Икона с лика на Майстора донесе европейски пари за 165-годишен

Икона с лика на Майстора донесе европейски пари за 165-годишен храм. Понякога единствено една стъпка настрана от канона може да сътвори неподозирани изгоди за бъдещето на един храм. Поне подобен е казусът със 165-годишната черква „ Света Петка “ в Нова Загора.

Едно „ креативно безчинство “ на Владимир Димитров-Майстора оказа помощ да се обезпечи европейско финансиране за ремонта на старинната света обител. Историята ни описа строителят Турхут Исмаил, който реставрира доста остарели християнски храмове по нашите земи и подкрепя с дарения Голямата базилика в Плиска. Поредното му предизвикателство е реставрацията на църквата „ Света Петка “ в Нова Загора.
Строителят Турхут Исмаил
През 2017 година Турхут Исмаил преди малко е приключил ремонта на храма в родното си село Искра. Благодарение на починалия към този момент проф. Божидар Димитров тази реституция влиза бързо във фокуса на медиите и е необятно отразена и огласена.

„ Тогава започнаха да ме канят от разнообразни митрополии в страната – търсеха ме да поправям и техните църкви. Да,
ремонтът на православни храмове е като вървене по мъките 
– за жалост, по нашите ширини той си остава тежък бюрократичен развой. Аз обаче съм го приел за задача в живота си. Ето по какъв начин с Димитър Цветков-Мича, изкуствовед към Националния институт по монументи на културата,  пътувахме към следващия храм, който ми предстоеше да поправям “, описа пред „ Марица “ Турхут Исмаил. Посоката е Нова Загора, а мотивът – да посетят църквата „ Света Петка “, която е напът да придобие статут на монумент на културата.
Турхут с архимандрит Димитрий (архиерейски наместник на Ямболската духовна околия) и другари в Атон, Света гора, Есфигменски манастир
„ Димитър Цветков-Мича като един от най-хубавите изкуствоведи в страната ни стартира да ми споделя забавни детайлности от историята на църквата. Така научих, че в храма се намира икона на Йоан Кръстител – правена от  Владимир Димитров-Майстора. Това се случило през далечната 1910 година, когато фамозният ни художник рисува в сборна група и негов преподавател е Антон Митов. Най-любопитното е, че Майстора си разрешава жестоко нарушаване на канона – вгражда в иконата на Йоан Кръстител своето лице. Да, канонът е нарушен, само че от изкуствоведска позиция това е единствената сходна икона по нашите земи.

Двамата с Димитър Цветков-Мича влизат в новозагорската черква „ Света Петка “. „ Отец Роман ни посрещна, само че ние, без да се представим, го попитахме къде е иконата с лицето на Майстора. Отчето доста съмнително ни изгледа и отсече, че няма такава икона. Как по този начин няма, та ние поради нея сме пристигнали, упорстваме ние. „ Не, няма – тръгвайте си! “, безапелационен е свещеникът.

Омеква едвам когато схваща кои са гостите му и че идват при него от името на Старозагорския митрополит Киприан, с цел да оказват помощ да се вдигне статутът на църквата. Придобивайки категория „ живописен монумент на културата от локално значение “,
храмът към този момент може да кандидатства и да има право на европейско финансиране. 


Реставрацията на храма се чака да стартира в скоро време, удостовери пред „ Марица “ строителят, чиято компания навърши 23 години в края на  октомври т.г. На майсторите строители им следва вътрешно изографисване на храма, укрепителни действия по фасадите, избавителен ремонт на покрива и работа по отвесната планировка. „ За мен компликациите са по-скоро провокации. Аз съм строител, само че и реставратор. Обичам провокациите и тъй като желая да ходя по стъпките на Божидар Димитров, задачата ми е да оказвам помощ това културно-историческо завещание на българите да се резервира “, твърди Турхут. Според него всяка постройка – монумент на културата, е друга. „ Всяка черква, в която влизам, има своята легенда, история. Привлича ме оня скришен шрифт, който майсторите дюлгери са употребили преди време. Това са били хора от разнообразни земи: албанци, сърби, българи, мизийци, само че единствено те са го владеели. Нещо като шифъра на Леонардо! Занаятът на строителя е съхранен в секрети знаци, на специфична хартия и малко хора са движимости и могат да го разчетат. Ето тези секрети се откриват пред мен всякога когато реституирам постройка – монумент на културата “, прибавя Турхут Исмаил.

Когато рисува въпросната икона, Майстора прави собствен самобитен автопортрет, по този начин наподобява той в младите си години 
Миналата година се навършиха 140 години от рождението на огромния художник Владимир Димитров-Майстора. За доста свои съвременници той е освен другар, само че също икона и мистерия. Твори през първата половина на ХХ век, като се развива в портретния и пейзажния род и в битовата комбинация. Ала Майстора има принос и като боен художник – основава стотици скици на българските войски, предавайки страстите в окопите и бита на войната. Той е и първият формален български боен сътрудник. Малко хора знаят, че прозвището му Майстора идва от студентските му години, когато е работил като бояджия.

Знае се, че е повлиян мощно от толстоизма. Работи известно време в Италия, през 1924 година се открива в кюстендилското село Шишковци, където живее 7 години. Селяните го назовават Рисувача, а децата – Дядо Коледа, поради дългата му брада. През 1924 година подписва контракт с американския сенатор доктор Джон О’Крейн, който авансово изплаща всичко, което художникът ще нарисува през идващите четири години. През този интервал тематиката на творбите му е обвързвана най-вече с хората и природата в Кюстендилския край.