо с кого и по какъв начин и по кое време се съпоставяме – „ дали с достижения на предходни ръководещи, дали с страните от субсахарска Африка, с нашите съседи или страните от Централна и Източна Европа “. Президентът повдигна въпросите за какво икономическият растеж не се усеща от болшинството жители като равнище на приходи, качество на живот, инфраструктура, опазване на здравето, образование; задоволителен ли е този ритъм на стопански напредък при увеличаващата се отдалеченост със страните от ЦИЕ и каква е структурата на задграничните вложения. Част от отчитаното нарастване на задграничните вложения се дължи на внасяне на пари от една банка в друга, означи Радев и акцентира, че единствено вложения в промишлеността могат да подсигуряват резистентен стопански ритъм на развиване.
Радев разяснява и кои са факторите, които отблъскват вложенията и уточни къде да бъдат търсени – в инфраструктура, обучение, липса на работна мощ, неразбираемо и непредсказуемо законодателство, корупция и липса на задоволително развито електронно ръководство.
„ Актуален е въпросът дали не продължаваме да опитваме да привличаме нужните ни задгранични вложители с фактори, които имаха значение до преди няколко години като ниски налози, ниско платена работна ръка “, акцентира още Радев.
Единомислие по този въпрос показва вицепремиерът Томислав Дончев, изтъквайки, че ниските налози в последните 10 години ни е разрешило да стигнем до тук, където сме и че оттук насетне това не може да е конкурентно преимущество. " То не може да ни оказва помощ, то ще ни пречи, освен това - то ще се самовзриви ", съобщи Дончев и добави, че главното ни конкурентно преимущество - ниската цена на труда ще стане безпредметно единствено след 4 - 5 години. " То не може, то не трябва да е конкурентно преимущество ", безапелационен е и Дончев.
За развиването на стопанска система на знанието, съгласно него не е задоволително единствено финансиране от страната и посочи значимостта на урегулирането на фините връзки страна - просвета. Финансирането от страна на бизнеса е основно акцентира той и разяснява, е това е въпрос на най-фината конфигурация.
Не единствено нормативната ни база, само че и институционалния модел, който имаме е несъответстващ на потребностите, сподели още Дончев и анонсира идни промени.
Според Дончев има два пакета провокации - обичайни като постоянна макроикономическа среда, добра инфраструктура, положителни администрации, невисок корупционен напън и нетрадиционни - по-добро богатство и систематизиране на националното благосъстояние. Според него през днешния ден брутният вътрешен артикул е по-голям, в сравнение с по време на зрелия социализъм, само че поради разпределението му хората мислят, че е противоположното.
Президентът повдигна въпросите изчерпана ли е стопанската система ни от към човешки запаси и технологии, подготвени ли сме към огромните провокации на бъдещето, чака ли ни в действителност световна икономическа рецесия и по какъв начин се приготвяме за нея.
Радев обърна внимание, че нормално компаниите, които имат по-лесен достъп до еврофондове, са вътрешноориентирани и се усъмни дали бизнесът, който развива конкурентоспособност и на който се крепи експортът ни е при същите условия и употребява тласъци. По думите на Румен Радев е значима предвидимостта на законотворческия развой и че стопанската система зависи и от положението на инфраструктурата и равнище обучение.
Според президента, в случай че нашите цели и упоритости са да изкореним бедността и неравенствата, да достигнем страните от Централна и Източна Европа и високо качество и стандарт на живот, те са постижими единствено в случай че изведем стопанската система на нова орбита – икономка на висок и резистентен ритъм. Това е допустимо единствено при производства с висока добавена стойност, при което водещи да са науката и образованието, безапелационен бе президентът.
„ Можем ли да реализираме подобен ритъм при настоящето положение на човешкия капитал, науката, равнището на финансиране на научната и развойната активност и при настоящето положение на научната инфраструктура и нейната съгласуваност в единна осведомителна платформа, при настоящето положение на образованието и неговата дарба да създава освен познания, а и пълномощия “, попита Румен Радев. „ Ако приемем, че стопанската система ще зависи най-много от 4 значими играча – страната, бизнеса, образованието и науката, най-важно е постигането на по този начин нужната синергия сред тези решаващи фактори “, акцентира президентът.
В наличието на министри, депутати, представители на бизнеса, неправителствени организации и специалисти той съобщи позицията си, че стопанската система би трябвало да се преструктурира и че чака нов прочит на статистиките и класациите. Радев вметна, че се надява министрите да се похвалят с стопански напредък и приръст с 10% на задграничните вложения и означи, че е значимо с кого и по какъв начин и по кое време се съпоставяме – „ дали с достижения на предходни ръководещи, дали с страните от субсахарска Африка, с нашите съседи или страните от Централна и Източна Европа “. Президентът повдигна въпросите за какво икономическият растеж не се усеща от болшинството жители като равнище на приходи, качество на живот, инфраструктура, опазване на здравето, образование; задоволителен ли е този ритъм на стопански напредък при увеличаващата се отдалеченост със страните от ЦИЕ и каква е структурата на задграничните вложения. Част от отчитаното нарастване на задграничните вложения се дължи на внасяне на пари от една банка в друга, означи Радев и акцентира, че единствено вложения в промишлеността могат да подсигуряват резистентен стопански ритъм на развиване.
Радев разяснява и кои са факторите, които отблъскват вложенията и уточни къде да бъдат търсени – в инфраструктура, обучение, липса на работна мощ, неразбираемо и непредсказуемо законодателство, корупция и липса на задоволително развито електронно ръководство.
„ Актуален е въпросът дали не продължаваме да опитваме да привличаме нужните ни задгранични вложители с фактори, които имаха значение до преди няколко години като ниски налози, ниско платена работна ръка “, акцентира още Радев.
Единомислие по този въпрос показва вицепремиерът Томислав Дончев, изтъквайки, че ниските налози в последните 10 години ни е разрешило да стигнем до тук, където сме и че оттук насетне това не може да е конкурентно преимущество. " То не може да ни оказва помощ, то ще ни пречи, освен това - то ще се самовзриви ", съобщи Дончев и добави, че главното ни конкурентно преимущество - ниската цена на труда ще стане безпредметно единствено след 4 - 5 години. " То не може, то не трябва да е конкурентно преимущество ", безапелационен е и Дончев.
За развиването на стопанска система на знанието, съгласно него не е задоволително единствено финансиране от страната и посочи значимостта на урегулирането на фините връзки страна - просвета. Финансирането от страна на бизнеса е основно акцентира той и разяснява, е това е въпрос на най-фината конфигурация.
Не единствено нормативната ни база, само че и институционалния модел, който имаме е несъответстващ на потребностите, сподели още Дончев и анонсира идни промени.
Според Дончев има два пакета провокации - обичайни като постоянна макроикономическа среда, добра инфраструктура, положителни администрации, невисок корупционен напън и нетрадиционни - по-добро богатство и систематизиране на националното благосъстояние. Според него през днешния ден брутният вътрешен артикул е по-голям, в сравнение с по време на зрелия социализъм, само че поради разпределението му хората мислят, че е противоположното.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ