Икономическата свобода в България продължава да намалява според публикувано днес

Икономическата независимост в България продължава да понижава съгласно оповестено през днешния ден от Института за пазарна стопанска система взаимно с канадския институт " Фрейзър " проучване " Икономическа независимост по света 2023 ". To отрежда на страната 43-тото място измежду 165 страни и територии.

Изданието е основано на данни от 2021 година - най-новите интернационално сравними данни за всички страни. Средният резултат за страните по света е 6.77 т. (от оптимални 10 т.), колкото и този от миналата година. За втора поредна година COVID-19 остава най-голямата злополука за икономическата независимост, изтривайки десетилетие развиване и разширение на свободата в международен мащаб, показват от института.

За първи път в историята на издаване на показателя Хонконг отстъпва първата позиция, поради опитите на Китайската комунистическа партия да управлява частния бранш, ограничавайки на практика всички свободи - икономическа, гражданска и политическа, пишат още от института.. Първенец в тазгодишното издание на показателя е Сингапур, а втората позиция остава за Хонконг, само че упованията са дългогодишният водач да пада още в идващите години. В Топ 10 влизат още Швейцария, Нова Зеландия, Съединени американски щати, Ирландия, Дания, Австралия, Англия и Канада. На дъното остава Венецуела.

Изследването класира България на 43-то място, а оценката за икономическата независимост в страната понижава. Резултатът по данните от 2021 година е 7.46 т. (от оптималните 10 т.), което е спад с 0.23 т. по отношение на предходното издание.

В класирането на включените в проучването страни България дели една позиция с Бахрейн и е сред Република Корея и Ямайка.

В миналогодишното издание България се класира по-напред в подреждането на включените страни, главно поради по-разхлабените ограничаващи ограничения при започването на пандемията, само че и тогава резултатът на България е по-нисък спрямо предходното издание. Със спада за втора поредна година равнището на икономическата независимост в България се връща с десетилетие обратно. На процедура обаче за поредна година мощните аспекти в стопанската система на страната остават високо оценени, а най-слабите слабите въобще не се усъвършенстват.

България има някои параметри, които стабилно обезпечават непоклатимост през годините и действително демонстрират високи оценки и положително място в класацията на показателя. Такива са ниското подоходно облагане (плосък данък), постоянните пари (валутен борд), ниските мита (членство в ЕС), свободното кредитиране (голям брой банки).

В най-слабата за България категория - " Правна система и право на благосъстоятелност " - липсва сензитивно усъвършенстване. Резултатът е 5.81 т., или с 0,06 т. повече от този в миналогодишното издание, макар ниската база. Особено неприятно е представянето на страната при безпристрастността на съдилищата, доверието в полицията и отбраната на правото на благосъстоятелност. Така, до момента в който в останалите страни членки на Европейски Съюз оценките са към 8 т., резултатът на България е непосредствен и даже по-нисък от този в страни като Руанда, Уругвай, Молдова.

Слабата правна система и отбрана на право на благосъстоятелност спъва вложенията, предприемачеството и дълготрайното развиване на стопанската система и това не може да бъде обезщетено и преодоляно с по-добри достижения в други измерения на свободата.

И тази година показателят изследва връзката сред свободата и разнообразни аспекти на икономическия и обществен живот и илюстрира разликите в развиването сред най-свободните ¼ от страните (41 страни) и най-несвободните ¼ (41 страни):

Брутният вътрешен артикул на човек от популацията е близо 8 пъти по-висок;

Доходът на най-бедните 10% от популацията е над 8 пъти по-висок;

Продължителността на живота е с 16 години по-висока;

Детската смъртност е 9 пъти по-ниска;

Нивото на беднотия от доста по-ниско;

Хората в свободните страни смятат себе си за по-щастливи.