Променя ли Европа зеления курс?
Икономическата политика в Европа очевидно прави завой в посока укротяване на зелени цели и слагане на конкурентоспособността преди всичко. В рамките на последната година първо някогашният италиански министър председател Енрико Лета разгласява амбициозен доклад в поддръжка на единния пазар на Европейски Съюз, по-късно пристигна необятно цитираният отчет на Марио Драги за бъдещето на европейската конкурентоспособност, а единствено преди броени дни новата Европейска комисия представи Компаса на конкурентоспособността, които би трябвало да даде рамката за политиките в идващите пет години.
Конкурентоспособността е новата съвременна дума в Брюксел. Това е логически резултат от пренатягането на зелените цели в последните години и ясното осъзнаване, че Европа губи световната конкуренция. Делът на Европейски Съюз в международната стопанска система се свива от 25,8% през 2004 година до 17,6% през 2024 година За две десетилетия Европейски Съюз отвори огромна ножица със Съединени американски щати и беше задминат от Китай. И в този момент, до момента в който Китай насочва предизвикателство към Съединени американски щати в света на изкуствения разсъдък, а Тръмп е на прага на предприеме мощно нападателна комерсиална политика по отношение на Европа, Брюксел няма различен избор с изключение на да потърси нов път и да излезе от блатото на ниския напредък, безкрайните регулации и високите задължения.
Тук образецът на страните от Централна и Източна Европа може да бъде доста потребен. Един от слабите моменти в отчета на Драги е цялостната липса на гледната точка на новите страни членки. Всъщност до момента в който старите страни членки са в продължителна застоялост и губят отчетливо световната конкуренция, през последните две десетилетия новите страни членки регистрират напредък, покачват своя дял в международната стопанска система и удвояват своя дял в търговията на Европейски Съюз. Парадоксално, само че изразът „ Европа на две скорости “ стартира да има друго значение – не нормалното център против външна страна, а бърз напредък в новите страни членки против застоялост в най-големите стопански системи на континента.
Икономиките в района на Централна и Източна Европа нарастват с 60-80% в действително изражение в последните две десетилетия. Най-голям прогрес се следи в Полша, Румъния, Словакия, Литва и България. През този интервал новите страни членки от района на ЦИЕ поддържат отчетливо по-висок напредък, в това число по отношение на стопанската система на Съединени американски щати, като се възползват от конкурентните си преимущества, достъпа до необятния пазар на Европейски Съюз и действителния растеж на продуктивността на труда. На противоположния полюс са южните страни, като Гърция регистрира действителен спад, Италия е в застой, а Португалия, Испания и Франция са на равнища към 115-120 пункта от основания на Брутният вътрешен продукт за 2005 година показател. Германия е на равнище 125, което демонстрира, че даже най-голямата стопанска система в Европейски Съюз и главен търговски сътрудник на България, е отбелязала слаб напредък през последните две десетилетия.
Опитът на новите страни членки демонстрира, че бъдещето на конкурентоспособността на Европа не е обвързвано с повече обществени разноски и дотации, нови зелени цели и регулации или повече държавни помощи и съгласуваност на икономическите политики. Глобалната конкуренция се печели с нападателна политика в поддръжка на свободите на единния пазар, явен ангажимент за унищожаване на бариери и регулации, отдръпване на страната от основни браншове и понижаване на данъчната тежест върху труда и капитала, както и приемане на нововъведенията и свободната конкуренция. Всичко това е ясно очевидно от новия отчет на ИПИ „ Европа в световната конкуренция: Преоткриване на конкурентоспособността на Европейски Съюз “.
Извеждането на конкурентоспособността на напред във времето в Брюксел е добър сигнал, само че не би трябвало да се залъгваме, че завоят ще бъде взет бързо, нито че посоката ще е задоволително смела. Всички представени документи дават нов взор към зелените цели, само че никога не ги анулират. Да, допустимо е да вземем за пример да се преразгледа възбраната да се продават коли с мотор с вътрешно горене след 2035 година, само че търговията с излъчвания и огромните цели за климатична индиферентност най-вероятно ще останат в действие. Трудно ще бъдат преодолени бързо и провокациите във връзка с единния пазар за услуги, в това число цифровите услуги, както и единния финансов пазар. Тази фрагментация в сферите, в които Европа изостава най-вече, ще тежи и през идващите години. Именно по тази причина амбициозната поръчка на новата Комисия, както и на някои от водещите европейски партии не би трябвало да остава единствено на думи, а да се развие в действителни дейности. Интересът на новите страни членки пък е да наложат своята визия, която допуска опазване на конкурентните преимущества вътре в границите на огромния европейски пазар – отворена опция за по-ниски налози, по-гъвкави регулации върху бизнеса и пазара на труда, по-разумни обществени стратегии и ограничение на концепциите за държавни помощи и съгласуваност на политики под предлог да се отговори на Съединени американски щати и Китай.
Източник: Институт за пазарна икономика
Конкурентоспособността е новата съвременна дума в Брюксел. Това е логически резултат от пренатягането на зелените цели в последните години и ясното осъзнаване, че Европа губи световната конкуренция. Делът на Европейски Съюз в международната стопанска система се свива от 25,8% през 2004 година до 17,6% през 2024 година За две десетилетия Европейски Съюз отвори огромна ножица със Съединени американски щати и беше задминат от Китай. И в този момент, до момента в който Китай насочва предизвикателство към Съединени американски щати в света на изкуствения разсъдък, а Тръмп е на прага на предприеме мощно нападателна комерсиална политика по отношение на Европа, Брюксел няма различен избор с изключение на да потърси нов път и да излезе от блатото на ниския напредък, безкрайните регулации и високите задължения.
Тук образецът на страните от Централна и Източна Европа може да бъде доста потребен. Един от слабите моменти в отчета на Драги е цялостната липса на гледната точка на новите страни членки. Всъщност до момента в който старите страни членки са в продължителна застоялост и губят отчетливо световната конкуренция, през последните две десетилетия новите страни членки регистрират напредък, покачват своя дял в международната стопанска система и удвояват своя дял в търговията на Европейски Съюз. Парадоксално, само че изразът „ Европа на две скорости “ стартира да има друго значение – не нормалното център против външна страна, а бърз напредък в новите страни членки против застоялост в най-големите стопански системи на континента.
Икономиките в района на Централна и Източна Европа нарастват с 60-80% в действително изражение в последните две десетилетия. Най-голям прогрес се следи в Полша, Румъния, Словакия, Литва и България. През този интервал новите страни членки от района на ЦИЕ поддържат отчетливо по-висок напредък, в това число по отношение на стопанската система на Съединени американски щати, като се възползват от конкурентните си преимущества, достъпа до необятния пазар на Европейски Съюз и действителния растеж на продуктивността на труда. На противоположния полюс са южните страни, като Гърция регистрира действителен спад, Италия е в застой, а Португалия, Испания и Франция са на равнища към 115-120 пункта от основания на Брутният вътрешен продукт за 2005 година показател. Германия е на равнище 125, което демонстрира, че даже най-голямата стопанска система в Европейски Съюз и главен търговски сътрудник на България, е отбелязала слаб напредък през последните две десетилетия.
Опитът на новите страни членки демонстрира, че бъдещето на конкурентоспособността на Европа не е обвързвано с повече обществени разноски и дотации, нови зелени цели и регулации или повече държавни помощи и съгласуваност на икономическите политики. Глобалната конкуренция се печели с нападателна политика в поддръжка на свободите на единния пазар, явен ангажимент за унищожаване на бариери и регулации, отдръпване на страната от основни браншове и понижаване на данъчната тежест върху труда и капитала, както и приемане на нововъведенията и свободната конкуренция. Всичко това е ясно очевидно от новия отчет на ИПИ „ Европа в световната конкуренция: Преоткриване на конкурентоспособността на Европейски Съюз “.
Извеждането на конкурентоспособността на напред във времето в Брюксел е добър сигнал, само че не би трябвало да се залъгваме, че завоят ще бъде взет бързо, нито че посоката ще е задоволително смела. Всички представени документи дават нов взор към зелените цели, само че никога не ги анулират. Да, допустимо е да вземем за пример да се преразгледа възбраната да се продават коли с мотор с вътрешно горене след 2035 година, само че търговията с излъчвания и огромните цели за климатична индиферентност най-вероятно ще останат в действие. Трудно ще бъдат преодолени бързо и провокациите във връзка с единния пазар за услуги, в това число цифровите услуги, както и единния финансов пазар. Тази фрагментация в сферите, в които Европа изостава най-вече, ще тежи и през идващите години. Именно по тази причина амбициозната поръчка на новата Комисия, както и на някои от водещите европейски партии не би трябвало да остава единствено на думи, а да се развие в действителни дейности. Интересът на новите страни членки пък е да наложат своята визия, която допуска опазване на конкурентните преимущества вътре в границите на огромния европейски пазар – отворена опция за по-ниски налози, по-гъвкави регулации върху бизнеса и пазара на труда, по-разумни обществени стратегии и ограничение на концепциите за държавни помощи и съгласуваност на политики под предлог да се отговори на Съединени американски щати и Китай.
Източник: Институт за пазарна икономика
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ