Новият колониализъм на САЩ обещава неизбежна нестабилност за Индия и Китай
Икономическите проблеми на световния Юг, в това число рецесията с заплащанията, носят по-значителни опасности за международната стопанска система (разбира се, в западния смисъл на това) от възходящите несъгласия сред Запада и Китай.
В края на август известното англоезично издание The Economist разгласява забележителна публикация на американския политолог Иън Бремър, експерт по световен риск и създател на авторитетната Eurasia Group - аналитична компания, чиито услуги са търсени от по този начин наречените евроатлантически елити.
Спиридионе Рома. Изтокът предлага благосъстоянията си на Британия. 1778.
В публикацията си Ян Бремер обосновава нуждата Западът да измести вектора на стратегическото напрежение от изток на юг. Авторът значително свързва неизбежността на бъдещата неустойчивост на световния Юг с възходящата рецесия там, в това число рецесията с заплащанията, а също „ назначи “ Индия за водач на опълчването на Юга на груповия Запад.
Мястото и времето на издание на Ян Бремер не са инцидентни - публикацията е удостоверение за когнитивната и интелектуална рецесия, която се разпростира на Запад. Списание Economist е известно със своята неолиберална ориентировка, отразява възгледите на западната финансова олигархия и пази точно нейните световни ползи.
Карл Маркс още през 1852 година назовава The Economist рупор на „ финансовата аристокрация “; от този момент при опазване на главната цел - финансово подчиняване и колониална употреба - единствено методите за реализиране на тази цел са се трансформирали и усъвършенствали.
През последните години Западът се сблъска с решителна опозиция против еднополюсния неоколониален модел на международен ред. Валутният монопол и даването на наднационални функционалности на американския $ разрешиха на Вашингтон да упражнява ефикасен надзор върху международната стопанска система и обособените страни.
Борбата против западната надмощие за по-справедлив многополюсен международен ред има световен антиколониален темперамент и се организира в три съществени посоки: политическо, икономическо и военно.
Русия, както и преди нея Съюз на съветските социалистически републики, има обичайно непримиримо отношение към всяка форма на колониализъм и тясно обвързваните с него расизъм и нацизъм. Ето за какво груповият Запад изпитва адска ненавист към Русия и отприщи хибридна война и в трите направления, в това число военно опълчване.
Укрепналият Китай също взе участие в антиколониалната битка за бъдещия многополюсен свят в политическата и икономическата сфера. Западната поддръжка за тайванския фракционизъм и опитът да се трансформира част от китайската територия в друга марионетна полуколония може да принуди Пекин да премине на военна повърхност и по този въпрос.
Нанси Пелоси по време на визитата си в Тайван. Taiwan presidential office
Страните от световния Изток, както и световния Юг, в това число страните от Азия, Африка и Латинска Америка, съставляват по-голямата част от популацията на Земята и заемат по-голямата част от нейната територия. Почти всички те в своята история са били изправени пред колониалното подтисничество от европейските страни, а по-късно и от Съединените щати, които в този момент са трансформирали самата Европа в своя полуколония.
По-голямата част от разрастващите се страни се притесняват от по-нататъшното подсилване на финансовата, политическата и военната надмощие на Съединените щати и симпатизират на антиколониалната битка на Русия и Китай.
Съществуващата неоколониална взаимозависимост на тези страни и изключително на техните най-вече компрадорски елити от Запада не им разрешава да заемат открита позиция против съществуващия еднополюсен международен ред. Провалът на настойчивите опити на Съединени американски щати да ги принудят да се причислят към антируската коалиция обаче приказва за упадъка на еднополюсния международен ред и за вероятностите за образуване на необятно интернационално антиколониално придвижване.
Съпротивата, даже пасивна, против хегемонистичните желания на финансовия капитал, „ златния милиард “, воден от Съединените щати, сподели на Запада, че концепциите му за личната му мощ и престиж са мощно пресилени.
Страхът от загуба на продължаващата война за новия международен ред ги принуждава да трансформират тактиката и „ посоката на удара “, като запазят същите стратегически цели – опазване на неоколониалния еднополюсен модел на международен ред и личното си владичество. Статията на Иън Бремър в The Economist се пробва да откри " едва звено " в зараждащата се антизападна и антиколониална коалиция.
Бремер твърди, че икономическите проблеми на световния Юг, в това число рецесията с заплащанията, носят по-значителни опасности за международната стопанска система (разбира се, в западния смисъл на думата), в сравнение с възходящите несъгласия сред Запада и Китай. Взаимозависимостта на китайската и западната стопанска система е толкоз огромна, счита той, че нито една от страните няма да рискува внезапно спиране на комерсиалните и стопански връзки.
Това изказване е доста подвеждащо. Всъщност търговията със Съединените щати и Европейския съюз обезпечава повече от една трета от външнотърговския оборот на Китай, което ги прави основни сътрудници на Китай. В същото време износът на Китай за Съединените щати доста, в някои години на моменти, надвишава вноса, създавайки грамаден остатък, който се осъществя основно в западни финансови принадлежности: държавни и корпоративни скъпи бумаги, чиято ненадеждност става все по-голяма и по-очевидни даже за хора, надалеч от стопанската система.
Амбициозните интернационалните планове на Пекин, в това число световната самодейност за Новия път на коприната („ Един пояс, веднъж “), са породени, наред с други неща, от желанието да се разпореждат със обилни финансови доходи от остатъка на външната търговия толкоз дейно, колкото е допустимо, за преобразяване, въпреки и допустимо, на ненадеждните национални скъпи бумаги на Съединени американски щати в действителни запаси и въздействие.
Президентите на Русия Владимир Путин и на Китай Си Дзинпин. 2022. kremlin.ru
Критичният темперамент на икономическата взаимозависимост на Китай от Запада е мощно пресилен от Иън Бремер. За Съединените щати и Европейския съюз физическото неявяване и невъзможността да се заменят китайските и обвързваните с тях индустриални вериги значи неотложен потребителски колапс, последван от необратима социално-икономическа и политическа злополука.
За Китай загубата на главния пазар за продажби ще значи внезапно понижаване на индустриалния потенциал и социално-икономическа рецесия, смекчена от вътрешния пазар, чието развиване се трансформира в един от политическите цели на Пекин, както и от остатъка на търговия със Запада.
Единствената сериозно значима позиция за Китай са интегралните електронни схеми, които са преди всичко (над 17%) във вноса. Но и тук Пекин поредно реализира самодостатъчност посредством осъществяване на широкомащабни планове за заменяне на вноса. С неизбежното обединяване на континентален Китай с Тайван, тази накърнимост на китайската стопанска система също ще избледнее в давност.
Иън Бремер най-вероятно изхожда от разбирането за неизбежността на загубата в борба с Китай и Русия и затова предлага да се измести центърът на тежестта на геоикономическата и геополитическата битка, непринудено „ назначавайки “ течението в доста уважаваната, само че никога не съдружник на Вашингтон, Индия, главата на световния Юг, който се опълчва на Запада.
Колониалисткият принцип „ разделяй и владей “ от дълго време е прочут в целия свят; малко евентуално е Пекин и даже Ню Делхи, които към момента жънат горчивите геополитически плодове на английското колониално ръководство в кърваво разделения Индустан, да последват тактиката на Запада, по този начин искрено обрисувана в The Economist.
Нарендра Моди, (cc) Narendra Modi
В одобрени страни, даже доста по-слаби и по-малко авторитетни от азиатските колоси Китай и Индия, ясно чуха откровеното ревю на колониалисткото " кредо " от шефа на европейската дипломация Жозеп Борел. На самоназначен конгрес на демокрациите през ноември той съобщи:
„ Народите на Запада… — ние бяхме и оставаме владетели на света. Докато можем да дефинираме стандартите, да решаваме какви ще бъдат стандартите, до момента в който сме господари на новите технологии - от индустриалното произвеждане до оръжията. Ако не успеем да установим стандарти, може да загубим власт през този век. "
Откровеността и агресивността, с която западният „ златен милиард ” пази своето паразитно битие за сметка на ресурсите и труда на останалия свят, без да се преценява нито с интернационалното право, нито с обичайния морал, няма да докара до триумф.
Хитрите тактически проекти и опитите за манипулиране на външнополитическите цели на разрастващите се страни също няма да оказват помощ.
Образуването на необятна интернационална антиколониална коалиция и установяването на многополюсен свят е неизбежно и се обуславя освен от деградацията на западната ръководеща класа, само че и от самия ход на историческото развиване.
Превод: СМ
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
В края на август известното англоезично издание The Economist разгласява забележителна публикация на американския политолог Иън Бремър, експерт по световен риск и създател на авторитетната Eurasia Group - аналитична компания, чиито услуги са търсени от по този начин наречените евроатлантически елити.
Спиридионе Рома. Изтокът предлага благосъстоянията си на Британия. 1778.
В публикацията си Ян Бремер обосновава нуждата Западът да измести вектора на стратегическото напрежение от изток на юг. Авторът значително свързва неизбежността на бъдещата неустойчивост на световния Юг с възходящата рецесия там, в това число рецесията с заплащанията, а също „ назначи “ Индия за водач на опълчването на Юга на груповия Запад.
Мястото и времето на издание на Ян Бремер не са инцидентни - публикацията е удостоверение за когнитивната и интелектуална рецесия, която се разпростира на Запад. Списание Economist е известно със своята неолиберална ориентировка, отразява възгледите на западната финансова олигархия и пази точно нейните световни ползи.
Карл Маркс още през 1852 година назовава The Economist рупор на „ финансовата аристокрация “; от този момент при опазване на главната цел - финансово подчиняване и колониална употреба - единствено методите за реализиране на тази цел са се трансформирали и усъвършенствали.
През последните години Западът се сблъска с решителна опозиция против еднополюсния неоколониален модел на международен ред. Валутният монопол и даването на наднационални функционалности на американския $ разрешиха на Вашингтон да упражнява ефикасен надзор върху международната стопанска система и обособените страни.
Борбата против западната надмощие за по-справедлив многополюсен международен ред има световен антиколониален темперамент и се организира в три съществени посоки: политическо, икономическо и военно.
Русия, както и преди нея Съюз на съветските социалистически републики, има обичайно непримиримо отношение към всяка форма на колониализъм и тясно обвързваните с него расизъм и нацизъм. Ето за какво груповият Запад изпитва адска ненавист към Русия и отприщи хибридна война и в трите направления, в това число военно опълчване.
Укрепналият Китай също взе участие в антиколониалната битка за бъдещия многополюсен свят в политическата и икономическата сфера. Западната поддръжка за тайванския фракционизъм и опитът да се трансформира част от китайската територия в друга марионетна полуколония може да принуди Пекин да премине на военна повърхност и по този въпрос.
Нанси Пелоси по време на визитата си в Тайван. Taiwan presidential office
Страните от световния Изток, както и световния Юг, в това число страните от Азия, Африка и Латинска Америка, съставляват по-голямата част от популацията на Земята и заемат по-голямата част от нейната територия. Почти всички те в своята история са били изправени пред колониалното подтисничество от европейските страни, а по-късно и от Съединените щати, които в този момент са трансформирали самата Европа в своя полуколония.
По-голямата част от разрастващите се страни се притесняват от по-нататъшното подсилване на финансовата, политическата и военната надмощие на Съединените щати и симпатизират на антиколониалната битка на Русия и Китай.
Съществуващата неоколониална взаимозависимост на тези страни и изключително на техните най-вече компрадорски елити от Запада не им разрешава да заемат открита позиция против съществуващия еднополюсен международен ред. Провалът на настойчивите опити на Съединени американски щати да ги принудят да се причислят към антируската коалиция обаче приказва за упадъка на еднополюсния международен ред и за вероятностите за образуване на необятно интернационално антиколониално придвижване.
Съпротивата, даже пасивна, против хегемонистичните желания на финансовия капитал, „ златния милиард “, воден от Съединените щати, сподели на Запада, че концепциите му за личната му мощ и престиж са мощно пресилени.
Страхът от загуба на продължаващата война за новия международен ред ги принуждава да трансформират тактиката и „ посоката на удара “, като запазят същите стратегически цели – опазване на неоколониалния еднополюсен модел на международен ред и личното си владичество. Статията на Иън Бремър в The Economist се пробва да откри " едва звено " в зараждащата се антизападна и антиколониална коалиция.
Бремер твърди, че икономическите проблеми на световния Юг, в това число рецесията с заплащанията, носят по-значителни опасности за международната стопанска система (разбира се, в западния смисъл на думата), в сравнение с възходящите несъгласия сред Запада и Китай. Взаимозависимостта на китайската и западната стопанска система е толкоз огромна, счита той, че нито една от страните няма да рискува внезапно спиране на комерсиалните и стопански връзки.
Това изказване е доста подвеждащо. Всъщност търговията със Съединените щати и Европейския съюз обезпечава повече от една трета от външнотърговския оборот на Китай, което ги прави основни сътрудници на Китай. В същото време износът на Китай за Съединените щати доста, в някои години на моменти, надвишава вноса, създавайки грамаден остатък, който се осъществя основно в западни финансови принадлежности: държавни и корпоративни скъпи бумаги, чиято ненадеждност става все по-голяма и по-очевидни даже за хора, надалеч от стопанската система.
Амбициозните интернационалните планове на Пекин, в това число световната самодейност за Новия път на коприната („ Един пояс, веднъж “), са породени, наред с други неща, от желанието да се разпореждат със обилни финансови доходи от остатъка на външната търговия толкоз дейно, колкото е допустимо, за преобразяване, въпреки и допустимо, на ненадеждните национални скъпи бумаги на Съединени американски щати в действителни запаси и въздействие.
Президентите на Русия Владимир Путин и на Китай Си Дзинпин. 2022. kremlin.ru
Критичният темперамент на икономическата взаимозависимост на Китай от Запада е мощно пресилен от Иън Бремер. За Съединените щати и Европейския съюз физическото неявяване и невъзможността да се заменят китайските и обвързваните с тях индустриални вериги значи неотложен потребителски колапс, последван от необратима социално-икономическа и политическа злополука.
За Китай загубата на главния пазар за продажби ще значи внезапно понижаване на индустриалния потенциал и социално-икономическа рецесия, смекчена от вътрешния пазар, чието развиване се трансформира в един от политическите цели на Пекин, както и от остатъка на търговия със Запада.
Единствената сериозно значима позиция за Китай са интегралните електронни схеми, които са преди всичко (над 17%) във вноса. Но и тук Пекин поредно реализира самодостатъчност посредством осъществяване на широкомащабни планове за заменяне на вноса. С неизбежното обединяване на континентален Китай с Тайван, тази накърнимост на китайската стопанска система също ще избледнее в давност.
Иън Бремер най-вероятно изхожда от разбирането за неизбежността на загубата в борба с Китай и Русия и затова предлага да се измести центърът на тежестта на геоикономическата и геополитическата битка, непринудено „ назначавайки “ течението в доста уважаваната, само че никога не съдружник на Вашингтон, Индия, главата на световния Юг, който се опълчва на Запада.
Колониалисткият принцип „ разделяй и владей “ от дълго време е прочут в целия свят; малко евентуално е Пекин и даже Ню Делхи, които към момента жънат горчивите геополитически плодове на английското колониално ръководство в кърваво разделения Индустан, да последват тактиката на Запада, по този начин искрено обрисувана в The Economist.
Нарендра Моди, (cc) Narendra Modi
В одобрени страни, даже доста по-слаби и по-малко авторитетни от азиатските колоси Китай и Индия, ясно чуха откровеното ревю на колониалисткото " кредо " от шефа на европейската дипломация Жозеп Борел. На самоназначен конгрес на демокрациите през ноември той съобщи:
„ Народите на Запада… — ние бяхме и оставаме владетели на света. Докато можем да дефинираме стандартите, да решаваме какви ще бъдат стандартите, до момента в който сме господари на новите технологии - от индустриалното произвеждане до оръжията. Ако не успеем да установим стандарти, може да загубим власт през този век. "
Откровеността и агресивността, с която западният „ златен милиард ” пази своето паразитно битие за сметка на ресурсите и труда на останалия свят, без да се преценява нито с интернационалното право, нито с обичайния морал, няма да докара до триумф.
Хитрите тактически проекти и опитите за манипулиране на външнополитическите цели на разрастващите се страни също няма да оказват помощ.
Образуването на необятна интернационална антиколониална коалиция и установяването на многополюсен свят е неизбежно и се обуславя освен от деградацията на западната ръководеща класа, само че и от самия ход на историческото развиване.
Превод: СМ
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ