Как използват ИИ, за да анализират футболните мачове?
" Играчите не демонстрираха задоволително темперамент. “ Това е една от класическите реплики в анализите след футболен мач, изключително когато става въпрос за изгубилия тим, написа The Guardian.
Но по какъв начин в действителност може да бъде измерен характерът на един състезател? И допустимо ли е логиката на психиката да бъде превърната в цифри – по този начин, както изчисляваме брой отигравания, километри и пасове?
Днес, когато футболът все по-смело работи с данни, с цел да мери физическите качества на играчите, индикаторите за психическо държание към момента се възприемат като неуловими. Но това може би е на път да се промени.
Във Висшата лига клубове като Брайтън към този момент употребяват новаторска методология, която разрешава да бъдат оценени качества като прочувствена непоклатимост, самоконтрол и даже лидерски капацитет.
„ Когато спреш да се взираш в топката, откриваш пъклен доста потребна информация “, споделя Яу Аманква, някогашен професионален бранител в Норвегия и Дания, а в този момент специалист по поведенчески разбор.
Заедно с професора по логика на психиката Гейр Йордит, Аманква основава компанията Inside Out Analytics, която събира база данни от над 100 хиляди наблюдения върху държанието на футболисти – в това число всички играчи от Висшата лига и Женската суперлига.
„ Когато състезател пропусне удар и по-късно съотборник го потупа по рамото, това е знак за положително водачество. Малък жест, който мнозина ще пропуснат – само че на терена значи доста “, споделя Аманква.
Методологията на Inside Out не просто отбелязва какъв брой постоянно състезател приказва с останалите или по какъв начин се държи напрегнат – тя слага държанието в подтекст. Например: дали даден бранител попада в топ 5% по самоконтрол измежду всички на тази позиция в лигата? Или е измежду 10-те най-слабо реагиращи при провокация?
„ Това е нова карта, която се разпростира пред футболните клубове “, изяснява Йордит. „ Можеш да измериш обещано държание, да го сравниш с останалите на същата позиция и по този метод да схванеш дали един състезател е в 90-ия или 10-ия персентил. “
Байерн Мюнхен към този момент тества системата по времето на Юлиан Нагелсман, а през днешния ден с нея работи и Брайтън. „ Във всеки клуб отделите носят цифри – за физика, тактичност, скорост – само че не и за психическата страна на нещата “, изяснява някогашният психолог на Байерн, а в този момент част от Брайтън, Макс Пелка.
По негови думи даже съществуващите когнитивни проби не дават ясна визия за държанието на терена. Новият метод търси тъкмо това – по какъв начин душeвността се демонстрира посредством действително игрово държание, в моментите на напрежение, в реакцията след неточност или при триумф.
През втората половина на сезон 2022/23 Пелка проучва близо 25 мача на Байерн. Заедно с екипа на Inside Out Analytics, той събира детайлни данни за езика на тялото на всеки един състезател: стойката, придвижванията на главата, жестовете на ръцете. След всеки мач Пелка обобщава всичко на една страница – самобитен психически доклад на тима. Тази информация се показва на треньорския щаб и се употребява като още една „ променлива “ при подбора на стартовия състав.
„ Дали имаш потребност от водач в центъра на отбраната или по-тих, само че постоянен темперамент? Такива въпроси към този момент могат да се преглеждат и благодарение на данни “, изяснява Пелка.
Играчите също получават достъп до самостоятелните си разбори. Един от бранителите на Байерн демонстрира необикновен интерес към това по какъв начин може да употребява езика на тялото си, с цел да води тима. „ Не се случва от първия път, само че когато имаш насочна точка, можеш да работиш върху това “, споделя Пелка.
Сега той употребява същия метод и в Брайтън. Макар че не проучва състава на Фабиан Хюрцелер толкоз постоянно, процесът е еднакъв: следи се психическото държание на терена, обобщава се и се показва на треньора. Това дава освен моментна фотография, само че и опция за развиване.
Системата на Inside Out Analytics в началото разчита на ръчно шифроване – часове, прекарани в наблюдаване и бележки. Йордит и Аманква обаче от ден на ден внедряват изкуствен интелект, който автоматизира процеса и разрешава разбор на безграничен брой тимове по едно и също време, написа Профит.бг.
„ Скоро няма да има предел на това какъв брой тима можем да проучваме. А тогава ще можем да оказваме помощ на клубовете освен със селекцията, само че и да им посочваме евентуални опасности или скрити гении, които другояче биха останали незабелязани “, споделя Йордит.
С други думи – логиката на психиката към този момент приказва с езика на данните. И въпреки числата в никакъв случай да не заменят изцяло интуицията и човешкото знание, те стават все по-добри в това да описват историите, които не се виждат с просто око.
Но по какъв начин в действителност може да бъде измерен характерът на един състезател? И допустимо ли е логиката на психиката да бъде превърната в цифри – по този начин, както изчисляваме брой отигравания, километри и пасове?
Днес, когато футболът все по-смело работи с данни, с цел да мери физическите качества на играчите, индикаторите за психическо държание към момента се възприемат като неуловими. Но това може би е на път да се промени.
Във Висшата лига клубове като Брайтън към този момент употребяват новаторска методология, която разрешава да бъдат оценени качества като прочувствена непоклатимост, самоконтрол и даже лидерски капацитет.
„ Когато спреш да се взираш в топката, откриваш пъклен доста потребна информация “, споделя Яу Аманква, някогашен професионален бранител в Норвегия и Дания, а в този момент специалист по поведенчески разбор.
Заедно с професора по логика на психиката Гейр Йордит, Аманква основава компанията Inside Out Analytics, която събира база данни от над 100 хиляди наблюдения върху държанието на футболисти – в това число всички играчи от Висшата лига и Женската суперлига.
„ Когато състезател пропусне удар и по-късно съотборник го потупа по рамото, това е знак за положително водачество. Малък жест, който мнозина ще пропуснат – само че на терена значи доста “, споделя Аманква.
Методологията на Inside Out не просто отбелязва какъв брой постоянно състезател приказва с останалите или по какъв начин се държи напрегнат – тя слага държанието в подтекст. Например: дали даден бранител попада в топ 5% по самоконтрол измежду всички на тази позиция в лигата? Или е измежду 10-те най-слабо реагиращи при провокация?
„ Това е нова карта, която се разпростира пред футболните клубове “, изяснява Йордит. „ Можеш да измериш обещано държание, да го сравниш с останалите на същата позиция и по този метод да схванеш дали един състезател е в 90-ия или 10-ия персентил. “
Байерн Мюнхен към този момент тества системата по времето на Юлиан Нагелсман, а през днешния ден с нея работи и Брайтън. „ Във всеки клуб отделите носят цифри – за физика, тактичност, скорост – само че не и за психическата страна на нещата “, изяснява някогашният психолог на Байерн, а в този момент част от Брайтън, Макс Пелка.
По негови думи даже съществуващите когнитивни проби не дават ясна визия за държанието на терена. Новият метод търси тъкмо това – по какъв начин душeвността се демонстрира посредством действително игрово държание, в моментите на напрежение, в реакцията след неточност или при триумф.
През втората половина на сезон 2022/23 Пелка проучва близо 25 мача на Байерн. Заедно с екипа на Inside Out Analytics, той събира детайлни данни за езика на тялото на всеки един състезател: стойката, придвижванията на главата, жестовете на ръцете. След всеки мач Пелка обобщава всичко на една страница – самобитен психически доклад на тима. Тази информация се показва на треньорския щаб и се употребява като още една „ променлива “ при подбора на стартовия състав.
„ Дали имаш потребност от водач в центъра на отбраната или по-тих, само че постоянен темперамент? Такива въпроси към този момент могат да се преглеждат и благодарение на данни “, изяснява Пелка.
Играчите също получават достъп до самостоятелните си разбори. Един от бранителите на Байерн демонстрира необикновен интерес към това по какъв начин може да употребява езика на тялото си, с цел да води тима. „ Не се случва от първия път, само че когато имаш насочна точка, можеш да работиш върху това “, споделя Пелка.
Сега той употребява същия метод и в Брайтън. Макар че не проучва състава на Фабиан Хюрцелер толкоз постоянно, процесът е еднакъв: следи се психическото държание на терена, обобщава се и се показва на треньора. Това дава освен моментна фотография, само че и опция за развиване.
Системата на Inside Out Analytics в началото разчита на ръчно шифроване – часове, прекарани в наблюдаване и бележки. Йордит и Аманква обаче от ден на ден внедряват изкуствен интелект, който автоматизира процеса и разрешава разбор на безграничен брой тимове по едно и също време, написа Профит.бг.
„ Скоро няма да има предел на това какъв брой тима можем да проучваме. А тогава ще можем да оказваме помощ на клубовете освен със селекцията, само че и да им посочваме евентуални опасности или скрити гении, които другояче биха останали незабелязани “, споделя Йордит.
С други думи – логиката на психиката към този момент приказва с езика на данните. И въпреки числата в никакъв случай да не заменят изцяло интуицията и човешкото знание, те стават все по-добри в това да описват историите, които не се виждат с просто око.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ