Икономическата гравитация е безпощадна сила и в момента Китай води

Икономическата гравитация е безпощадна мощ и сега Китай води титанична борба против нея, пробвайки се да задържи във въздуха пазар на недвижими парцели, който тежи колкото една четвърт от стопанската система на страната и който, по всички закони на физиката, желае да се приземи твърдо. Новината, че Пекин обмисля директни ипотечни дотации за купувачи на първо жилище и данъчни ребати, е сигнал, че инструментариумът на обичайна парична политика е привършен. Досега Китайската национална банка се опитваше да лекува пациента с по-евтини заеми и регулаторни облекчения, само че когато пациентът отхвърля да стане от леглото макар медикаментите, лекарите минават към електрошок. Това, което се разисква сега в коридорите на властта, е точно подобен потрес – преход от „ ние ще ви създадем заема на ниска цена “ към „ ние ще платим част от заема ви “. Това е фундаментална смяна във философията на намесата, която демонстрира дълбочината на страха измежду китайския хайлайф, че пукнатините в имотния бранш към този момент заплашват носещите колони на банковата система.Логиката зад този ход е подбудена от числата, които към този момент светят в алено. Лошите заеми в китайските банки са достигнали рекордните 3,5 трилиона юана или близо половин трилион $ в края на септември. Това е сума, която може да дестабилизира всяка стопанска система, и Пекин знае, че времето не работи в негова изгода. Предишните пакети от ограничения – намаляването на праговете за първична вноска и премахването на рестриктивните мерки за покупка в мегаполиси като Пекин и Шанхай – дадоха единствено временен отскок, който бързо угасна. Пазарът се намира в типичен капан на ликвидността: банките имат пари, лихвите са исторически ниски (около 3,06%), само че никой не желае да взема заеми. Защо? Защото китайският консуматор, който десетилетия наред вярваше, че цените на парцелите могат да вървят единствено нагоре, в този момент е изправен пред ужасяващия феномен на „ негативния капитал “ – обстановка, в която дължиш на банката повече, в сравнение с коства жилището ти.Тук навлизаме в най-сложния пласт на рецесията – психологическия. Това не е просто стопански спад; това е рецесия на доверието, която граничи с меланхолия. Предложението за субсидиране на лихвите и понижаване на транзакционните разноски цели да „ примами назад “ купувачите. Но икономическата доктрина и историята ни учат, че когато едно домакинство е в режим на „ погашение на задължения “ (deleveraging), никаква дребна отстъпка в цената на парите не може да го накара да поеме нов риск. Както отбелязва Ерик Джу от Блумбърг Икономикс, по-евтините ипотеки не оказват помощ, в случай че хората просто не желаят да задлъжняват. Страхът от несигурността на приходите и общото закъснение на стопанската система са по-силни от алчността за нови придобивки. Китайският консуматор е спрял да мечтае за облага от парцели и е почнал да се тревожи за оцеляването на спестяванията си.Освен това, тази политика слага банките в извънредно деликатна позиция. Нетният лихвен марж на комерсиалните банки към този момент се е сринал до 1,42% – равнище, което е надалеч под здравословния предел от 1,8%. Когато страната натиска банките да поддържат системата жива посредством ниски лихви и вдишване на риск, тя на процедура ерозира техния капитал. Това е игра с нулева сума: спасяваш строителните бизнесмени, като прехвърляш загубите върху балансите на банките и в последна сметка – върху държавния бюджет. Въпреки че акциите на строителните компании реагираха с еуфоричен скок от над 3% при новината, умните пари знаят, че това е „ рали на облекчението “, а не начало на нов бичи пазар. Фундаментът остава строшен: има прекалено много издигнати жилища и прекомерно малко хора, които могат или желаят да ги купят на настоящите цени.В последна сметка, новите тласъци са самопризнание, че „ невидимата ръка “ на пазара е била сменена от „ желязната ръка “ на страната, която в този момент се пробва да задържи падащия нож. Пекин купува време. Субсидиите може да стабилизират цените краткотрайно и да предотвратят безреден банкрут на още някой колос, само че те не вземат решение казуса с несъответствието сред търсене и предложение. Китай се пробва да излезе от имотния си балон по същия метод, по който влезе в него – посредством държавна интервенция и дълг. Но този път публиката е друга. Тя е по-стара, по-задлъжняла и доста по-скептична. Урокът за вложителите е явен: внимавайте с краткосрочните оптимистични реакции на борсата при вести за тласъци. В дълготраен проект, секторът на недвижимите парцели в Китай към този момент не е мотор на растежа, а воденичен камък, който страната ще би трябвало да носи с цената на големи фискални жертви. Доверието е най-ценната валута и сега тя е в по-голям недостиг от самите юани.Материалът е с изчерпателен темперамент и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.