Кузман Илиев: Въпросът вече е за енергийната сигурност на страната ни
Икономиката е просвета за средствата, които постоянно са нищожни, което е и огромната драма на политиците, опитващи се да го играят циркови илюзионисти - ще има за всички и то по доста. Не, няма. А късопашатите неистини за наивници колабират пред колонката на бензиностанцията или при фактурата за ел. енегията на бизнеса. Завишени упования, неконтролиран свръхоптимизъм, напомпана до спукване еуфория и след което тежък срив - икономически, обществен и прочувствен - при до момента с действителността. Това е логическата верига, която икономическата история е записала при опит за замяна на обективните действителности.
Работата на икономистите не е да изясняват по какъв начин водата ще стане вино и камъкът - самун, а по какъв начин това НЕ може да стане с политическа интервенция и красиви пожелания. Всяко прескачане на натурален стопански стадии изяжда време и има цена - по-нисък наличен приход, по-малко вложения, по-скъп живот и произвеждане. Ако е било стопански преференциално нещо, да е станало, другояче щеше да има опция за така наречен арбитраж.
Представяте ли си по какъв начин някой е можел да произвежда/купува по-евтино стока “А ” и да я продава по-скъпо след разноски по транспорт и обработка (изкопаеми горива, например) - а до момента десетилетия не го е правил… В действителния свят това е изключено. Върхът на заблудата е, че и в този момент със глобите (които към този момент де факто са “енергийни ”) - частни компании ще могат да купуват по “схемата с обръщането рублите ” и ще продават по-скъпо на разточителните държавните хазни. Отново доста “демократично ” и “пазарно ”. И доста транспарантно. Отново. А ресурсите очевидно са ни все по този начин нужни и все по този начин нищожни - поредна победа за икономическата просвета против шарлатанията.
И това, че сме уредили газ (с 30 на 100 по-скъп от различната референтна цена по дълготраен контракт за май) - и то за цялостен месец напред (и може би даже цели два?!)…
Не, това не е икономическото достижение на века. Съжалявам. Нито е лелеяната “диверсификация ” - като цена, сигурност и резистентност във времето на доставките. България газ е намирала и имала и преди контрактуваните няколко танкера. Има и съществени лични находища, само че кой да изследва и добива, хоризонтът на мислене е до идващите избори, а те постоянно идват скоро. Докато политическата целенасоченост и клякането пред гласовити и заможни лобита вземат превес над националния интерес, това ще е дереджето.
Въпросът към този момент не е за енергийна самостоятелност, тъй като постоянно ще подвластен от другите в разделянето на труда, а за нещо по-важно - енергийна сигурност на страната ни. А енергийният микс 80-ина % зависи от въглищата и нуклеарна енергетика - две сфери, за които се работи и приказва минимум. А са най-спешни (въглища) и изискват най-вече време (ядрената енергетика).
Другата чудесна вест: “Зеленият преход ” бил станал по-евтин, тъй като изкопаемите горива са били станали по-скъпи след наказания и инфлация, което към този момент осмисляло изтриването на въглеродния отпечатък от петрол, въглища и газ. Нищо сходно. Колкото повече ВЕИ имаш, толкоз по-зависим си и от газ или въглища за балансиране на системата. Шест часа слънце и постоянен вятър не са рецепта за резистентност на промишленост и разцвет. В действителността: и изкопаемите горива, и стратегическите първични материали - никел, литий, кобалт, магнезий - са станали по-скъпи, а без тях производството на ветрогенератори, акумулатори и солари е мираж. Пак споделям, фокусите са за илюзионистите. Развитието на родния рудодобив - не е.
Именно стопанските заблуди на социализма доведоха до краха му. Няма по какъв начин през днешния ден да прилагаме сходни пожелателни стопански полюции и да имаме друг резултат. Няма по какъв начин и държавните управления на Франция, Италия, Съединени американски щати да са с дълг над 130 на 100 от Брутният вътрешен продукт и фактически да се “борят ” против инфлацията. Та те имат тежко недемократичен тласък да обезценяват $ и еврото, а оттова приходите и спестяванията на хората.
За последните 15 години балансите на 4-те огромни централни банки - Фед, ЕЦБ, Японската и Китайска Народна Банка - от 5 трилиона скочиха на 32 трилиона. Прибавете и банковия заем, който действително задвижи цените на инструментите на финансови пазари, недвижимостите и и първични материали - ето ви главният мотор на инфлацията: голямото парично цунами, което заля системата. Ръстът в крайните потребителски цени в магазина е едвам скромният послевкус на това, което минаваше през тези години през “активите ”.
Освен доста пари, причина за растежа в цената на изкопаеми горива, минерали и ел. сила е регулаторния удар по потенциала за основаването им, т.е. по-малкото им предложение. Логично, през днешния ден ограниченията би трябвало да са тъкмо в противоположната посока - облекчение на разноските на бизнеса и тласък за производството и предложение. Например, Германия понижи цените за достъп, данъкът за стимулиране на ВЕИ мощности, локалният налог върху електрическата енергия, и други – общо над 10 понижени налози. Във Франция са понижени 4 налози. В най-малко половината европейски страни се облекчават и разноските за въглеродни излъчвания по разнообразни способи - без безусловно да се стопира генералната скица за търговия, считана за “свещена крава ” от Европейска комисия.
Държавният АЕЦ в действителност прави най-големите облаги като е рационално те да бъдат употребявани единствено отчасти за обезщетения, само че най-много за основните финансови вложения в мрежата, тъй че да може действително да бъдат свързани по този начин или другояче чакащите ВЕИ планове от над 15 гигавата.
Т. нар. американски въглищни централи Топлоелектрическа централа 1 и Топлоелектрическа централа 3 работят с закрепени контракти с НЕК и те не осъществят изключително високи облаги, а това са вложения за милиарди, които би трябвало да бъдат непокътнати. Държавната Топлоелектрическа централа 2 също е в развой на стабилизиране на финансите си.
Печалбата на АЕЦ-а не би трябвало да се връща в държавния бюджет, тъй като първо нейното систематизиране ще се забави с месеци - и даже година - и второ може да бъде употребявано за популистки цели. Тя може да остане в профилираните фондове – Фонда за енергийна сигурност, Фонда за рационализация, тъй наречените
Със сигурност би трябвало да се работи бързо и уверено и то със стратегически небосвод. Несигурността и неналичието на опция за обмисляне са като арсен за бизнесмените и вложенията - поглъщаш го, интоксикираш се, а кончината е неизбежна.
Работата на икономистите не е да изясняват по какъв начин водата ще стане вино и камъкът - самун, а по какъв начин това НЕ може да стане с политическа интервенция и красиви пожелания. Всяко прескачане на натурален стопански стадии изяжда време и има цена - по-нисък наличен приход, по-малко вложения, по-скъп живот и произвеждане. Ако е било стопански преференциално нещо, да е станало, другояче щеше да има опция за така наречен арбитраж.
Представяте ли си по какъв начин някой е можел да произвежда/купува по-евтино стока “А ” и да я продава по-скъпо след разноски по транспорт и обработка (изкопаеми горива, например) - а до момента десетилетия не го е правил… В действителния свят това е изключено. Върхът на заблудата е, че и в този момент със глобите (които към този момент де факто са “енергийни ”) - частни компании ще могат да купуват по “схемата с обръщането рублите ” и ще продават по-скъпо на разточителните държавните хазни. Отново доста “демократично ” и “пазарно ”. И доста транспарантно. Отново. А ресурсите очевидно са ни все по този начин нужни и все по този начин нищожни - поредна победа за икономическата просвета против шарлатанията.
И това, че сме уредили газ (с 30 на 100 по-скъп от различната референтна цена по дълготраен контракт за май) - и то за цялостен месец напред (и може би даже цели два?!)…
Не, това не е икономическото достижение на века. Съжалявам. Нито е лелеяната “диверсификация ” - като цена, сигурност и резистентност във времето на доставките. България газ е намирала и имала и преди контрактуваните няколко танкера. Има и съществени лични находища, само че кой да изследва и добива, хоризонтът на мислене е до идващите избори, а те постоянно идват скоро. Докато политическата целенасоченост и клякането пред гласовити и заможни лобита вземат превес над националния интерес, това ще е дереджето.
Въпросът към този момент не е за енергийна самостоятелност, тъй като постоянно ще подвластен от другите в разделянето на труда, а за нещо по-важно - енергийна сигурност на страната ни. А енергийният микс 80-ина % зависи от въглищата и нуклеарна енергетика - две сфери, за които се работи и приказва минимум. А са най-спешни (въглища) и изискват най-вече време (ядрената енергетика).
Другата чудесна вест: “Зеленият преход ” бил станал по-евтин, тъй като изкопаемите горива са били станали по-скъпи след наказания и инфлация, което към този момент осмисляло изтриването на въглеродния отпечатък от петрол, въглища и газ. Нищо сходно. Колкото повече ВЕИ имаш, толкоз по-зависим си и от газ или въглища за балансиране на системата. Шест часа слънце и постоянен вятър не са рецепта за резистентност на промишленост и разцвет. В действителността: и изкопаемите горива, и стратегическите първични материали - никел, литий, кобалт, магнезий - са станали по-скъпи, а без тях производството на ветрогенератори, акумулатори и солари е мираж. Пак споделям, фокусите са за илюзионистите. Развитието на родния рудодобив - не е.
Именно стопанските заблуди на социализма доведоха до краха му. Няма по какъв начин през днешния ден да прилагаме сходни пожелателни стопански полюции и да имаме друг резултат. Няма по какъв начин и държавните управления на Франция, Италия, Съединени американски щати да са с дълг над 130 на 100 от Брутният вътрешен продукт и фактически да се “борят ” против инфлацията. Та те имат тежко недемократичен тласък да обезценяват $ и еврото, а оттова приходите и спестяванията на хората.
За последните 15 години балансите на 4-те огромни централни банки - Фед, ЕЦБ, Японската и Китайска Народна Банка - от 5 трилиона скочиха на 32 трилиона. Прибавете и банковия заем, който действително задвижи цените на инструментите на финансови пазари, недвижимостите и и първични материали - ето ви главният мотор на инфлацията: голямото парично цунами, което заля системата. Ръстът в крайните потребителски цени в магазина е едвам скромният послевкус на това, което минаваше през тези години през “активите ”.
Освен доста пари, причина за растежа в цената на изкопаеми горива, минерали и ел. сила е регулаторния удар по потенциала за основаването им, т.е. по-малкото им предложение. Логично, през днешния ден ограниченията би трябвало да са тъкмо в противоположната посока - облекчение на разноските на бизнеса и тласък за производството и предложение. Например, Германия понижи цените за достъп, данъкът за стимулиране на ВЕИ мощности, локалният налог върху електрическата енергия, и други – общо над 10 понижени налози. Във Франция са понижени 4 налози. В най-малко половината европейски страни се облекчават и разноските за въглеродни излъчвания по разнообразни способи - без безусловно да се стопира генералната скица за търговия, считана за “свещена крава ” от Европейска комисия.
Държавният АЕЦ в действителност прави най-големите облаги като е рационално те да бъдат употребявани единствено отчасти за обезщетения, само че най-много за основните финансови вложения в мрежата, тъй че да може действително да бъдат свързани по този начин или другояче чакащите ВЕИ планове от над 15 гигавата.
Т. нар. американски въглищни централи Топлоелектрическа централа 1 и Топлоелектрическа централа 3 работят с закрепени контракти с НЕК и те не осъществят изключително високи облаги, а това са вложения за милиарди, които би трябвало да бъдат непокътнати. Държавната Топлоелектрическа централа 2 също е в развой на стабилизиране на финансите си.
Печалбата на АЕЦ-а не би трябвало да се връща в държавния бюджет, тъй като първо нейното систематизиране ще се забави с месеци - и даже година - и второ може да бъде употребявано за популистки цели. Тя може да остане в профилираните фондове – Фонда за енергийна сигурност, Фонда за рационализация, тъй наречените
Със сигурност би трябвало да се работи бързо и уверено и то със стратегически небосвод. Несигурността и неналичието на опция за обмисляне са като арсен за бизнесмените и вложенията - поглъщаш го, интоксикираш се, а кончината е неизбежна.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ