Ихор Романенко, генерал-лейтенант от запаса и бивш зам.-началник на Генералния

Ихор Романенко, генерал-лейтенант от запаса и някогашен зам.-началник на Генералния щаб на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ), споделя своето мнение в изявление, че е имало неверни преценки на стратегическото управление на страната. Според него държавното управление не се е вслушвало задоволително в мнението на ген. Залужни, а това не е бил и единственият проблем.

Според него президентът Зеленски не се е вслушвал задоволително в препоръките на досегашния главнокомандващ украинската войска Валери Залужни. Ето какво споделя той още за променената конюнктура в Украйна.

Ихор Романенко:  Войната се трансформира в позиционна. Основно защото ситуацията за Украйна се утежни от позиция на ресурсите. Ние бяхме принудени да преминем към стратегическа защита. Мисля, че новият главнокомандващ, генерал Олександър Сирски, ще се върне в този момент към дейната защита. Това значи, че незабавно щом се появи опция, ще се водят дейни дейности – т.е. контраофанзиви и офанзиви, според от наличните запаси.

Дали решението на Зеленски да смени главнокомандващия пристигна в подобаващия миг? Не крие ли това огромен риск? Става въпрос за промяна на целия екип.

Романенко:  Това несъмнено беше рисково решение. Затова специалистите и обществеността бяха обезпокоени от тази смяна. Притесненията са основателни. Ситуацията на фронта сега е много сложна. Армията на Русия напредва, а новият екип ще има потребност от време, с цел да се запознае със обстановката. Вярно е, че Сирски разполага с опит, само че измененията засягат освен неговия пост, а и целия управителен екип. Ще е нужно известно време, с цел да овладеят новите задания. Това е риск, защото времето е стратегически фактор, изключително в една пълномащабна война. Това си е риск.

Каква тактичност защитаваше Залужни? Какви бяха неговите мощни страни?

Романенко:  Една от мощните му страни беше, че задаваше на своя шеф – висшия главнокомандващ Зеленски – много сложни въпроси. Той назоваваше напълно съответно какво би трябвало да даде страната на въоръжените сили като оръжия, съоръжение и персонален състав. Още при започване на предходната година ген. Залужни каза, да вземем за пример, че е належащо да се попълнят редиците на бригадите, които извършват бойни задания. Но не бе чут, когато задаваше съответните въпроси. Понеже държавното управление не се вслуша в него, той бе заставен да приказва пред задгранични медии за нерешените проблеми.

А слабостта му евентуално бе, че не разполагаше с задоволително запаси, без значение че настояваше за тях. По създание той имаше единствено сили за офанзива по едно направление. Но при започване на контраофанзивата той раздели напъните си по три посоки: Бахмут, Бердянск и Мелитопол. В края на лятото към тях се прибави и Херсон.

От военна позиция това беше, внимателно казано, ирационално решение. И стана ясно още в края на юни, когато понесохме тежки загуби. А акцията трябваше да бъде анулирана. Прекалено постепенно армията получаваше доставки на оръжия, а имаше и вътрешни проблеми с набирането на спомагателни бойци. Залужни трябваше да каже, че армията не разполага с нужните сили, и че е нужно да се спре до позициите в Бахмут, както и в Бердянск и Мелитопол. Най-късно през юли, когато и генерали от НАТО казаха, че контраофанзивата би трябвало да спре и да се премине към стратегическа защита, Залужни трябваше да направи същото. Сега към този момент не разполагаме със значими запаси, с които да спрем съветското нахлуване, което се разпростира сега.

Къде виждате главната отговорност на някогашния главнокомандващ Залужни?

Романенко:  Имаше неверни преценки на стратегическото управление. Това значи – на висшия главнокомандващ Зеленски с политическите решения, а след това и с военните решения на главнокомандващия Залужни, както и на командващия сухопътните войски военачалник Сирски, който отговаряше за контранастъплението в Бахмут.

Заради сериозните загуби и от украинска страна Сирски е подложен на критика като “касапин ”. Вие го познавате. Как бихте коментирали рецензиите към него?

Романенко:  В съпоставяне с военачалник Залужни, военачалник Сирски има по-твърд метод при организирането на офанзивите. Мисля обаче, че в случай че му се даде опция да бъде в действителност главнокомандващ, той ще покаже, че може да се оправя по-добре.

Какво ще бъде особеното при новия главнокомандващ Сирски?

Романенко:  Той ще работи при даже по-трудни условия от тези, в които бе подложен Залужни. Може би фактът, че е доста съзнателен, ще му помогне. При планирането и подготовката на интервенциите изследва всичко доста деликатно, чак до последния подробност. Но като най-висшият боен в страната, той ще би трябвало и да задава сложни въпроси на държавното управление. Въпреки че има относително близки връзки с висшия главнокомандващ Зеленски. Според мен връзките им ще се трансформират.

Ще има ли нова мобилизационна вълна?

Романенко:  Необходимостта от по-нататъшна готовност, която като цяло се отнася до персоналния състав за бойните елементи, е доста огромна. И тя бе нужна още при започване на предходната година, в случай че не и преди този момент. Това не е нещо ново за Сирски. Генерал Залужни към този момент повдигна въпроса, а самият президент удостовери потребността. Нищо обаче не беше направено. Това е стратегическа неточност. Сега се пробват бързо да я поправят, само че няма по какъв начин да стане бързо. Това е вътрешен проблем.

Източник: Дойче веле