Камък, ножица, хартия: Какво е общото между известната игра и световната политика
Играта „ Камък, ножица, хартия “ не е просто метод за решение на ежедневни проблеми, като да вземем за пример кой ще изнесе боклука. Когато тактиката на играчите се трансформира, могат да се следят забавни закономерности. В началото единият състезател печели преимущество, само че съперникът му бързо се приспособява и поема самодейността. В последна сметка играта доближава до стадий, в който и двамата играчи не могат да подобрят тактиката си. Тази точка се назовава равновесие на Наш.
Математикът Джон Наш през 1950 година потвърждава, че във всяка игра с стеснен брой участници и благоприятни условия съществува тактика, при която нито един състезател не може да усъвършенства резултата си, като промени единствено своята тактика.
Това изобретение трансформира напълно метода към теорията на игрите и намира необятно приложение в стопанската система, политиката и други области. През 1994 година Наш получава Нобелова премия за достиженията си.
Нека разгледаме по какъв начин работи равновесието на Наш върху образеца на играта „ Камък, ножица, хартия “. Да предположим, че един от играчите постоянно избира хартията. След няколко рунда неговият конкурент ще разбере това и ще стартира да употребява ножица, като ще печели всякога. Първият състезател обаче скоро ще се приспособява, като стартира да избира камък, който побеждава ножицата и по този начин нататък. Този кръг от тактики, при който единият състезател постоянно може да избере контрастратегия не води до равновесие.
За да се реализира равновесие по Наш се употребява смесена тактика. Например, играчите могат да изберат камък, ножица или хартия с идентична възможност. Това значи, че вероятността за победа, загуба или тъждество ще бъде равна и двамата играчи приблизително няма да получават точки, до момента в който са в положение на тъждество.
Но какво се случва, в случай че един от играчите смени тактиката си? Например, в случай че единият стартира да избира камък през половината от времето, а ножица и хартия през 1/4 от времето? Неговият конкурент също се приспособява, като трансформира тактиката си, с цел да реализира най-голямо преимущество. В резултат на това играта продължава без явен победител, което удостоверява теорията на Наш – никой състезател не може да усъвършенства резултата си единствено посредством смяна на тактиката си, в случай че другият състезател също не прави промени.
Тази доктрина е значима, тъй като се ползва в действителни обстановки: икономическите преводи, транспортните мрежи, политическите съглашения могат да се преглеждат като игри, в които другите участници работят в собствен интерес, само че равновесие се реализира, когато всеки употребява оптимални тактики.
Важно е обаче да се знае, че равновесието на Наш не постоянно се реализира. В действителния живот може да има скрити фактори, които вършат невероятно или доста мъчно постигането на равновесие. Например, при по-сложни игри с доста участници и променливи може да отнеме доста време, с цел да се разбере тактиката на всеки участник и да се доближи до устойчиво положение.
Така, въпреки че теорията на Наш е мощен инструмент за разбор и схващане на тактиките в игрите, не всеки път може да се разчита на нейната годност в действителни условия, изключително в комплицирани системи, където участниците имат разнообразни ползи.
