Иконата Св. Богородица Триръка (Троеручица) Св. Богородица Троеручница, икона от XVIII

Иконата " Св. Богородица Триръка " (Троеручица)

Св. Богородица Троеручница, икона от XVIII в. в Троянския манастир. Както иконата " Св. Богородица Одигитрия " в Рилския манастир, по този начин и " Св. Богородица Триръка " Троянска произлиза от Св. Гора. Вярващият народ от близо и надалеч гледа на нея като на огромна Божия благосклонност към българския народ, дарена в най-тежките години на робството. В анонимния летопис на манастира се съдържат и много сведения за чудотворната икона.

Йеромонах от Света Гора на път за Влашко минал отсам. Той носел със себе си и една чудотворна Богородична икона, подарък за околните си във Влашко. Заинтригуван от вестта, че в Троянската планина неотдавна се подвизава благоверен аскет с послушника си, светогорецът се отбил при него и прекарали дружно в постнически подвизи много време. Народът от близо и надалеч се стичал за поклонение на светата икона, която посочила не малко чудеса в Троянските лимити. Поради това дълги години след визитата му светогорският духовник бил споменаван с положителни думи.

Като пристигнало време да продължи пътя си за Влашко, той оседлал коня, прекръстил се и тръгнал на път. Но не излязъл още от двора, конят се препънал и паднал. В това духовникът видял Божи знак, отсрочил пътуването си и се върнал с иконата при отшелника. След време още веднъж потеглил на път, само че на същото място конят му отново паднал. Сега към този момент той схванал, че това става, тъй като иконата не желае да напусне това място. Отшелникът го увещавал да остане, с цел да служат дружно на Бога, както - види се - и Бог желае. Но пасажерът от Света Гора жадувал за по-спокойни лимити, надалеч от турските своеволия. С бездънен реверанс и умилни сълзи той се дал прошка с иконата и отпътувал самичък с Бога в сърцето си.

Троянският аскет скоро привлякъл още неколцина братя, които построили за чудотворната Богородична икона дребна дървена църквица и почнали да служат в нея. Броят на поклонниците и заселниците нараствал, за тях построили килии и странноприемница. Така зародил Троянският манастир.

Славата на чудотворната икона " Св. Богородица Троеручица " се разнесла на длъж и простор, тъй като непрестанно дарявала излекуване на идващите с религия при нея: заболели се изцерявали, прокажени се очиствали, неми проговаряли, разслабени прохождали. На всеки за всичко пособия. И освен на правилните, а и самите турци не изоставяла, когато прибягвали към нея с религия в помощта й.

Св. Богородица избавила локалното население от земетресение и от чумата през 1837 година. Заразата била обхванала целия край и цялото население - християни, евреи, турци. Хората бягали от градове и села по лозята, с цел да се спасят от заболяването, само че и там умирали.

Ловчанлии и сопотняни потърсили избавление под покрова на Божията Майка, в Троянската света обител. Настанал нейният празник - свето Успение Богородично. Дошли околните стареи и съветвали игумена да затворят портите и да не пускат за празника гости-поклонници, та да не дойдат заболели и да заразят здравите.

- Не мога, рожби, да сторя това, тъй като и тези наши братя християни от потребност прибягват до манастира - за изповед, за причестяване, - по какъв начин може да ги върнем?! Пък вие се не бойте, имайте религия в Божията Майка, тя ще ни резервира и уварди от чумата!

Някои останали в манастира, само че мнозина - сред тях и някои монаси - избягали по колибите. Игуменът и останалите братя отслужили бдение, св. Литургия и св. Богородица ги опазила от заболяването, а побягналите в гората измрели.

- Голямо знамение сподели св. Богородица! - възхищава се летописецът. Останалите в манастира братя посрещали поклонници, сред които имало и инфектирани, слугували им, само че никой не погинал. Божията Майка ги запазила. Бежанците от Ловеч и другаде седели до момента в който престане чумата и се завърнали по домовете си с огромна признателност към Божията Майка.

Изкусни майстори създали гравюри и щампи на иконата; зографи зографисали новата черква. И те популяризирали св. Богородица Милваща. И който пристигна в манастира с религия, получава плодородна помощ от Троянската св. Богородица Троеручица.

Троянски ставропигиален манастир " Успение Богородично "

Троянският ставропигиален манастир " Успение Богородично " е ситуиран на 10 километра източно от Троян, директно до Орешака, в красива околност на брега на Черни Осъм.

За неговата ранна история няма задоволително данни. Не е потвърдено дали манастирът е съществувал през средновековието. Основавайки се на сведения от по-късно време, по-голяма част от откривателите одобряват, че е зародил при започване на XVII век. Сведенията от една изгубена история оповестяват, че негов създател бил незнаен монах-отшелник, който в началото построил към Осъма дребна дървена църквица " Рождество Богородично ".

През средата на XVIII в. свещеник на манастира бил Христофор от Сопот. Той преустроил постройките и обзавел църквата. По време на игумена Пахомий (също от Сопот) през втората половина на XVIII в. на мястото на първичната църквица била издигната нова, разширена в 1812 година.

Историята на Троянския манастир през XVII-XIX в. е низ от погроми и ограбвания, породени от поробителите. Манастирът устоял с помощта на упоритостта на родолюбиви и будни монаси и на поддръжката на свободолюбиви и предприемчиви поданици на близките балкански селца и колиби, на зараждащото се занаятчийско съсловие. В резултат на тази поддръжка през втората половина на XVIII в. в труднодостъпната околност източно от манастира бил построен скитът " Св. Никола ", а към 1830 година - скитът " Св. Йоан Предтеча " в местността Зелениковец, на към осем километра южно в планината. За да се отърват от грабителството на ловешките гръцки владици, монасите неведнъж правили опити да издействуват автономия на манастира. В 1830 година вследствие на настоятелните им молби поличили специфична грамота от цариградския патриарх, с която манастирът е разгласен за ставропигиален.

През цялото си битие Троянският манастир бил локално средище за духовна култура и просветеност. Известни са няколко ръкописни книги от XVIII-XIX в., формирани и преписвани от локални монаси. Още в средата на XVIII в. преди Освобождението, тук функционирало килийно учебно заведение. Много будни духовници от Възраждането, като Йосиф Соколски, св. Онуфрий Габровски и други, получили образованието си тук. В началото на XIX в. в манастира се подвизавал монахът-художник Лекитий, основател на няколко щампи.

Израз на стабилизирането на манастира било строителството на нова черква през 1835 година и разширението на жилищните постройки. Строежът бил сбъднат с въодушевената помощ на локалното население, както и с дарителството на занаятчийски сдружения и на обособени първенци от Троян, Тетевен, Копривщица, Севлиево, Карлово, Калофер и други. Солидната каменна сграда на храма е дело на майстора Константин от с. Пещера.

Троянски манастир - кулата-камбанария.Създаването на настоящия величествен тип на манастира траяло до края на XIX век. До издигнатото от занаятчия Петър западно крило през 1865 година занаятчия Иван от Млечево издигнал четириетажната сграда на кулата-камбанария. Горната част след това била съборена, а през 1987 година - реконструирана. На втория етаж на кулата е поместен параклис, отдаден на славянските просветители Кирил и Методий. Северният манастирски двор, както и някои икономически постройки, е построен при започване на нашия век.

Монасите от Троянския манастир по време на робството постоянно поддържали тесни връзки с народа. Те подкрепяли неговата жадност за духовна и политическа независимост. В манастира намирали леговище националните покровители - хайдутите, а неколкократно в своята рискова активност тук се подвизавал и Апостолът на свободата Васил Левски.

Троянски манастирНай-значителен монумент на културата в Троянския манастир е църквата " Успение Богородично ". Разположена в южния двор, измежду двуетажните и триетажните еркерни жилищни здания, тя съставлява архитектурен и живописен център на ансамбъла. По проект тя е еднокорабна сграда (наос и притвор), двуделна по оста изток-запад, с три конхи в източната част и със приблизително висок купол над нея. От западната страна е имала открита нартика (галерия), продължена по-късно до половината на северната стена. За първичния тип на църквата и за постройките към нея съдим по една щампа от 1839 година и от описанието и рисунките на унгарския странник Феликс Каниц.

За декорация на новопостроената черква троянските монаси поканили през 1847 година един от най-известните и утвърдели се възрожденски художници - Захарий Зограф. Неговите фрески покриват всички вътрешни стени на храма с ярки багрени хармонии и голям брой редки сюжети. Ръководейки се от своите възрожденски и патриотични възгледи, наред с нормалните Христос Вседържител, деветте благ чина, пророците, евангелистите, празниците, чудесата Христови, светците-войни, художникът помества на централно място - против олтара, облиците на св.св. Кирил и Методий, св. Михаил Болгарин (навярно Михаил Воин от Патукс) и софийските мъченици св. Георги Нови и св. Никола (Софийски). Наред с това в нишите на прозорците Захарий Зограф е изобразил няколко групови ктиторски портрета - на Петър Балюв и Спас Маринов със съпругите им, на Христо Петков и Ангел Стойков със съпругите им, на Хаджи Василий, Димитрий и Бачо с майки им Теодора и най-сетне - своя личен автопортрет, дружно с портрета на игумена Филотей.

В притвора - на западната стена, народностно-патриотичната изложба продължава с изображения на царете Тривелий, Михаил (Борис I), Давид, цар Йоан-Владимир, Параскева Терновска и други.

На южната стена са св. Йоан патриарх, св. Иван Рилски, св. Димитрий Бесарбовски, св. Теодосий Търновски, означени с надпис " Болгаре ".

На северната стена - св. страдалец Онуфрий Габровски, архиепископ Николай Охридски, св. Сава и св. Симеон Сръбски, Йоаким Сарандопорский, Гавриил Лесновски, св. Лазар от с. Дебел дел.

В източната част на свода - в двете огромни конхи, са фигурите на св. Борис и Глеб Росийски.

Възпоменателният надпис от 1848 година на западната стена приключва с текста: "... изобразися рукою Захарин Христовича иконописца самоковчанина ".

Темите " Страшният съд " и " Колелото на живота ", изобразени в откритата изложба, Захарий Зограф трансформира в честен кодекс за богомолците. Подобна тема става обичана за създателя в идващите му произведения. Една част от тази назидателна живопис до неотдавна беше закрита от късни ремонти на украсата. Напоследък тя бе разчистена и разкри първичния си тип.

Произведенията на монументалната живопис в Троянския манастир не се изчерпват с това. С декоративно-монументална декорация са били покрити извън стените на кулата. И до през днешния ден на втория етаж са непокътнати забавни орнаментални композиции, фигури на архангели и светци-стълпници от XIX век. Те усилват тържествената цветност на възрожденската атмосфера в манастирския двор. Някои изследвачи считат, че стенописите са дело на художника Пенчо х. Найденов от Троян.

Над входа на северното крило към вътрешния двор е непокътнато стенописно изображение на Св. Богородица с Младенеца - несъмнено от ръката на Захарий Зограф. На стените на източния корпус също през XIX в. са били изрисувани две огромни изображения на лъв и слон. Някои експерти също ги смятат за произведения на Захарий Зограф, вложил в тях знаците на силата и търпението, разкриващи енциклопедичните всемирски търсения на художника.

Изключително богато в Троянския манастир е застъпена дърворезбата. На първо място това са иконостасите в основната черква и в църквите на двата скита. Най-стара е полихромираната резба на иконостаса в скита " Св. Никола ". Тя носи стиловите детайли на ранната тревненска дърворезба. Царските двери на този иконостас се отличават по фасон и изтънченост и носят надписа на йеромонах Киприан от 1794 година. За времето на създаване на скита - втората половина на XVIII в. - приказват и иконата " Св. Илия на каляска ", както и две икони с изображения на патрона Св. Никола, които са близки до маниерно-почерковите похвати на тревненци. Интересна дърворезбена творба от XVIII в. са " Царските двери " на иконостаса в скита " Св. Йоан Предтеча " в Зелениковец.

Най-едромащабна творба на резбата обаче е позлатеният иконостас в основната черква. По комбинация, пластични елементи и конструкция той е сходен с творчеството на тревненската резбарска школа. В неговите колонки, хоризонтални корнизи, преплетените ластари, цветя, птици, листа, гроздове се чувствува възрожденска раздвиженост и церемониалност. В подиконните пана се срещат доста фигурни изображения. Феликс Каниц оповестява, че иконостасът, работен през 1839-1840 година, е дело на резбаря Никола Матеев от Ново село.

Тържествената полихромия в интериора на храма се усилва от иконите на иконостаса. Някои от експертите смятат, че те са дело на Захарий Зограф, други - на брат му Димитър Зограф. Във всички случаи те носят типичните белези на Самоковската школа.

В богатата манастирска сбирка от икони се намират доста произведения на тревненски иконописци като чудотворната храмова икона " Св. Богородица Троеручница " (Триръка, XVIII в., повече за иконата по-долу), за която са разказани доста предания. Към същото време и евентуално на ръката на някой от семейството Витановци принадлежи иконата " Рождество Богородично " от музея.

В първите десетилетия на XIX в. тревненци основават икони със самобитни заимствувания от западната иконография: " Скърбящата Богородица " и " Страдащият Христос " (Кою Цанюв - 1825 г.), а в 1828 година неговият наследник Теодоси рисува иконите " Св. Георги " и " Св. Димитър ".

В 1836 година различен тревненски живописец - Цаню Захариев - рисува иконите " Св. Иван Рилски с житийни подиуми " и " Св. Димитър с житийни подиуми ".

Освен творби на живописта в музейната сбирка на Троянския манастир се пазят доста произведения на приложните изкуства и занаятите - сребърна обковка на евангелие, превъзходен потир, направен в 1773 година от занаятчия Генчо, сребърна мощехранителница от XIX век. Особено забавен е един напрестолен кръст, затрупан с дребна резба, каквато през XVIII в. най-вече се основава в манастирите на Атон. Неговата обковка - изпълнена в сребърен филигран, позлата и украсена с камъни, е дело на извънредно умел занаятчия. Още доста са историческите и художествените полезности, които времето е съхранило в Троянския манастир, заради което той през днешния ден е един от най-посещаваните в България.