Пет тренда за икономиката на Стара Загора
Икономическата история на област Стара Загора значително е обвързвана с два особени бранша на промишлеността - енергетиката и производството на оръжие. Преди началото на рецесията региона беше с едни от най-хубавите стопански индикатори в страната - от пазара на труда и заетостта, през растежа на добавената стойност и заплатите до просветителните достижения, и постоянно бе посочена като един от по-специфичните, само че несъмнено сполучливи модели на районно развиване в страната.
Бъдещето ѝ обаче наподобява нестабилно, най-много вследствие на водения от Европейски Съюз преход към нисковъглеродна стопанска система, която постанова огромни трансформации на главния мотор на старозагорската стопанска система - енергетиката. Големият въпрос, който седи през днешния ден пред региона, е дали бизнесът и работната ѝ мощ са задоволително гъвкави, с цел да се приспособяват в новите условия и да се възползват от новосъздадените благоприятни условия, с цел да запазят днешните високи равнища на локално икономическо развиване. Забавянето на растежа
Автор: Капитал
На фона на бурния стопански растеж в останалите водещи стопански центрове през последните няколко години Стара Загора се намира в интервал на застоялост и даже стесняване на брутния вътрешен артикул. Това е предизвикано от спада в промишлеността, до момента в който в областта на услугите се следи напредък. Въпреки това региона остава с най-високия условен Брутният вътрешен продукт в страната след столицата - 16.3 хиляди лв. на човек през 2019 година Но това събитие най-много отразява доста високата добавена стойност на енергийния бранш. На същия извод навеждат и релативно високите нива на беднотия и материални ограничения в региона на фона на брутния вътрешен артикул, съчетани с високите междинни заплати - с работата в енергетиката и обвързваните с нея действия идва и висок витален стандарт, който останалите браншове на старозагорската стопанска система едва ли могат да предложат. Сравнението с други области с промишлен профил също е показателно - до момента в който Габрово и Пловдив имат очебийно възходяща траектория на развиване, то в Стара Загора наклонността е противоположната.
Интересно е да отбележим също, че съгласно проучването " Икономическите центрове в България " на ИПИ региона е единствената, в която има ситуирани цели три обособени стопански центъра - самата община Стара Загора, Казанлък и Раднево/Гълъбово, всяка със личен фокус и профил на стопанската система, което в немалка степен слага под подозрение разглеждането на региона като монолитно цяло. Въпреки това огромна част от бъдещото ѝ развиване е обвързвано с динамичността на енергийния бранш и триумфа на " зелената " му промяна, който надалеч не е обезпечен и може да заплаши хиляди работни места. Рекордите на пазара на труда
Автор: Капитал
На пръв взор област Стара Загора е измежду първенците на пазара на труда. Въпреки че през 2015 година коефициентът ѝ на безработица е малко над междинния - 9.7% по отношение на 9.1% за България като цяло - то 5 години по-късно той се е свил до едвам 1.4%. Същевременно заетостта доближава 74.7%, или съвсем 5 пункта над междинното за страната. Това би означавало, че (почти) всички, които желаят да имат работа, съумяват да намерят такава, а локалният пазар на труда не съумява да запълни всички свободни работни места. Това изказване е правилно за немалка част от региона - съгласно последните данни за ежедневната трудова миграция Раднево и Гълъбово притеглят служащи даже и от прилежащата Сливенска област. Същевременно обаче данните, които разгласява Агенцията по заетостта, обрисуват огромните неравенства в границите на региона. На изток от град Стара Загора е община Братя Даскалови, където към края на 2019 година записаните в бюрата по труда безработни са били 28% от трудоспособното население, а на север са Гурково и Николаево, където индикаторът доближава 16% и 33%. Тези разлики ясно показват, че даже и съществуването на няколко мощни индустриални центъра надалеч не е задоволително, с цел да обезпечи подобаваща претовареност за всички, а в редица общини проблемите на пазара на труда остават обилни макар положителното показване на региона като цяло. Неравенствата в заплатите
Автор: Капитал
Големите разлики сред обособените общини в състава на Старозагорка област личат ясно и в разпределението на заплатите в тях. Най-напред от останалите е Гълъбово - общината, която приютява огромна част от енергийните мощности в региона и надлежно концентрира множеството си претовареност в енергийния бранш. На опашката пък остават четири общини - Братя Даскалови, Мъглиж, Николаево и Опан, където за 2018 година междинните брутни заплати на наетите се задържат под 750 лева месечно. Разслоението като цяло е доста, ясно си личат и общините с по-динамичен индустриален бранш, най-много Казанлък. Благодарение на това както заплатите на наетите, по този начин и приходите на семействата порастват с по-бавен от междинния за страната ритъм. Интересно е да се означи също, че динамичността на заплатите изостава и зад темпа на повишаване на продуктивността на труда в региона, което приказва за спомагателни неефективности във действието на локалния пазар на труда. Особеностите на образованието
Автор: Капитал Градове Стара Загора, Хасково Капитал Градове е поредност, изследваща достиженията и проблемите на бизнеса в районите на България.Акценти от изданието: > Ще има ли работа след въглищата в Стара Загора> Големите компании в района на Хасково - хазарт, машини и бира> Опаковки от Стара Загора за цяла Европа > Свиленград: сред хазарта, туризма и пандемията> Музикалният шлагер от Димитровград - " Пайнер " Разгледайте цялостното наличие по-долу.
До огромна степен Стара Загора е " междинната " област на България - доста от макроикономическите ѝ индикатори се доближават до междинните за страната стойности. Чувствително по-нисък обаче е делът на популацията на 15-64-годишна възраст с висше обучение - едвам 20% за 2019 година на фона на 28% приблизително за страната. Това значително е предстоящо, доколкото високите дялове на служащите със приблизително и професионално обучение е присъщ за областите с промишлен фокус. Неизбежната бъдеща икономическа промяна на региона обаче би могла и да се насочи в посока на по-широко застъпване на високите технологии, където достъпът до допустимо максимален брой висшисти, изключително с механически профил, е от особена значимост.
Повод за терзание е и постепенният растеж на популацията с главно и по-ниско обучение, до 19% за 2019 година по отношение на 15% единствено три години по-рано. Същевременно няма забележими проблеми с учебното обучение - достиженията на учениците както на зрелостните, по този начин и на изпитите след седми клас са близки до междинните за страната, а обсегът на системата е сензитивно по-добър, като записани през 2019 година са били 91.4% от децата в прогимназиална възраст на фона на 86.6% приблизително за страната. Вероятно част от казуса с висшистите се корени и в невъзможността на Тракийския университет да задържи огромна част от завършващите студенти в района вследствие на конкуренцията както на столицата, по този начин и на по-близкия Пловдив. Голямото замърсяване
Автор: Капитал
Предвид особеностите на локална стопанска система и ролята на енергетиката няма по какъв начин да не бъде обърнато внимание и на замърсяването на въздуха - в последна сметка то е измежду главните спънки пред подобряването на качеството на живот за немалка част от популацията на региона, изключително в Гълъбово. През последното десетилетие Стара Загора е безспорен водач по въглеродни излъчвания измежду областите в страната, с сред 3.5 и 5 хиляди тона въглероден диоксид на квадратен километър годишно. За съпоставяне - тази стойност е 4 пъти по-висока от тази на столицата с цялото ѝ замърсяване и дребна територия и съвсем 15 пъти по-висока от междинните за страната стойности, които гравитират сред 350 и 400 тона. Останалите индикатори на региона са положителни - генерираният битов боклук е покрай междинните стойности с 412 кг на човек годишно, а 86% от него се третират или рециклират. Въпросът за чистотата на въздуха обаче занапред ще е измежду водещите тематики в дебата за бъдещото развиване на региона, а решението му е директно обвързвано със ориста на въглищните електроцентрали. Също по този начин чистият въздух постоянно е определящ и за привличането на огромни задгранични вложения.
Бъдещето ѝ обаче наподобява нестабилно, най-много вследствие на водения от Европейски Съюз преход към нисковъглеродна стопанска система, която постанова огромни трансформации на главния мотор на старозагорската стопанска система - енергетиката. Големият въпрос, който седи през днешния ден пред региона, е дали бизнесът и работната ѝ мощ са задоволително гъвкави, с цел да се приспособяват в новите условия и да се възползват от новосъздадените благоприятни условия, с цел да запазят днешните високи равнища на локално икономическо развиване. Забавянето на растежа
Автор: Капитал
На фона на бурния стопански растеж в останалите водещи стопански центрове през последните няколко години Стара Загора се намира в интервал на застоялост и даже стесняване на брутния вътрешен артикул. Това е предизвикано от спада в промишлеността, до момента в който в областта на услугите се следи напредък. Въпреки това региона остава с най-високия условен Брутният вътрешен продукт в страната след столицата - 16.3 хиляди лв. на човек през 2019 година Но това събитие най-много отразява доста високата добавена стойност на енергийния бранш. На същия извод навеждат и релативно високите нива на беднотия и материални ограничения в региона на фона на брутния вътрешен артикул, съчетани с високите междинни заплати - с работата в енергетиката и обвързваните с нея действия идва и висок витален стандарт, който останалите браншове на старозагорската стопанска система едва ли могат да предложат. Сравнението с други области с промишлен профил също е показателно - до момента в който Габрово и Пловдив имат очебийно възходяща траектория на развиване, то в Стара Загора наклонността е противоположната.
Интересно е да отбележим също, че съгласно проучването " Икономическите центрове в България " на ИПИ региона е единствената, в която има ситуирани цели три обособени стопански центъра - самата община Стара Загора, Казанлък и Раднево/Гълъбово, всяка със личен фокус и профил на стопанската система, което в немалка степен слага под подозрение разглеждането на региона като монолитно цяло. Въпреки това огромна част от бъдещото ѝ развиване е обвързвано с динамичността на енергийния бранш и триумфа на " зелената " му промяна, който надалеч не е обезпечен и може да заплаши хиляди работни места. Рекордите на пазара на труда
Автор: Капитал
На пръв взор област Стара Загора е измежду първенците на пазара на труда. Въпреки че през 2015 година коефициентът ѝ на безработица е малко над междинния - 9.7% по отношение на 9.1% за България като цяло - то 5 години по-късно той се е свил до едвам 1.4%. Същевременно заетостта доближава 74.7%, или съвсем 5 пункта над междинното за страната. Това би означавало, че (почти) всички, които желаят да имат работа, съумяват да намерят такава, а локалният пазар на труда не съумява да запълни всички свободни работни места. Това изказване е правилно за немалка част от региона - съгласно последните данни за ежедневната трудова миграция Раднево и Гълъбово притеглят служащи даже и от прилежащата Сливенска област. Същевременно обаче данните, които разгласява Агенцията по заетостта, обрисуват огромните неравенства в границите на региона. На изток от град Стара Загора е община Братя Даскалови, където към края на 2019 година записаните в бюрата по труда безработни са били 28% от трудоспособното население, а на север са Гурково и Николаево, където индикаторът доближава 16% и 33%. Тези разлики ясно показват, че даже и съществуването на няколко мощни индустриални центъра надалеч не е задоволително, с цел да обезпечи подобаваща претовареност за всички, а в редица общини проблемите на пазара на труда остават обилни макар положителното показване на региона като цяло. Неравенствата в заплатите
Автор: Капитал
Големите разлики сред обособените общини в състава на Старозагорка област личат ясно и в разпределението на заплатите в тях. Най-напред от останалите е Гълъбово - общината, която приютява огромна част от енергийните мощности в региона и надлежно концентрира множеството си претовареност в енергийния бранш. На опашката пък остават четири общини - Братя Даскалови, Мъглиж, Николаево и Опан, където за 2018 година междинните брутни заплати на наетите се задържат под 750 лева месечно. Разслоението като цяло е доста, ясно си личат и общините с по-динамичен индустриален бранш, най-много Казанлък. Благодарение на това както заплатите на наетите, по този начин и приходите на семействата порастват с по-бавен от междинния за страната ритъм. Интересно е да се означи също, че динамичността на заплатите изостава и зад темпа на повишаване на продуктивността на труда в региона, което приказва за спомагателни неефективности във действието на локалния пазар на труда. Особеностите на образованието
Автор: Капитал Градове Стара Загора, Хасково Капитал Градове е поредност, изследваща достиженията и проблемите на бизнеса в районите на България.Акценти от изданието: > Ще има ли работа след въглищата в Стара Загора> Големите компании в района на Хасково - хазарт, машини и бира> Опаковки от Стара Загора за цяла Европа > Свиленград: сред хазарта, туризма и пандемията> Музикалният шлагер от Димитровград - " Пайнер " Разгледайте цялостното наличие по-долу.
До огромна степен Стара Загора е " междинната " област на България - доста от макроикономическите ѝ индикатори се доближават до междинните за страната стойности. Чувствително по-нисък обаче е делът на популацията на 15-64-годишна възраст с висше обучение - едвам 20% за 2019 година на фона на 28% приблизително за страната. Това значително е предстоящо, доколкото високите дялове на служащите със приблизително и професионално обучение е присъщ за областите с промишлен фокус. Неизбежната бъдеща икономическа промяна на региона обаче би могла и да се насочи в посока на по-широко застъпване на високите технологии, където достъпът до допустимо максимален брой висшисти, изключително с механически профил, е от особена значимост.
Повод за терзание е и постепенният растеж на популацията с главно и по-ниско обучение, до 19% за 2019 година по отношение на 15% единствено три години по-рано. Същевременно няма забележими проблеми с учебното обучение - достиженията на учениците както на зрелостните, по този начин и на изпитите след седми клас са близки до междинните за страната, а обсегът на системата е сензитивно по-добър, като записани през 2019 година са били 91.4% от децата в прогимназиална възраст на фона на 86.6% приблизително за страната. Вероятно част от казуса с висшистите се корени и в невъзможността на Тракийския университет да задържи огромна част от завършващите студенти в района вследствие на конкуренцията както на столицата, по този начин и на по-близкия Пловдив. Голямото замърсяване
Автор: Капитал
Предвид особеностите на локална стопанска система и ролята на енергетиката няма по какъв начин да не бъде обърнато внимание и на замърсяването на въздуха - в последна сметка то е измежду главните спънки пред подобряването на качеството на живот за немалка част от популацията на региона, изключително в Гълъбово. През последното десетилетие Стара Загора е безспорен водач по въглеродни излъчвания измежду областите в страната, с сред 3.5 и 5 хиляди тона въглероден диоксид на квадратен километър годишно. За съпоставяне - тази стойност е 4 пъти по-висока от тази на столицата с цялото ѝ замърсяване и дребна територия и съвсем 15 пъти по-висока от междинните за страната стойности, които гравитират сред 350 и 400 тона. Останалите индикатори на региона са положителни - генерираният битов боклук е покрай междинните стойности с 412 кг на човек годишно, а 86% от него се третират или рециклират. Въпросът за чистотата на въздуха обаче занапред ще е измежду водещите тематики в дебата за бъдещото развиване на региона, а решението му е директно обвързвано със ориста на въглищните електроцентрали. Също по този начин чистият въздух постоянно е определящ и за привличането на огромни задгранични вложения.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ