Финансист: Хората, които масово обменят левове в евро, правят грешка
Икономически голословно е. Тези хора обират курсовите разлики, изясни Борис Петров
Експертни предизвестия против всеобщото превръщане на левове в евро бяха отправени в ефира на телевизия Bulgaria ON AIR, откакто Европейският парламент и финансовите министри публично дадоха зелена светлина за въвеждането на еврото в България от 1 януари 2026 година.
Финансистът Борис Петров дефинира протичащото се като „ историческо решение и светла дата “, припомняйки, че процесът по финансова интеграция на страната ни стартира още през 1997 година с въвеждането на валутния ръб и фиксирането на лв. към немската марка.
" Израсна цяло потомство, за което думата 'криза' не значи нищо. Те се тревожат за инфлация от 2 на 3 %, а през февруари 1997 година инфлацията доближи 102 % ", съобщи Петров.
Финансистът изрази убеденост, че България не е изложена на опасности, сходни на тези в Гърция, с помощта на другата макроикономическа основа. Въпреки това предизвести, че може да има известно разхлабване на финансовата дисциплинираност и че част от предстоящите доходи в бюджета се базират на прекомерно оптимистични прогнози.
" Факт е, че имаше приповдигнат оптимизъм при планирането на някои доходи, изключително що се отнася до ограниченията, свързани с повишение на събираемостта ", уточни той.
По отношение на дейностите на жителите в дните след новината за приемане на еврото, Петров насочи остри рецензии към всеобщото превръщане на левове в евро, което съгласно него е стопански голословно.
" Тези хора обират курсовите разлики. В момента на въвеждането на еврото няма да има такива. Дори в този момент разликите са по-неизгодни ", сподели финансистът.
Той подчертава и върху идната роля на Българската национална банка след приемането на еврото. Според него Централната банка ще има дейна роля в паричната политика на Европейската централна банка и ще дава достъп до ликвидни и депозитни принадлежности на банките в страната.
" Българският банков контрол ще бъде част от единния механизъм за контрол. В европейските институции гласът се чува на тези, които са най-подготвени – и има способи да бъдем чути ", посочи още Петров.
Въпреки напредъка, той означи, че проблемите с върховенството на закона, корупцията и независимостта на институциите остават значими за задграничните вложители, които ще продължат да следят деликатно дали ще има действителна смяна.
Експертни предизвестия против всеобщото превръщане на левове в евро бяха отправени в ефира на телевизия Bulgaria ON AIR, откакто Европейският парламент и финансовите министри публично дадоха зелена светлина за въвеждането на еврото в България от 1 януари 2026 година.
Финансистът Борис Петров дефинира протичащото се като „ историческо решение и светла дата “, припомняйки, че процесът по финансова интеграция на страната ни стартира още през 1997 година с въвеждането на валутния ръб и фиксирането на лв. към немската марка.
" Израсна цяло потомство, за което думата 'криза' не значи нищо. Те се тревожат за инфлация от 2 на 3 %, а през февруари 1997 година инфлацията доближи 102 % ", съобщи Петров.
Финансистът изрази убеденост, че България не е изложена на опасности, сходни на тези в Гърция, с помощта на другата макроикономическа основа. Въпреки това предизвести, че може да има известно разхлабване на финансовата дисциплинираност и че част от предстоящите доходи в бюджета се базират на прекомерно оптимистични прогнози.
" Факт е, че имаше приповдигнат оптимизъм при планирането на някои доходи, изключително що се отнася до ограниченията, свързани с повишение на събираемостта ", уточни той.
По отношение на дейностите на жителите в дните след новината за приемане на еврото, Петров насочи остри рецензии към всеобщото превръщане на левове в евро, което съгласно него е стопански голословно.
" Тези хора обират курсовите разлики. В момента на въвеждането на еврото няма да има такива. Дори в този момент разликите са по-неизгодни ", сподели финансистът.
Той подчертава и върху идната роля на Българската национална банка след приемането на еврото. Според него Централната банка ще има дейна роля в паричната политика на Европейската централна банка и ще дава достъп до ликвидни и депозитни принадлежности на банките в страната.
" Българският банков контрол ще бъде част от единния механизъм за контрол. В европейските институции гласът се чува на тези, които са най-подготвени – и има способи да бъдем чути ", посочи още Петров.
Въпреки напредъка, той означи, че проблемите с върховенството на закона, корупцията и независимостта на институциите остават значими за задграничните вложители, които ще продължат да следят деликатно дали ще има действителна смяна.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ