„Единадесетият час“ на Салман Рушди — палави, мъдри приказки с усещане за край
Играта на „ нереален крокет “ на поддържаната ливада на лицей в Кеймбридж евентуално не е неприятен метод да прекарате задгробния живот. Това е единствено един от разновидностите, които Салман Рушди си показва в новия си алманах с разкази. За героите в „ Единадесетият час “ гибелта е тайнственост, любопитен пъзел, който би трябвало да се разгадае. Умирането, остаряването и споменът за минали неща са тематиките на книгата и все пак елегичното не е точната дума за нейния звук.
В „ Късно “ възрастен учен се разсънва в стаята си в колежа, сюрпризиран да открие, че е мъртъв, в капан, може би за цяла безкрайност. С свободно време той прави проекти да „ скита из библиотеката ... може би даже би могъл да измисли истинска мисъл “. Характерната беля на Рушди е тук в обилие, само че тези пет истории също са обременени от тежестта, чувството за край, който идва и който може да бъде посрещнат единствено с приемане.
Прочетете целия текст »
