Владимир Чуков: Нетаняху е политик тип котка, с девет живота
Икономическият конгрес в Давос постоянно е имал и политически измерения. Няколко европейски страни, арабски страни и Щатите, лансираха концепцията за единно палестинско ръководство, което би могло да притегли средства за възобновяване на линията Газа, когато войната спре. Външният министър на Норвегия Еспен Барт Ейде заприказва за държавно управление на единството с необятен обсег. Едно такова съглашение, би основало със единодушието на Израел първата в историята страна за палестинците на две територии върху Западния бряг и линията Газа. Коментираме тематиката с проф. Владимир Чуков. Здравейте, проф. Чуков.
Здравейте, благодаря ви за поканата!
Нека на хората, които са малко по-млади или малко по-незаинтересовани политически, да дадем визията какво съставлява палестинският въпрос, въобще. Най-общо казано.
Може би това е най-старият районен спор изобщо с днешна дата 2024 година. Това са няколко десетилетия, в които просто двете форми на държавност израелска и палестинска не се осъществиха. Войните стартират даже, в случай че питате мен, преди основаването на страната Израел 1948 година Това са няколко поредни войни, само че дано да кажем, че тази формула, за която вие споменахте, за пръв път беше маркирана през далечната 1982 година и то забележете, това беше европейско предложение.
Преди 40 години и повече, да.
Бившият френски президент, извънредно авторитетен Франсоа Митеран, в една своя тирада в Кнесета, за пръв път означи и стартира в публичното и политическото пространство, съществуването на сходен, съгласно мен, най-ефективен модел и най-хубава формула за разрешването на това напрежение, което до този миг, вие си представете 1948 година до 1982 година За страдание обаче нещата не се получиха.
Кой е главният проблем за това, че толкоз време се артикулира този въпрос, тази концепция, а тя не се осъществя? Намира се за обективна, несъмнено, тъй като с основаването на израелската страна от самото начало исторически, палестинците са натиквани на все по-малки и дребни територии, надлежно милитаризирани, нахъсвани да се борят за своите си земи, за своите си права. Защо не се получава тази палестинска страна?
Нека да кажем, че дебатът е доста сериозен. Вие казвате, че палестинците са натиквани във все по-така дребни ъгли. Но в случай че би трябвало да погледнем войните, които до този миг водеха араби и израелци, по-голямата част бяха инициирани от арабите. През 1948 година на практика всички араби нападнаха Израел. 1973 година, в действителност беше едно копие, назад копие на това, което беше през 1967 година Тоест, там, в случай че би трябвало да бъдем почтени, нещата не се получиха, заради простата причина, че до някъде 1973 година водиха война страна против страна. И палестинците паднаха жертва. Имаше доста сериозен прогрес, подписани бяха Ословските съглашения 1993 година, което беше много-много добра стъпка напред. Нека напомним за вашите слушатели, че година по-късно тримата водачи Ицхак Рабин, Шимон Перес и Ясер Арафат получиха Нобеловата премия за мир, това беше нещо невиждано. За страдание обаче през 1995 година Ицхак Рабин беше погубен от израелски екстремист. Въпреки всичко, би трябвало да кажа, че опитите за доближаване на позициите продължиха. Дори мисля, че имаше две кулминационни точки, 2000-та година беше проведен и извършен, така нареченият Кемп Дейвид 2 - Бил Клинтън, Ясер Арафат и Йехуд Барак. Тогава в действителност доста мощно се сближиха главните позиции, като те са няколко, които са разграничителните. Мисля, че главният проблем това е Йерусалим, град Йерусалим, чий да бъде той, по какъв начин да бъде разграничен? Второ, това са бежанците. Трето, това са границите, водите и куп други неща, които част от тях бяха сложени на масата още в Осло, само че те трябваше да бъдат доизяснени и позволени в 5-годишен интервал от 1993 до 1998 година, като беше образуван и квартет - Съединените американски щати, Организация на обединените нации, Русия и Европейския съюз бяха подготвени да улеснят договарянията. Там главната роля игра някогашният премиер-министър на Англия Тони Блеър, само че нищо не се получи. Според мен, най-близко до триумфа беше 2008 година, тази дата е релативно по-близка до нас, тогавашният премиер-министър на израелската страна Ехуд Олмерт, въз основата към този момент на договарянията си със настоящия палестински президент Махмуд Абас на практика се договориха забележете за 90% от разликите. Границите - какъв брой да правят отстъпка Израел, какъв брой да правят отстъпка палестинците, в това число и град Йерусалим - западната част е на Израел, източната е Палестинска, а по средата, там, където е историческият град, остава под егидата на Организация на обединените нации. Включително бежанците, там не можаха изцяло да се договорят, само че какво се получи? Абу Мазен, президентът на Палестина изиска 3 месеца да мисли дали да одобри проекта, особено за Йерусалим. Имаше и да вземем за пример искане от страна на палестинците за основаване на Палестинска войска, нещо, на което Израел пък възрази.
Те не обичат тази тематика, да.
Че в Осло изобщо пък не поставян този въпрос. Проблемът е следният, че когато седнат на масата на договарянията желанията ескалират, разбирате ли - и това, и това, и това. И в един миг, когато се стигне до една точка, тогава за жалост, се намесват екстремистки сили. Какво се получи в тази далечна година?
Нека да се върнем, защото е доста забавна историята. В Осло,има подобен филм, където медиацията, единствено че на високо дипломатическо равнище съумява да помири двете страни, т.е., там не се загатват огромните червени линии въобще, дълго време, с цел да се стигне до някакъв тип доближаване на позициите. Но ето и Антъни Блинкен през вчерашния ден още веднъж сподели, американският държавен секретар, “Трябва да бъде организиран палестинският въпрос. Защото войната в Газа по никакъв начин не е приятна, съгласно мен на целия свят, без значение по какъв начин го разделяме, и на арабския свят също. Заедно и редом с войната в Украйна, тази опустошаваща линията Газа война, към този момент стартира да мирише на пари.
Откъде ще дойдат средствата за възобновяване? Кой ще ги даде? Защото Европейския съюз и Щатите са малко поуморени от това да оказват помощ на Украйна чисто финансово. ". Имаме ли учредения сега за нов " квартет “?. Някакви сплотяващи политически сили, които да се опитат да се включат в една сглобка на съглашението сред палестинците “Хамас " и надлежно Израел и всички негови бранители?
Да, значи това, което вие очертахте е чудесната вероятност, това е идеалната вероятност. Само че на терен не се получава по този начин. Вие казвате, ето три са главните интернационалните фактори, които могат да допринесат за сходен вид осъществена формула. На първо място, това са Съединени американски щати, само че дано да кажем, това е администрацията на Джо Байдън, това са демократите, които исторически нямат положителни връзки с Бенямин Нетаняху, с десницата. Ако беше Тръмп отпред, забравете, той им показа така наречената “Сделка на века ", в която на практика палестинска страна не съществуваше. Той им даваше статут на бежанци с висок витален стандарт. Това сме го коментирали извънредно доста. Така че Щатите, само че в лицето на Байдън. Европейски съюз, повече от явно е, че ние сме заинтригувани за уреждането на този проблем. Нееднократно съм споменавал, това, което сега се случва в Европа, изключително Западна Европа, това са милиони мигранти-бежанци, които са на територията на Европейския съюз, Западна Европа. Всяка неделя, всяка събота излизат и показват. Какво се получава? Ами те вършат нова вътрешно -политическа архитектура на съюза. Защо си отидоха англичаните? Заради тази голяма бежанска вълна, която опустоши Европейския съюз, в този момент е същият резултат. И незабавно го свързах и с България, ние чакаме едни избори в Австрия, която в случай че погледнете е част от Стара Европа, и там непрестанно показват хора с палестински шалчета, палестински флагове в този момент се размахват и знамената на Южна Африка. Според вас по какъв начин ще повлияе това на австрийския гласоподавател? Ами естествено ще вървят към извънредно десните.
В изгода на консервативното ръководство, естествено.
Естествено, което ни рекетира непосредствено. Затова ние, европейците желаеме с това да се постави един край. Ние сме мощно заинтригувани и арабските страни. Ето да вземем за пример, огромният залог за Саудитска Арабия удостовери за следващ път в Давос, те са подготвени да открият дипломатически връзки Саудитска Арабия - Израел, тук можем да приказваме с часове. Това са политически, най-много стопански облаги за хората от района, така наречения “Индийски кулоар ".
Но незабавно ви отговоря посредством това, което Антъни Блинкен загатна, че “Арабските страни няма да възстановят Газа, няма да дадат пари за възобновяване на Газа, в случай че след година или след няколко години още веднъж Газа бъде задушена. Защо?
Те желаят гаранции, несъмнено.
През 2008 година започнаха първите конфликти. Аз ви споделих, тогава “Хамас " провалиха подписването на това съглашение, започвайки с техните ракети. През 2 години, през 3 години, това са непрекъснати борби, това е шестата война, естествено с друг интензитет. Това е най-кървавата война, която съществува сега. Но 2014 година да вземем за пример, Израел унищожи системата на тунели на “Хамас ". Сега виждаме, те освен са възобновени, те просто са взели модела на Северна Корея, т.е., никой няма да даде пари ей по този начин, да потънат в пясъците. Докато не бъде осъществена тази формула за двете страни, респективно от страна на палестинците, и респективно позволена от страна на израелците - няма за какво да се приказва изобщо за реорганизация, за витален стандарт.
Концепцията за двете страни е може би единствената, която би усмирила този район на света. Нетаняху къде седи в цялата тази формула?
Той няма място, съгласно мен в бъдещето на израелската страна. Това е политик вид котка с 9 живота. Той е за следващ път отпред на израелската страна. Последното му държавно управление на практика се крепи на гласовете на едни извънредно десни двама министри Смотрич и Бен Гафир, които неведнъж споделиха, че в случай че войната спре, до момента в който не бъде надвит “Хамас ", те се отдръпват със своите депутати и неговото държавно управление ще падне. Сега знаете там историите със правосъдната промяна, която в действителност е част от недемократичните съставни елементи на една демократична страна. Буквално преди 10 дни или 2 седмици Върховният съд отстрани едни текстове от Закона, който в действителност го пазеше премиер-министъра Бенямин Нетаняху, като физическо лице, когато той излезе от държавното управление да не бъде съден за корупция. Тоест, там са доста мощно преплетени вътрешна и външна политика. Ако бъдат извършени в този момент избори в Израел, не едно или друго социологическо проучване демонстрира, че премиер-министърът, който би трябвало да бъде отпред се споделя Бени Ганц, човек, който се появи на политическия небосвод с едни положителни хрумвания за промени. Бени Ганц е центрист, приказвам за центристи, а не за леви. Въпреки че до този миг, тези сили, за които говорех, Шимон Перес, Йехут Барак, Ицхак Рабин - всички бяха водачи на Партията на труда, т.е. левия набор. Сега левият набор на практика го няма и центристите са тези, които движат процесите. Те са тези, които са най-близо до съглашение с палестинците. Но и при палестинците е една безспорна каша. “Хамас " направиха 2007 година прелом, споделям непосредствено прелом. Те прогониха законната палестинска власт от линията Газа, там си направиха парламент, там си направиха държавно управление. И надлежно една организация, която апропо от 2003 година е част от листата на туристическите организации в Европа, на Европейския съюз, доста по-рано за Съединените щати. Те отхвърлят съществуването на страната Израел. Но, тук споделям едно огромно НО, има крила вътре в самия “Хамас ", те са кардинално наследници на палестинските мюсюлмански братя. Но в това време, доста мощно след 2012-2013 година надви крилото, което е проиранско. Там има вътрешни, бих споделил вътрешни разногласия до каква степен могат да признаят Израел? Ето това е доста забавна обстановка, като би трябвало да кажем следното - Иран е може би моторът, страната, която е заложила несъществуването на страната Израел, не на 100, а на 1000 %. Не желая сега да отивам в едни елементи.
Скритият мотор на спора?
Това е част от философията на ръководството на иранските аятоласи. Там има една философска доктрина, споделя се “Попечителството на юриста-богослов ", който в действителност ръководи в името на отсъстващия Месия или упования Месия. Месията ще се върне по кое време? Когато бъде разрушена страната Израел. Тоест виждате ли, това са доста такива религиозно-политически месиански влакна, които за жалост, ръководят такава мощна страна като Иран. И от другата страна пък имате доста мощен евангелистки съставен елемент измежду гласоподавателите на Съединените американски щати. Ето в този момент в Айова, още веднъж се видя.
Именно, дано да поговорим и за Айова. Тук в цялата тази история името на Тръмп и неговата безапелационна победа на предварителните избори в Айова с 51% несъмнено има някакво значение?
Нека да не я назоваваме " безапелационна победа “. От 3 млн. население на щата Айова, гласувалите са 110 000. Значи той завоюва към 50 000 против 25 000 за Рон Десантис и малко по-малко за Ники Хейли. Трябва да кажем следното, първите двама в действителност въплъщават тази евангелистка наклонност. Имаше едно социологическо проучване, че тези латино евангелисти доста компактно следват първите двама, по тази причина сред Рон Десантис и Тръмп няма някаква огромна разлика във връзка с Близкия изток. Докато Ники Хейли, това е Републиканската партия от времето на Буш, това са обичайните, бих споделил по-интелектуално основани среди измежду републиканците. И не инцидентно Ники Хейли побеждава Тръмп в общината, където е университета на Айова, там, където са по-интелигентни и по-образовани хората, приказвам за републиканците. Но дано да кажем следното, при евангелистите има тъкмо противоположната месианска визия във връзка с страната Израел. Те споделят, че ние би трябвало да протектираме, ние би трябвало да пазиме евреите, приказвам към този момент тук за еверите, тъй като евреите са ключа за завръщането на Христос, възраждането на Христос, възкресяването на Христос. Така както Христос е бил евреин, той би трябвало да стане християнин, когато всички евреи станат християни. Затова там има и генетична връзка.
Много е забавен този диалог и мисля, че можем да го продължим доста време, само че дано да намерим във финала някаква рационалност. Възможно ли е 2024 година, вие няколко пъти казахте 2008 година, когато са били най-близо до съгласие и решение на Палестинския въпрос. Възможно ли е в сегашната обстановка да се откри още веднъж такова доближаване и решение, макар цялата тази доста комплицирана плетеница от финансово-религиозно-месиански и всевъзможни други ползи в този район?
Като българин и като европеец доста мощно ми се желае да се случи това. Защото това са доста мощни фактори - интернационалните фактори. Повтарям, Съединени американски щати към момента е ръководена от президента Байдън, който е по-близко до палестинската визия, в сравнение с републиканеца Доналд Тръмп. Не се знае той дали ще се върне в Белия дом. Европейският съюз, към този момент загатнах войната в Газа преформатира нашия профил, вътрешно-политически профил и дадох към този момент образец, Австрия, която ни държи аления картон ще забележим по какъв начин ще се повлияят от тези големи демонстрации, които стигнаха безусловно тези 200 000 мигранти в Австрия всяка неделя, или там през неделя те демонстрираха. Да не приказваме за Германия, за Франция, за Италия. Европейският съюз доста ясно сподели посредством Жозеп Борел “Ние и интернационалната общественост би трябвало да се опита да натисне, да упражни напън върху двете страни, тъй че те да реализират тази формула. Защото резонансът е голям ". И естествено арабските страни, всички, това е Египет, Йордания, Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства, тези, които са факторите, те също са за сходен вид формула. Особено Саудитска Арабия, която е притежател на концепцията от 2002 година “Земя против мир ". В момента, в който стане Палестинска страна, тогава доста арабски и ислямски страни ще последват образеца на Саудитска Арабия и ще открият дипломатически връзки. Но, аз ви споделих, стига се до една линия, в която ескалират настояванията и още нещо има, което може би това е мой извод, може би е мое подстрекателство. Този, който подпише този кротичък контракт, на практика рискува най-тежкото. Погледнете какво се случи с Ануар Садат, погледнете какво се случи с Ицхак Рабин. Много от наблюдаващите, изключително палестинците смятат, че 2004 година Ясер Арафат не е починал от естествена гибел, а е бил токсичен. Тоест, виждате залогът е извънредно мощен, за какво? Защото имате крайни сили, екстремистки сили, които не желаят това да се случи.
Интересно ще бъде, ще следим този развой. В последна сметка, заинтригуваните там да има мир са повече като че ли. Макар че както казвате вие, един автограф, би могъл да бъде залог за следваща отплата посредством гибел от радикализирани детайли. Много ви благодаря, проф. Владимир Чуков.
И аз ви благодаря за поканата.
Здравейте, благодаря ви за поканата!
Нека на хората, които са малко по-млади или малко по-незаинтересовани политически, да дадем визията какво съставлява палестинският въпрос, въобще. Най-общо казано.
Може би това е най-старият районен спор изобщо с днешна дата 2024 година. Това са няколко десетилетия, в които просто двете форми на държавност израелска и палестинска не се осъществиха. Войните стартират даже, в случай че питате мен, преди основаването на страната Израел 1948 година Това са няколко поредни войни, само че дано да кажем, че тази формула, за която вие споменахте, за пръв път беше маркирана през далечната 1982 година и то забележете, това беше европейско предложение.
Преди 40 години и повече, да.
Бившият френски президент, извънредно авторитетен Франсоа Митеран, в една своя тирада в Кнесета, за пръв път означи и стартира в публичното и политическото пространство, съществуването на сходен, съгласно мен, най-ефективен модел и най-хубава формула за разрешването на това напрежение, което до този миг, вие си представете 1948 година до 1982 година За страдание обаче нещата не се получиха.
Кой е главният проблем за това, че толкоз време се артикулира този въпрос, тази концепция, а тя не се осъществя? Намира се за обективна, несъмнено, тъй като с основаването на израелската страна от самото начало исторически, палестинците са натиквани на все по-малки и дребни територии, надлежно милитаризирани, нахъсвани да се борят за своите си земи, за своите си права. Защо не се получава тази палестинска страна?
Нека да кажем, че дебатът е доста сериозен. Вие казвате, че палестинците са натиквани във все по-така дребни ъгли. Но в случай че би трябвало да погледнем войните, които до този миг водеха араби и израелци, по-голямата част бяха инициирани от арабите. През 1948 година на практика всички араби нападнаха Израел. 1973 година, в действителност беше едно копие, назад копие на това, което беше през 1967 година Тоест, там, в случай че би трябвало да бъдем почтени, нещата не се получиха, заради простата причина, че до някъде 1973 година водиха война страна против страна. И палестинците паднаха жертва. Имаше доста сериозен прогрес, подписани бяха Ословските съглашения 1993 година, което беше много-много добра стъпка напред. Нека напомним за вашите слушатели, че година по-късно тримата водачи Ицхак Рабин, Шимон Перес и Ясер Арафат получиха Нобеловата премия за мир, това беше нещо невиждано. За страдание обаче през 1995 година Ицхак Рабин беше погубен от израелски екстремист. Въпреки всичко, би трябвало да кажа, че опитите за доближаване на позициите продължиха. Дори мисля, че имаше две кулминационни точки, 2000-та година беше проведен и извършен, така нареченият Кемп Дейвид 2 - Бил Клинтън, Ясер Арафат и Йехуд Барак. Тогава в действителност доста мощно се сближиха главните позиции, като те са няколко, които са разграничителните. Мисля, че главният проблем това е Йерусалим, град Йерусалим, чий да бъде той, по какъв начин да бъде разграничен? Второ, това са бежанците. Трето, това са границите, водите и куп други неща, които част от тях бяха сложени на масата още в Осло, само че те трябваше да бъдат доизяснени и позволени в 5-годишен интервал от 1993 до 1998 година, като беше образуван и квартет - Съединените американски щати, Организация на обединените нации, Русия и Европейския съюз бяха подготвени да улеснят договарянията. Там главната роля игра някогашният премиер-министър на Англия Тони Блеър, само че нищо не се получи. Според мен, най-близко до триумфа беше 2008 година, тази дата е релативно по-близка до нас, тогавашният премиер-министър на израелската страна Ехуд Олмерт, въз основата към този момент на договарянията си със настоящия палестински президент Махмуд Абас на практика се договориха забележете за 90% от разликите. Границите - какъв брой да правят отстъпка Израел, какъв брой да правят отстъпка палестинците, в това число и град Йерусалим - западната част е на Израел, източната е Палестинска, а по средата, там, където е историческият град, остава под егидата на Организация на обединените нации. Включително бежанците, там не можаха изцяло да се договорят, само че какво се получи? Абу Мазен, президентът на Палестина изиска 3 месеца да мисли дали да одобри проекта, особено за Йерусалим. Имаше и да вземем за пример искане от страна на палестинците за основаване на Палестинска войска, нещо, на което Израел пък възрази.
Те не обичат тази тематика, да.
Че в Осло изобщо пък не поставян този въпрос. Проблемът е следният, че когато седнат на масата на договарянията желанията ескалират, разбирате ли - и това, и това, и това. И в един миг, когато се стигне до една точка, тогава за жалост, се намесват екстремистки сили. Какво се получи в тази далечна година?
Нека да се върнем, защото е доста забавна историята. В Осло,има подобен филм, където медиацията, единствено че на високо дипломатическо равнище съумява да помири двете страни, т.е., там не се загатват огромните червени линии въобще, дълго време, с цел да се стигне до някакъв тип доближаване на позициите. Но ето и Антъни Блинкен през вчерашния ден още веднъж сподели, американският държавен секретар, “Трябва да бъде организиран палестинският въпрос. Защото войната в Газа по никакъв начин не е приятна, съгласно мен на целия свят, без значение по какъв начин го разделяме, и на арабския свят също. Заедно и редом с войната в Украйна, тази опустошаваща линията Газа война, към този момент стартира да мирише на пари.
Откъде ще дойдат средствата за възобновяване? Кой ще ги даде? Защото Европейския съюз и Щатите са малко поуморени от това да оказват помощ на Украйна чисто финансово. ". Имаме ли учредения сега за нов " квартет “?. Някакви сплотяващи политически сили, които да се опитат да се включат в една сглобка на съглашението сред палестинците “Хамас " и надлежно Израел и всички негови бранители?
Да, значи това, което вие очертахте е чудесната вероятност, това е идеалната вероятност. Само че на терен не се получава по този начин. Вие казвате, ето три са главните интернационалните фактори, които могат да допринесат за сходен вид осъществена формула. На първо място, това са Съединени американски щати, само че дано да кажем, това е администрацията на Джо Байдън, това са демократите, които исторически нямат положителни връзки с Бенямин Нетаняху, с десницата. Ако беше Тръмп отпред, забравете, той им показа така наречената “Сделка на века ", в която на практика палестинска страна не съществуваше. Той им даваше статут на бежанци с висок витален стандарт. Това сме го коментирали извънредно доста. Така че Щатите, само че в лицето на Байдън. Европейски съюз, повече от явно е, че ние сме заинтригувани за уреждането на този проблем. Нееднократно съм споменавал, това, което сега се случва в Европа, изключително Западна Европа, това са милиони мигранти-бежанци, които са на територията на Европейския съюз, Западна Европа. Всяка неделя, всяка събота излизат и показват. Какво се получава? Ами те вършат нова вътрешно -политическа архитектура на съюза. Защо си отидоха англичаните? Заради тази голяма бежанска вълна, която опустоши Европейския съюз, в този момент е същият резултат. И незабавно го свързах и с България, ние чакаме едни избори в Австрия, която в случай че погледнете е част от Стара Европа, и там непрестанно показват хора с палестински шалчета, палестински флагове в този момент се размахват и знамената на Южна Африка. Според вас по какъв начин ще повлияе това на австрийския гласоподавател? Ами естествено ще вървят към извънредно десните.
В изгода на консервативното ръководство, естествено.
Естествено, което ни рекетира непосредствено. Затова ние, европейците желаеме с това да се постави един край. Ние сме мощно заинтригувани и арабските страни. Ето да вземем за пример, огромният залог за Саудитска Арабия удостовери за следващ път в Давос, те са подготвени да открият дипломатически връзки Саудитска Арабия - Израел, тук можем да приказваме с часове. Това са политически, най-много стопански облаги за хората от района, така наречения “Индийски кулоар ".
Но незабавно ви отговоря посредством това, което Антъни Блинкен загатна, че “Арабските страни няма да възстановят Газа, няма да дадат пари за възобновяване на Газа, в случай че след година или след няколко години още веднъж Газа бъде задушена. Защо?
Те желаят гаранции, несъмнено.
През 2008 година започнаха първите конфликти. Аз ви споделих, тогава “Хамас " провалиха подписването на това съглашение, започвайки с техните ракети. През 2 години, през 3 години, това са непрекъснати борби, това е шестата война, естествено с друг интензитет. Това е най-кървавата война, която съществува сега. Но 2014 година да вземем за пример, Израел унищожи системата на тунели на “Хамас ". Сега виждаме, те освен са възобновени, те просто са взели модела на Северна Корея, т.е., никой няма да даде пари ей по този начин, да потънат в пясъците. Докато не бъде осъществена тази формула за двете страни, респективно от страна на палестинците, и респективно позволена от страна на израелците - няма за какво да се приказва изобщо за реорганизация, за витален стандарт.
Концепцията за двете страни е може би единствената, която би усмирила този район на света. Нетаняху къде седи в цялата тази формула?
Той няма място, съгласно мен в бъдещето на израелската страна. Това е политик вид котка с 9 живота. Той е за следващ път отпред на израелската страна. Последното му държавно управление на практика се крепи на гласовете на едни извънредно десни двама министри Смотрич и Бен Гафир, които неведнъж споделиха, че в случай че войната спре, до момента в който не бъде надвит “Хамас ", те се отдръпват със своите депутати и неговото държавно управление ще падне. Сега знаете там историите със правосъдната промяна, която в действителност е част от недемократичните съставни елементи на една демократична страна. Буквално преди 10 дни или 2 седмици Върховният съд отстрани едни текстове от Закона, който в действителност го пазеше премиер-министъра Бенямин Нетаняху, като физическо лице, когато той излезе от държавното управление да не бъде съден за корупция. Тоест, там са доста мощно преплетени вътрешна и външна политика. Ако бъдат извършени в този момент избори в Израел, не едно или друго социологическо проучване демонстрира, че премиер-министърът, който би трябвало да бъде отпред се споделя Бени Ганц, човек, който се появи на политическия небосвод с едни положителни хрумвания за промени. Бени Ганц е центрист, приказвам за центристи, а не за леви. Въпреки че до този миг, тези сили, за които говорех, Шимон Перес, Йехут Барак, Ицхак Рабин - всички бяха водачи на Партията на труда, т.е. левия набор. Сега левият набор на практика го няма и центристите са тези, които движат процесите. Те са тези, които са най-близо до съглашение с палестинците. Но и при палестинците е една безспорна каша. “Хамас " направиха 2007 година прелом, споделям непосредствено прелом. Те прогониха законната палестинска власт от линията Газа, там си направиха парламент, там си направиха държавно управление. И надлежно една организация, която апропо от 2003 година е част от листата на туристическите организации в Европа, на Европейския съюз, доста по-рано за Съединените щати. Те отхвърлят съществуването на страната Израел. Но, тук споделям едно огромно НО, има крила вътре в самия “Хамас ", те са кардинално наследници на палестинските мюсюлмански братя. Но в това време, доста мощно след 2012-2013 година надви крилото, което е проиранско. Там има вътрешни, бих споделил вътрешни разногласия до каква степен могат да признаят Израел? Ето това е доста забавна обстановка, като би трябвало да кажем следното - Иран е може би моторът, страната, която е заложила несъществуването на страната Израел, не на 100, а на 1000 %. Не желая сега да отивам в едни елементи.
Скритият мотор на спора?
Това е част от философията на ръководството на иранските аятоласи. Там има една философска доктрина, споделя се “Попечителството на юриста-богослов ", който в действителност ръководи в името на отсъстващия Месия или упования Месия. Месията ще се върне по кое време? Когато бъде разрушена страната Израел. Тоест виждате ли, това са доста такива религиозно-политически месиански влакна, които за жалост, ръководят такава мощна страна като Иран. И от другата страна пък имате доста мощен евангелистки съставен елемент измежду гласоподавателите на Съединените американски щати. Ето в този момент в Айова, още веднъж се видя.
Именно, дано да поговорим и за Айова. Тук в цялата тази история името на Тръмп и неговата безапелационна победа на предварителните избори в Айова с 51% несъмнено има някакво значение?
Нека да не я назоваваме " безапелационна победа “. От 3 млн. население на щата Айова, гласувалите са 110 000. Значи той завоюва към 50 000 против 25 000 за Рон Десантис и малко по-малко за Ники Хейли. Трябва да кажем следното, първите двама в действителност въплъщават тази евангелистка наклонност. Имаше едно социологическо проучване, че тези латино евангелисти доста компактно следват първите двама, по тази причина сред Рон Десантис и Тръмп няма някаква огромна разлика във връзка с Близкия изток. Докато Ники Хейли, това е Републиканската партия от времето на Буш, това са обичайните, бих споделил по-интелектуално основани среди измежду републиканците. И не инцидентно Ники Хейли побеждава Тръмп в общината, където е университета на Айова, там, където са по-интелигентни и по-образовани хората, приказвам за републиканците. Но дано да кажем следното, при евангелистите има тъкмо противоположната месианска визия във връзка с страната Израел. Те споделят, че ние би трябвало да протектираме, ние би трябвало да пазиме евреите, приказвам към този момент тук за еверите, тъй като евреите са ключа за завръщането на Христос, възраждането на Христос, възкресяването на Христос. Така както Христос е бил евреин, той би трябвало да стане християнин, когато всички евреи станат християни. Затова там има и генетична връзка.
Много е забавен този диалог и мисля, че можем да го продължим доста време, само че дано да намерим във финала някаква рационалност. Възможно ли е 2024 година, вие няколко пъти казахте 2008 година, когато са били най-близо до съгласие и решение на Палестинския въпрос. Възможно ли е в сегашната обстановка да се откри още веднъж такова доближаване и решение, макар цялата тази доста комплицирана плетеница от финансово-религиозно-месиански и всевъзможни други ползи в този район?
Като българин и като европеец доста мощно ми се желае да се случи това. Защото това са доста мощни фактори - интернационалните фактори. Повтарям, Съединени американски щати към момента е ръководена от президента Байдън, който е по-близко до палестинската визия, в сравнение с републиканеца Доналд Тръмп. Не се знае той дали ще се върне в Белия дом. Европейският съюз, към този момент загатнах войната в Газа преформатира нашия профил, вътрешно-политически профил и дадох към този момент образец, Австрия, която ни държи аления картон ще забележим по какъв начин ще се повлияят от тези големи демонстрации, които стигнаха безусловно тези 200 000 мигранти в Австрия всяка неделя, или там през неделя те демонстрираха. Да не приказваме за Германия, за Франция, за Италия. Европейският съюз доста ясно сподели посредством Жозеп Борел “Ние и интернационалната общественост би трябвало да се опита да натисне, да упражни напън върху двете страни, тъй че те да реализират тази формула. Защото резонансът е голям ". И естествено арабските страни, всички, това е Египет, Йордания, Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства, тези, които са факторите, те също са за сходен вид формула. Особено Саудитска Арабия, която е притежател на концепцията от 2002 година “Земя против мир ". В момента, в който стане Палестинска страна, тогава доста арабски и ислямски страни ще последват образеца на Саудитска Арабия и ще открият дипломатически връзки. Но, аз ви споделих, стига се до една линия, в която ескалират настояванията и още нещо има, което може би това е мой извод, може би е мое подстрекателство. Този, който подпише този кротичък контракт, на практика рискува най-тежкото. Погледнете какво се случи с Ануар Садат, погледнете какво се случи с Ицхак Рабин. Много от наблюдаващите, изключително палестинците смятат, че 2004 година Ясер Арафат не е починал от естествена гибел, а е бил токсичен. Тоест, виждате залогът е извънредно мощен, за какво? Защото имате крайни сили, екстремистки сили, които не желаят това да се случи.
Интересно ще бъде, ще следим този развой. В последна сметка, заинтригуваните там да има мир са повече като че ли. Макар че както казвате вие, един автограф, би могъл да бъде залог за следваща отплата посредством гибел от радикализирани детайли. Много ви благодаря, проф. Владимир Чуков.
И аз ви благодаря за поканата.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ