Лъчезар Богданов: Ако няма вразумяване в харченето, дефицитът неизбежно ще надвиши чувствително 4,1% от БВП
Икономическият месец юни бе напълно доминиран от тематиката за идното приемане на еврото и в очакване на финалната стъпка от процеса на 8 юли. Съвсем несъмнено е, че политизирането на тематиката за динамичността на цените ще продължи, дружно с ежедневни изявления и мнения – от етикети в две валути и закръгляване на стотинки до демонстративни борби против " спекуланти “. Отвъд този звук обаче остава напълно действителният проблем за стабилността на обществените финанси. Това споделя в собствен разбор икономистът Лъчезар Богданов, представен от " Фокус ".
Без промяна в траекторията на държавните разноски бюджетният недостиг няма по какъв начин да бъде удържан в границите от 3% от Брутният вътрешен продукт в идващите няколко години, а съвсем несъмнено – и още през 2025 година Наблюдаваме обаче забележително успокоение измежду ръководещите и политическите играчи. Притеснително е, в случай че то се дължи на заблудата, че този предел на недостига съществува единствено до момента в който страната е оценена като претендент за влизане в еврозоната. Фискалните правила ще работят и ще се ползват и по-късно. Но по-важното е, че високите дефицити са риск сами по себе си , не поради боязън от някаква рецензия или глоба от Европейската комисия. Бюджетният недостиг не е нереално теоретично разбиране, а напълно същински дефицит на пари, превишение на разноските над приходите, който се покрива със заеми и възходящ държавен дълг. А напълно обособена тематика – само че не по-малко значима за дълготрайното увеличение на продуктивността и растежа – са вредите, които по-високите обществени разноски и въобще разширението на ролята на страната в стопанската система нанасят.
Към края на май дефицитът доближава 2,6 милиарда лв., само че фокусът върху размера му месец по месец е подвеждащ – неведнъж сме ставали очевидци на уравновесено бюджетно салдо или остатък до октомври и даже до ноември, и по-късно " стремително “ разплащане на няколко милиарда в последните седмици на годината. По-важно е да се следи динамичността на приходите и разноските . За първите пет месеца разноските порастват с 16,4% по отношение на същия интервал на 2024 година. Текущите нелихвени разноски нарастват с 14%, а финансовите – с близо 36%. Изпълнението на щедростта при повдигане на заплатите на някои категории чиновници предстоящо води до растеж на разноските за личен състав с близо 20%, до момента в който при обществените разноски – пенсии, опазване на здравето, помощи и компенсации и така нататък – нарастването е 13,4%.
За същия петмесечен интервал до май общите доходи нарастват с 11,5% по отношение на предходната година, като данъчните доходи порастват с 15,1%, до момента в който при прехвърлянията от бюджета на Европейски Съюз има спад. Всъщност осъществяването на приходите е много обичайно на фона на инфлация от 3,8% за обсъждания интервал. Постъпленията от директни налози нарастват с 15,2%, а от косвени налози – с 16,1%. Съчетанието на относително висок стопански напредък, нараснала капиталова интензивност, по-високи приходи и ползване, рекордно ниска безработица и продължаваща агресия на кредитирането води до забележителен растеж на облагаемите основи при съществени приходоизточници, а евентуално има и възстановяване на събираемостта с помощта на ограничения на приходите организации. Ако погледнем основни налози, виждаме солидно нарастване – при Данък добавена стойност с 14,9% (и близо 25% при покупко-продажби в страната), при налога върху приходите с 16,8%, при акцизите с 18,7%, а при осигуровките нарастването на годишна база е с 13,7%. Ако петролът не беше поевтинял сензитивно през последните 12 месеца – което в действителност е добре за българския бизнес и семействата – приходите от Данък добавена стойност при импорт щяха да бъдат по-високи.
И без в допълнение задълбочаване картината е ясна, освен това – към този момент коментирана още при приемането на бюджета. Рискът от внезапно раздуване на недостига идва от плануваното голямо и безобразно нарастване на разноските с 24% в нискоинфлационна растяща стопанска система. За да " излезе сметката “ – т.е. недостиг до 3% – е заложена нереалистично оптимистична прогноза за приходите; да напомним, че съгласно признатия бюджет Данък добавена стойност би трябвало да нарасне с 34%.
Може ли да се избегне свръхдефицит през 2025 година? За начало, както вече писахме, България ще се възползва от дерогацията за спомагателни разноски за защита, тъй че държавното управление ще " отмести “ прага на допустимия недостиг до 4,1% от Брутният вътрешен продукт. В разноските за прехрана има прочут буфер – до май има растеж от под 11% при заложен за годината от 24% – като там евентуално е " прикрит “ дискреционният запас, който може да се насочва съгласно усмотрението на ръководещите. Ако има воля да се удържа дефицитът, част от тези средства ще бъдат спестени. Другият буфер е, както нормално, финансовата стратегия – известно закъснение на плановете и заплащанията може да свие другояче амбициозното повече от двукратно повишаване.
Ако няма вразумяване в харченето, дефицитът неизбежно ще надвиши сензитивно даже повишения таван от 4,1% от Брутният вътрешен продукт . И по-лошо, това няма да е поради изключителни събития, икономическа рецесия или феномени с еднократен темперамент. Фискално разхлабване посредством увеличение на разноските с 6 процентни пункта от Брутният вътрешен продукт в интервал на растяща стопанска система вещае високи дефицити най-малко няколко години, които могат да доближат неуправляеми равнища при повишените опасности от криза в Европа. За да покаже, че няма да се стигне до такава степен, министерството на финансите залага в средносрочния фискално-структурен проект минимално увеличение на разноските през 2026 година с 1,9%, като разноските за личен състав се усилят единствено с 2,1%, а разноските за прехрана и вложения даже спадат надлежно с над 4% и над 8% по отношение на 2025 година Всичко това е аритметически допустимо, само че политически мъчно, отчитайки съществуващите автоматизирани правила за растеж на възнагражденията в публичния бранш и наблюдавайки усилващия се напън за повече финансиране на практика от всички обществени браншове, а и без да забравяме към този момент сериозното разходно перо за лихви по държавния дълг, което ще набъбне до близо 2,2 милиарда през идната година.
Разбира се, има и друга опция за консолидация – през повдигане на налозите . Не е нужно да разясняваме за следващ път отрицателните резултати от по-високите налози върху тласъците за предприемачество, нововъведения, вложения и труд, нито за връзката сред данъчната тежест и разрастването на сивия бранш. Не е нужно да разясняваме за следващ път отрицателните резултати от по-високите налози върху тласъците за предприемачество, нововъведения, вложения и труд, нито за връзката сред данъчната тежест и разрастването на сивия бранш. Впрочем, държавното управление към този момент е оповестило желанията си да подвига осигурителната вноска с 2 пункта през 2027 година и още 1 пункт през 2028 година – в случай че обаче дефицитът изскочи внезапно от надзор, евентуално ще има напън това да се направи още от следващата година.
Може да се продължи и по пътеката на безотговорността към свръхдефицит посредством продължение на разходния популизъм. По неразбираеми за рационалните хора аргументи политиците си мислят, че бюджетната дисциплинираност е само значима преди влизане в еврозоната, а не по-късно. Ако разчитат на това, ще се случат няколко неща, може и в различен ред – България ще влезе в процедура по несъразмерен недостиг и Европейската комисия ще почне по-пряко да се меси в ръководството на страната и то освен на бюджета; кредиторите – а няма по какъв начин без големи нови заеми да се финансират дефицитите – ще чакат корективни ограничения или ще изискат доста по-високи лихви, в случай че въобще купуват български облигации, и най-после ще би трябвало да се прави антикризисен проект.
Какви ще са параметрите на " лекуването “ в този проект можем да предвидим занапред, гледайки какво се случва в Румъния – заледяване на пенсии и заплати, и повишение на съществени налози, в това число Данък добавена стойност, върху парцелите, осигуровки, акцизи върху горива и цигари, напълно нови налози върху облагите в някои браншове. А толкоз важен фискален потрес неизбежно ще докара до криза в действителната стопанска система.
Без промяна в траекторията на държавните разноски бюджетният недостиг няма по какъв начин да бъде удържан в границите от 3% от Брутният вътрешен продукт в идващите няколко години, а съвсем несъмнено – и още през 2025 година Наблюдаваме обаче забележително успокоение измежду ръководещите и политическите играчи. Притеснително е, в случай че то се дължи на заблудата, че този предел на недостига съществува единствено до момента в който страната е оценена като претендент за влизане в еврозоната. Фискалните правила ще работят и ще се ползват и по-късно. Но по-важното е, че високите дефицити са риск сами по себе си , не поради боязън от някаква рецензия или глоба от Европейската комисия. Бюджетният недостиг не е нереално теоретично разбиране, а напълно същински дефицит на пари, превишение на разноските над приходите, който се покрива със заеми и възходящ държавен дълг. А напълно обособена тематика – само че не по-малко значима за дълготрайното увеличение на продуктивността и растежа – са вредите, които по-високите обществени разноски и въобще разширението на ролята на страната в стопанската система нанасят.
Към края на май дефицитът доближава 2,6 милиарда лв., само че фокусът върху размера му месец по месец е подвеждащ – неведнъж сме ставали очевидци на уравновесено бюджетно салдо или остатък до октомври и даже до ноември, и по-късно " стремително “ разплащане на няколко милиарда в последните седмици на годината. По-важно е да се следи динамичността на приходите и разноските . За първите пет месеца разноските порастват с 16,4% по отношение на същия интервал на 2024 година. Текущите нелихвени разноски нарастват с 14%, а финансовите – с близо 36%. Изпълнението на щедростта при повдигане на заплатите на някои категории чиновници предстоящо води до растеж на разноските за личен състав с близо 20%, до момента в който при обществените разноски – пенсии, опазване на здравето, помощи и компенсации и така нататък – нарастването е 13,4%.
За същия петмесечен интервал до май общите доходи нарастват с 11,5% по отношение на предходната година, като данъчните доходи порастват с 15,1%, до момента в който при прехвърлянията от бюджета на Европейски Съюз има спад. Всъщност осъществяването на приходите е много обичайно на фона на инфлация от 3,8% за обсъждания интервал. Постъпленията от директни налози нарастват с 15,2%, а от косвени налози – с 16,1%. Съчетанието на относително висок стопански напредък, нараснала капиталова интензивност, по-високи приходи и ползване, рекордно ниска безработица и продължаваща агресия на кредитирането води до забележителен растеж на облагаемите основи при съществени приходоизточници, а евентуално има и възстановяване на събираемостта с помощта на ограничения на приходите организации. Ако погледнем основни налози, виждаме солидно нарастване – при Данък добавена стойност с 14,9% (и близо 25% при покупко-продажби в страната), при налога върху приходите с 16,8%, при акцизите с 18,7%, а при осигуровките нарастването на годишна база е с 13,7%. Ако петролът не беше поевтинял сензитивно през последните 12 месеца – което в действителност е добре за българския бизнес и семействата – приходите от Данък добавена стойност при импорт щяха да бъдат по-високи.
И без в допълнение задълбочаване картината е ясна, освен това – към този момент коментирана още при приемането на бюджета. Рискът от внезапно раздуване на недостига идва от плануваното голямо и безобразно нарастване на разноските с 24% в нискоинфлационна растяща стопанска система. За да " излезе сметката “ – т.е. недостиг до 3% – е заложена нереалистично оптимистична прогноза за приходите; да напомним, че съгласно признатия бюджет Данък добавена стойност би трябвало да нарасне с 34%.
Може ли да се избегне свръхдефицит през 2025 година? За начало, както вече писахме, България ще се възползва от дерогацията за спомагателни разноски за защита, тъй че държавното управление ще " отмести “ прага на допустимия недостиг до 4,1% от Брутният вътрешен продукт. В разноските за прехрана има прочут буфер – до май има растеж от под 11% при заложен за годината от 24% – като там евентуално е " прикрит “ дискреционният запас, който може да се насочва съгласно усмотрението на ръководещите. Ако има воля да се удържа дефицитът, част от тези средства ще бъдат спестени. Другият буфер е, както нормално, финансовата стратегия – известно закъснение на плановете и заплащанията може да свие другояче амбициозното повече от двукратно повишаване.
Ако няма вразумяване в харченето, дефицитът неизбежно ще надвиши сензитивно даже повишения таван от 4,1% от Брутният вътрешен продукт . И по-лошо, това няма да е поради изключителни събития, икономическа рецесия или феномени с еднократен темперамент. Фискално разхлабване посредством увеличение на разноските с 6 процентни пункта от Брутният вътрешен продукт в интервал на растяща стопанска система вещае високи дефицити най-малко няколко години, които могат да доближат неуправляеми равнища при повишените опасности от криза в Европа. За да покаже, че няма да се стигне до такава степен, министерството на финансите залага в средносрочния фискално-структурен проект минимално увеличение на разноските през 2026 година с 1,9%, като разноските за личен състав се усилят единствено с 2,1%, а разноските за прехрана и вложения даже спадат надлежно с над 4% и над 8% по отношение на 2025 година Всичко това е аритметически допустимо, само че политически мъчно, отчитайки съществуващите автоматизирани правила за растеж на възнагражденията в публичния бранш и наблюдавайки усилващия се напън за повече финансиране на практика от всички обществени браншове, а и без да забравяме към този момент сериозното разходно перо за лихви по държавния дълг, което ще набъбне до близо 2,2 милиарда през идната година.
Разбира се, има и друга опция за консолидация – през повдигане на налозите . Не е нужно да разясняваме за следващ път отрицателните резултати от по-високите налози върху тласъците за предприемачество, нововъведения, вложения и труд, нито за връзката сред данъчната тежест и разрастването на сивия бранш. Не е нужно да разясняваме за следващ път отрицателните резултати от по-високите налози върху тласъците за предприемачество, нововъведения, вложения и труд, нито за връзката сред данъчната тежест и разрастването на сивия бранш. Впрочем, държавното управление към този момент е оповестило желанията си да подвига осигурителната вноска с 2 пункта през 2027 година и още 1 пункт през 2028 година – в случай че обаче дефицитът изскочи внезапно от надзор, евентуално ще има напън това да се направи още от следващата година.
Може да се продължи и по пътеката на безотговорността към свръхдефицит посредством продължение на разходния популизъм. По неразбираеми за рационалните хора аргументи политиците си мислят, че бюджетната дисциплинираност е само значима преди влизане в еврозоната, а не по-късно. Ако разчитат на това, ще се случат няколко неща, може и в различен ред – България ще влезе в процедура по несъразмерен недостиг и Европейската комисия ще почне по-пряко да се меси в ръководството на страната и то освен на бюджета; кредиторите – а няма по какъв начин без големи нови заеми да се финансират дефицитите – ще чакат корективни ограничения или ще изискат доста по-високи лихви, в случай че въобще купуват български облигации, и най-после ще би трябвало да се прави антикризисен проект.
Какви ще са параметрите на " лекуването “ в този проект можем да предвидим занапред, гледайки какво се случва в Румъния – заледяване на пенсии и заплати, и повишение на съществени налози, в това число Данък добавена стойност, върху парцелите, осигуровки, акцизи върху горива и цигари, напълно нови налози върху облагите в някои браншове. А толкоз важен фискален потрес неизбежно ще докара до криза в действителната стопанска система.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ