Икономическата грамотност е основа, особено когато се гласува за валута,

...
Икономическата грамотност е основа, особено когато се гласува за валута,
Коментари Харесай

Икономически грамотни ли са българските евродепутати?

Икономическата просветеност е основа, изключително когато се гласоподава за валута, търговски политики и бъдещето на европейската стопанска система. България влиза в еврозоната през 2026 година — сериозен тест за финансовата зрялост на нашите представители.

Преди да стигнем до Брюксел обаче дано се върнем на нещо обикновено, което всеки стопански образован жител би трябвало да знае:

Ако валутата на експортьора нарастне , стоката му става по-скъпа за чужбина. Ако поевтинее — става по-евтина и по-конкурентна.

България изнася мебели за Съединени американски щати. Ако левът нарастне, американският търговец ще заплати повече долари за същата сума в левове – и най-вероятно ще избере полски или турски снабдител. Това не е предполагаем сюжет — това е ежедневна действителност за бизнеса .

С влизането на страната ни в еврозоната през 2026 година левът изчезва и България се отхвърля от последното си средство за валутна маневра. Оттук нататък няма да можем да поевтиняваме, с цел да подтикваме износа – ще бъдем вързани за общия курс на еврото, който се дефинира от други страни.

Евродепутатите и валутната действителност: схващат ли какво гласоподават?

Евродепутатката от Испания с български генезис,, неотдавна разяснява в ефира на bTV:

„ …доларът девалвира, еврото става все по‑силно и по‑силно, по тази причина това ще бъде доста положително за България и нашите бизнеси… “

Тя добави още:

„ …еврото няма да провокира инфлация… Видяхме, че в действителност имаше повдигане на цените… само че то се дължеше и на повдигане на икономическия стандарт… Това тъкмо се случи в Испания и съм сигурна, че ще се случи и в България – едно безусловно здравословно развиване на цените. “

Цитираните думи показват някаква икономическа подготвеност, само че доколко и използвани ли са тези механизми в нашия случай? Реално не се обръща внимание на някои терзания, които изксачат след последните решения в Брюксел:

  • Липсват съответни образци за опасности за българския експорт.
  • Не се разисква по какъв начин страната ще компенсира неналичието на надзор върху валутния курс.
  • Не се дава отговор на въпроса по какъв начин дребният експортьор в дребния град ще бъде конкурентен, когато еврото скочи с 10% по отношение на $.

Говорим за изявления, само че не и за тактика. За увереност, само че не и за подготовка. И това е обезпокоително.

Днес икономическата просветеност не е разкош, а безспорен най-малко за всеки евродепутат. Всеки, който гласоподава правилник за търговия, съфинансира промишленост или утвърждава бюджет, би трябвало да може да изясни с елементарни думи по какъв начин един поскъпнал лев води до банкрут на експортьора.

Влизането в еврозоната ще покаже дали сме подготвени — освен институционално, а и да използван на процедура тази оригиналност.

Присъединете се към нашия 

Когато левът беше „ мощен “, а германецът – „ изпаднал “: едно огледало от 90-те

Източник: iskra.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР