Потреблението повишава икономиката с 9.6% през второто тримесечие
Икономическият напредък на България през второто тримесечие на 2021 година е извънредно мощен - 9.6% на годишна база, демонстрират експресните оценки на Националния статистически институт (НСИ). Това обаче не е изненада поради фрапантния спад на Брутният вътрешен продукт през спешните април и май на предходната година.
На тримесечна база обаче нарастването е много по-скромно - едвам 0.4% по отношение на първите месеци на тази година. Това е много под регистрираните приблизително 2% и 1.9% растеж на Брутният вътрешен продукт надлежно в Европейски Съюз и еврозоната и е измежду най-слабите промени на тримесечна база в съюза. Но разликата може да бъде обяснена с обстоятелството, че огромните стопански системи в Европа се свиха през първото тримесечие поради наложените пандемични ограничения и приблизително Европейски Съюз регистрира спад, до момента в който в България Брутният вътрешен продукт се увеличи с 2.5% на тримесечна база.
Повечето макроикономически прогнози се ревизират нагоре през последните седмици и залагат на растеж на българския Брутният вътрешен продукт с над 4% за 2021 година Рисковете обаче се усилват - политическата неустановеност, развиването на пандемията и растящата интернационална неустойчивост може да застрашат възобновяване на стопанската система.
Основният мотор още веднъж е потреблението
Големият мотор на стопанската система през второто тримесечие наподобява още веднъж е потреблението - с растеж от 6.7% на годишна база и 2.5% на тримесечна база. Съществен фактор за по-високото равнище евентуално са отпадналите ограничавания против разпространяването на ковид през интервала април-юни, нарасналите заплати в обществената сфера и подобряващият се пазар на труда. А по-добрите вероятности за стопанската система в бъдеще в допълнение дават убеденост на семействата да разходват разполагаемия си приход.
Инвестициите също са нагоре през второто тримесечие - индикаторът бруто формиране на главен капитал се покачва с 4.2% на годишна и 0.6% на тримесечна база. Повечето макроикономическите прогнози залагат растежът на вложенията да се форсира поради европейския План за възобновяване, само че България към момента не го е подала. Възможно е тази година да се окаже релативно слаба за страната и поради политическата неустановеност, тъй като неизвестността за бъдещето на икономическите политики в страната задържа някои капиталови проекти на фирмите.
На тримесечна база обаче нарастването е много по-скромно - едвам 0.4% по отношение на първите месеци на тази година. Това е много под регистрираните приблизително 2% и 1.9% растеж на Брутният вътрешен продукт надлежно в Европейски Съюз и еврозоната и е измежду най-слабите промени на тримесечна база в съюза. Но разликата може да бъде обяснена с обстоятелството, че огромните стопански системи в Европа се свиха през първото тримесечие поради наложените пандемични ограничения и приблизително Европейски Съюз регистрира спад, до момента в който в България Брутният вътрешен продукт се увеличи с 2.5% на тримесечна база.
Повечето макроикономически прогнози се ревизират нагоре през последните седмици и залагат на растеж на българския Брутният вътрешен продукт с над 4% за 2021 година Рисковете обаче се усилват - политическата неустановеност, развиването на пандемията и растящата интернационална неустойчивост може да застрашат възобновяване на стопанската система.
Основният мотор още веднъж е потреблението
Големият мотор на стопанската система през второто тримесечие наподобява още веднъж е потреблението - с растеж от 6.7% на годишна база и 2.5% на тримесечна база. Съществен фактор за по-високото равнище евентуално са отпадналите ограничавания против разпространяването на ковид през интервала април-юни, нарасналите заплати в обществената сфера и подобряващият се пазар на труда. А по-добрите вероятности за стопанската система в бъдеще в допълнение дават убеденост на семействата да разходват разполагаемия си приход.
Инвестициите също са нагоре през второто тримесечие - индикаторът бруто формиране на главен капитал се покачва с 4.2% на годишна и 0.6% на тримесечна база. Повечето макроикономическите прогнози залагат растежът на вложенията да се форсира поради европейския План за възобновяване, само че България към момента не го е подала. Възможно е тази година да се окаже релативно слаба за страната и поради политическата неустановеност, тъй като неизвестността за бъдещето на икономическите политики в страната задържа някои капиталови проекти на фирмите.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ