Иконата Моника Белучи, майка на две дъщери, покорила отдавна и

Иконата Моника Белучи, майка на две дъщери, покорила от дълго време и вечно огромния екран, и по чудноват метод избягваща всякакво прикосновение с годините, съобщи пред турския Daily Sabah, че е била доста обичана и доста ненавиждана, само че постоянно е знаела по какъв начин да отдели повече внимание на първото. За нея триумфът е по едно и също време благословия, само че и проклинание, а умеенето да го поставиш под надзор е едно от най-важните, на които се е научила. Ето какво съобщи още актрисата.


- Играли сте доста иконични функции. Със сигурност външният ви тип ви е помагал постоянно. Имало ли е обаче миг, в който хубостта ви е пречила?
- Актьорът е като танцьор. Ние се показваме с тялото си. Аз постоянно съм употребила тялото си като инструмент, с който да показвам душите на персонажите, които играя. Понякога употребявам хубостта си за най-ужасните неща: като в „ Малена “, където хубостта участва, с цел да бъде унищожена и да покаже насилието в света. Но както Волтер споделя, без хубостта животът е нищо. Налагало е да виждам на тялото си като на обект, от време на време се усещам доста надалеч от този обект, няма да отрека, че съм го употребила и просто като инструмент.
- През цялата си кариера сте работили със страхотни мъже. Имате ли някои запаметяващи се истории с сътрудниците си, които бихте желали да разкажете?
- Обичах доста да работя с Даниел Крейг, доста доблестен мъж и страховит артист. Освен „ Джеймс Бонд “ той направи страхотни интимни филми. Той е по едно и също време извънредно неустрашим, само че и доста непретенциозен, стеснителен. Това ми харесва ужасно доста.
- Как възпитавате дъщерите си?
- Живея в същинска любовна история с дъщерите си. Дала съм си заричане да не върша повече от два кино лентата в годината, тъй като желая да бъда повече майка, в сравнение с актриса. Все още обичам работата си. Тя е огромна пристрастеност за мен. Щастлива съм да върша това, което върша, и знам, че имам да изучавам още доста. Мисля, че е извънредно значимо да покажем на децата си какво значи да работиш със пристрастеност. Те би трябвало да схванат, че е хубаво да имаш нещо, което те кара да се събуждаш с наслада рано заран и да го вършиш на драго сърце. Една от дъщерите ми обича доста да пее. Веднъж сподели: „ Мамо, има толкоз доста певици...! “ Отвърнах й: Да, само че ти си си ти. Това извира вътре от теб, това е част от душата ти “. Аз пристигам от дребна страна и това да пробия в киното изглеждаше първоначално съвсем нереалистично. Като бях на 15 обаче изкупих всички книги на великите фотографи и през техните фотоси научих по какъв начин да се трансферира от модата в киното. Оказа се, че Дино Риси и Франсис Форд Копола са видели мои снимки и с помощта на тях направих първите си стъпки в киното.
- А какво беше вашето детство? Най-вероятно доста по-различно от това на дъщерите ви, тъй като се е развивало по друго време и сте били едно дете. Какво си спомняте за тези години? Осъзнавахте ли да вземем за пример какъв брой сте красива?
- Огледалото не е това, което те кара да се чувстваш красива. Само любовта може да направи по този начин. Мисля, че зависи и доста от родителите. Ако те те обичат, се чувстваш красива. А моите родители ме обичаха доста. Майка ми ме е родила едвам на 20, постоянно съм била доста близка с нея. Когато напуснах фамилното огнище тя ми сподели: „ Зная, че няма да се върнеш в никакъв случай “. Така и стана. Радвам се, че е към момента жива, и до през днешния ден имаме прелестни връзки. Това е моята теза: човек е хубав, в случай че е обичан. Понякога се тормозя, виждайки какъв брой доста време дъщерите ми прекарват пред компютъра. Опасявам се, че поради този виртуален свят те няма да знаят по какъв начин да се държат в действителността. Младите живеят единствено с фантазиите си, подхранвани от компютрите.
- Изглеждате като жена, която постоянно е била обичана доста.
- И ненавиждана. Много ненавиждана. Но омразата ти дава сили, в случай че знаеш по какъв начин да се оправиш с нея.
- Как разпознавате любовта?
- Понякога не я различавам. Разбрала съм, че има два вида хора: такива, които се подхранват от любовта и такива, които се подхранват от омразата. Вторият вид са доста рискови, а прочее, постоянно и монго надарени. Това е изключително забавно. Но се желае доста опит, с цел да се научиш по какъв начин да ги разпознаваш.
- Как дефинирате триумфа? Какво е той за вас?
- Не обичам да приказвам за него. Може да ти даде доста, може и да те унищожи. Зависи по какъв начин го използваш.