Работата. Завои и застои - II
II. Завои (Време ли е за нова работа?)
Работата не е само средство за изкарване на пари. Тя заема задоволително огромна част от живота ни и не можем да си позволим да я вършим с злост и без наслаждение. Работата е потребна и за нас и за другите, когато носи наслада и възприятие за цялост. Всички са имали неприятни дни на работното място, само че когато тези моменти станат прекалено много е време за смяна.
Да се твърди, че пътят, по който вървим към работата, която в действителност ще ни носи благополучие и задоволство, е елементарен, е непочтено. Хубавите неща стават мъчно. Това, което е добре да имаме поради е, че по-умно би било да вложим старания в търсене и разкриване, в сравнение с в опити да се пригодим към нещо, което не ни пасва.
Чувствате се нещастни и непълноценни
Един от най-сигурните признаци, който ни подсказва (понякога крещи), че е време за смяна е неналичието на смисъл и възприятието за малоценност и неизбежност. Несъмнено ползите на фамилията ни са от голяма важност, само че какво би останало от вас в случай че позволите нещастието в работата дълго време да тегне над живота ви. Действайте рационално, не напускайте прочувствено, а изберете подобаващия за вас миг. Потърсете друга работа, преценете какъв брой време можете да си позволите да останете без приход и надлежно какъв брой би трябвало да спестите, за можете да го извършите.
Работата не трябва да бъде повинност, а едно от местата, където показваме себе си и се включваме в общия кръговрат на
Постоянно сте в положение на стрес и натегнатост
Всичко ви изнервя, всяка дребна задача ви нервира и имате възприятието, че всеки ден се движите по ръба на опциите. Ако първоначално сте успявали да изтърпите дребните дефекти в работата, в този момент те са се трансформирали в големи закани за персоналното ви успокоение и задоволеност. Не се опитвайте да измененията компанията, в която работите. Не се подценявайте, а просто я сменете.
Търсите самопризнание, само че то все не идва
Не очаквайте, че в случай че вие не си вярвате, някой различен ще повярва. Дори да имаме подобаващите качества и нужната подготовка от време на време просто не съумяваме да се впишем. Когато не харесваме работата, която вършим, това си проличава. Не можем да наподобяваме задоволеност. Пък и даже да успеем да излъжем другите, че харесваме работата си, надали ще успеем да заблудим себе си. Затова, когато вътрешно знаете, че няма да съумеете да се издигнете или да завоювате по-добри позиции на работното си място, не очаквайте това да се случи. Вземете сами това, което ви прави щастливи, не чакайте някой да ви го даде.
Не ви се потегля от у дома
Ставате заран и изпитвате ужасното чувство, че отново би трябвало да тръгвате към работа. Чудите се какво да извършите, с цел да намерите опрощение да не ходите там. Сядате на работното си място и към този момент чакате денят да свърши.
Размотавате се
Още с идването в офиса се чудите с кого и какъв брой по-скоро да излезете да изпиете едно кафе. Говорите с сътрудниците си, не ви се стартира работа. Проверявате персоналната си поща, разговаряте по телефона с другари, изобщо всичко, което най-малко за момент да ви води надалеч от работното място, на което сте сега.
Нямате самообладание да си тръгнете
Приключвате работа тъкмо пет минути преди края на работното време и стартирате да цепите секундата на милиони частици, прекарани в неистово предпочитание да си тръгнете час по-скоро.
Когато всички тези признаци станат съществена част от всекидневието ни е време за преосмисляне. Въпросите са два: “Защо? ” и “Докога? ”. Не бързайте да си отговаряте, тъй като точно верните отговори са в положение да ви измъкнат от обстановката.
Несъмнено и завоите във връзка с кариерата всеки си избира самичък. Намирането на подобаваща работа напълно не е по-лесно от оставането на несъответствуващата. Само че удоволствието от търсенето в първия случай несъмнено си коства повече.
Продължава:
Работата. Завои и застои
Работата не е само средство за изкарване на пари. Тя заема задоволително огромна част от живота ни и не можем да си позволим да я вършим с злост и без наслаждение. Работата е потребна и за нас и за другите, когато носи наслада и възприятие за цялост. Всички са имали неприятни дни на работното място, само че когато тези моменти станат прекалено много е време за смяна.
Да се твърди, че пътят, по който вървим към работата, която в действителност ще ни носи благополучие и задоволство, е елементарен, е непочтено. Хубавите неща стават мъчно. Това, което е добре да имаме поради е, че по-умно би било да вложим старания в търсене и разкриване, в сравнение с в опити да се пригодим към нещо, което не ни пасва.
Чувствате се нещастни и непълноценни
Един от най-сигурните признаци, който ни подсказва (понякога крещи), че е време за смяна е неналичието на смисъл и възприятието за малоценност и неизбежност. Несъмнено ползите на фамилията ни са от голяма важност, само че какво би останало от вас в случай че позволите нещастието в работата дълго време да тегне над живота ви. Действайте рационално, не напускайте прочувствено, а изберете подобаващия за вас миг. Потърсете друга работа, преценете какъв брой време можете да си позволите да останете без приход и надлежно какъв брой би трябвало да спестите, за можете да го извършите.
Работата не трябва да бъде повинност, а едно от местата, където показваме себе си и се включваме в общия кръговрат на
Постоянно сте в положение на стрес и натегнатост
Всичко ви изнервя, всяка дребна задача ви нервира и имате възприятието, че всеки ден се движите по ръба на опциите. Ако първоначално сте успявали да изтърпите дребните дефекти в работата, в този момент те са се трансформирали в големи закани за персоналното ви успокоение и задоволеност. Не се опитвайте да измененията компанията, в която работите. Не се подценявайте, а просто я сменете.
Търсите самопризнание, само че то все не идва
Не очаквайте, че в случай че вие не си вярвате, някой различен ще повярва. Дори да имаме подобаващите качества и нужната подготовка от време на време просто не съумяваме да се впишем. Когато не харесваме работата, която вършим, това си проличава. Не можем да наподобяваме задоволеност. Пък и даже да успеем да излъжем другите, че харесваме работата си, надали ще успеем да заблудим себе си. Затова, когато вътрешно знаете, че няма да съумеете да се издигнете или да завоювате по-добри позиции на работното си място, не очаквайте това да се случи. Вземете сами това, което ви прави щастливи, не чакайте някой да ви го даде.
Не ви се потегля от у дома
Ставате заран и изпитвате ужасното чувство, че отново би трябвало да тръгвате към работа. Чудите се какво да извършите, с цел да намерите опрощение да не ходите там. Сядате на работното си място и към този момент чакате денят да свърши.
Размотавате се
Още с идването в офиса се чудите с кого и какъв брой по-скоро да излезете да изпиете едно кафе. Говорите с сътрудниците си, не ви се стартира работа. Проверявате персоналната си поща, разговаряте по телефона с другари, изобщо всичко, което най-малко за момент да ви води надалеч от работното място, на което сте сега.
Нямате самообладание да си тръгнете
Приключвате работа тъкмо пет минути преди края на работното време и стартирате да цепите секундата на милиони частици, прекарани в неистово предпочитание да си тръгнете час по-скоро.
Когато всички тези признаци станат съществена част от всекидневието ни е време за преосмисляне. Въпросите са два: “Защо? ” и “Докога? ”. Не бързайте да си отговаряте, тъй като точно верните отговори са в положение да ви измъкнат от обстановката.
Несъмнено и завоите във връзка с кариерата всеки си избира самичък. Намирането на подобаваща работа напълно не е по-лесно от оставането на несъответствуващата. Само че удоволствието от търсенето в първия случай несъмнено си коства повече.
Продължава:
Работата. Завои и застои Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ