Игор Кулиш е роден на 27 юни 1964 г. Бил

Игор Кулиш е роден на 27 юни 1964 година Бил е вратар на Цемент (Новорусийск),  Кубан (Краснодар), Заря (Луганск), Дружба (Майкоп), Черноморец (Бс), Слънчев бряг (Несебър), Ботев (Пд), Локомотив (Пд), Септември (Сф), Малинди (Танзания), Спартак (Вн).  Бил е треньор в Спартак (Вн), Славия, Левски, Карпати (Лвов), Ворксла (Полтава), Металист (Харков), катарския Ал Вакра, Металург (Донецк), Локомотив (Пловдив), Калев (Талин, Естония). Работил е с федерациите на България (U-21, U-19, U-18, U-17), Узбекистан и Казахстан.  Шампион е на България за 2000, 2001, 2002, 2006, 2007 година Носител на Купата на България за 2000, 2002, 2003, 2005, 2007 година и Суперкупата за 2005 година Четвъртфиналист в Купата на УЕФА 2005-2006. Участник в Шампионската лига 2006-2007. Шампион, притежател на Купата и Купата на Емира с Ал Вакра. Бил е треньор на българските национали Здравко Здравков, Радостин Станев, Димитър Иванков, Георги Петков, Николай Михайлов и сръбския национал Владимир Дисленкович. Красивите му дъщери са модели, дребната е и актриса Голямата ми щерка Юлия е омъжена за вокалиста на D2 Дидо Каменов. Това е една от най-популярните всемирски двойки у нас. Чести посетители са на най-различни събития, празненства и тв участия. По време на присъединяване на Дидо в „ Черешката на тортата “ неговите ястия бяха направени по мои предписания. Затова се показа толкоз добре. Обичам доста да сготвям. Страхотен кулинар съм, имам искания, че се оправям съвършено в кухнята. Юлия се раздели с първия си брачен партньор – футболиста Александър Князев, който игра малко и в нашия Любимец. Тя ме подари с прелестен внук, който носи моето име Игор и е на 7 години. Малката ми щерка Кристина е 20-годишна и е студентка в НАТВИЗ  Актриса е към този момент от два сезона в Народния спектакъл. Също като кака си тя е и сполучлив модел. Често се снима и в тв реклами. Вече се усеща повече българин Роден съм в украинския град Луганск. Баща ми беше боен. Не зная от кое място се появи тази досадна неточност, че съм украинец. Чист руснак съм, не зная украински език. И моето семейство са руснаци. Вече се усещаме обаче повече българи. България е страхотна страна, обичам хората тук. Като офицер баща го местеха по гарнизоните.След няколко години заживяхме в Новорусийск. Голямо пристанище, имаше е постоянен ферибот до Варна. Там заиграх в локалния Цемент. Циментът го имаше в обилие. Отиваш до бухтата, режеш и слагаш...4-5 месеца останах там, преди да мина в Кубан (Краснодар).  Отборът се подвизаваше във Висшата лига. Дебютирах млад – едвам 19-годишен. Титулярен вратар там беше именитият Владимир Пилгуй – фамозен футболист на Динамо (Москва) преди този момент. В Краснодар той приключи кариерата си, към този момент беше 34-35-годишен. Когато митичният Лев Яшин завърши с футбола, му връчи на него фланелката си. Пилгуй пък ми даде своята в последния си мач. Много научих неща. Страхотен, по техника на ловене на топката нямаше еднакъв. От Краснодар до Бургас На 18 влязох в олимпийския тим на Съюз на съветските социалистически републики. Тренирах цяла седмица, в събота трябваше да играем контрола с Кубан. Препълнен стадион, 40 000 по трибуните...Селекционерът ме попита: „ Как предпочиташ? Едно полувреме за сборная или цялостен мач за Кубан? “ Избрах второто. Представих се добре, спасих дузпа, бихме олимпийците с 2:1. За тях игра легендата Федя Черенков. След това дълго време треньорът не ми говореше. Как стана връзката с България ли? Краснодар и Бургас са побратимени градове. Всяко ляго играехме контроли с Черноморец. Бургазлии гласяха титулярния вратар Любомир Шейтанов за продажба и им трябваше умел заместител. Старши треньорът Иван Вутов, който доста почитам, ми предложи оферта. Много огромни техничари бяха в отбора Симеон Чилибонов и Диян Петков, голмайсторът Владо Стоянов, Златко Янков... Но прехвърлянето на Любо пропадна, а на мен не ми се стоеше запаса. Записах единствено един мач за „ акулите “. Преотстъпиха ме за 6 месеца на втородивизионния Слънчев бряг с треньор Георги Денев. Представих се мощно, записах 31 мача в „ Б “ група, бях закрепостен титуляр. Появиха се много предложения от „ А “ група за мен. Дори имаше интерес от ЦСКА по едно време, само че аз одобрих предлагането на Паоло Денучи за Ботев (Пд). Много ме навиваха и моите съиграчи Иван Говедаров и Васко Василев. Викат ми: „ Няма какво да се моташ, отивай. “ Бях удовлетворен от изискванията. Най-голямата ни звезда Божидар Искренов получаваше 10 000 $ заплата. Аз взимах малко по-малко.  В Кубан заплатите не бяха по-лоши, само че казусът беше, че там в 300 дни от годината живеехме в лагерна конюнктура. А към този момент имах дребна щерка и млада брачна половинка.  Бяхме по през целия ден затворени въз основата. Писна ми казармения метод на живот. Често се разяснява и, че тогавашните футболисти обичали да си пийват. Това знаеш ли за какво ставаше? Постоянно живееха въз основата. Те на процедура нямаха персонален живот. Българските играчи за разлика  какво вършат: подготовка, отива у дома, на кафенце, с гаджето и така нататък А в Съюз на съветските социалистически републики? От базата те пускат единствено в неделя и то за няколко часа. Вечерта би трябвало да се връщаш. И ти за тези броени часове кое по-напред да направиш – с приятелката ли да се видиш, да пийнеш едно-две и да разпуснеш ли? Чувствах се добре при „ канарчетата “. Още тогава обичах да играя по метод, който е най-модерен в този момент. Мануел Нойер тогава беше хлапе, когато аз използвах крайници и действах съвсем като либеро на терена. За което отнасях и много рецензии от треньорите, де. Беше чужд способ за това време. Това им набиват в главите и на сегашните ми ученици: „ Не се плашете да излизате напред! “ Да може да ги трансферират 1-2 пъти, само че ще спасят най-малко по 100 гола на сезон.  При моите няма излизане един на един. Пламен Гетов – един футболен маестро, доста пъти съм го разочаровал. Само му се чудех с тези дребни крайници по какъв начин бие такива тупалки. Имам единствено едно присъединяване в пловдивско дерби – 1:1, на 18 април 1992 година Не помня елементи от обособените мачове с Ботев. Помня едно посещение на Левски, в което паднахме с 1:2 (22.02.1992. б.р.). Беше мраз, сняг, арбитър беше Любе Спасов. „ Сините “ ни биха с два гола на Наско Сираков, с който след това станахме огромни другари. Второто му попадение беше в 90-ата минута от дузпа. С боса на клуба Денучи останахме другари и след раздялата ми с Ботев. По-късно дори Паоло купи моето куче – един хубав ротвайлер. Ходих му на посетители в цеха му за салами горе – на „ Хладилника “.  На „ Лаута “ В пловдивското Локо ме взе Николай Гигов. При „ смърфовете “ отидох, тъй като не желаех да съм запаса в градския противник. Но и там рядко ме пускаха в игра. Не мисля, че съм отстъпвал по качества на Васко Василев, който пристигна от Хебър (Пз). Няма да не помни гостуването ни в Оксер за Купата на УЕФА. Първата среща в Пловдив приключи 2:2. Мислех си, че ще бъда титуляр на реванша. Но треньорът Атанас Драмов още веднъж ме подцени. Василев имаше проблеми със зрението, а мачът на „ Абе Дешан “ се игра късно – завърши съвсем в среднощ. При всеки корнер Васко увисваше, а домакините бележеха гол след гол. И ни убиха със 7:1. После поиграх в Септември (Сф) при Павката Панов. Тимът беше в „ Б “ група. Помогнах и на Спартак (Вн) малко по-късно – през 1996 година Даже записах няколко мача в шампионата Интертото. Спомням си едно посещение на съветския КАМАЗ (Набережни Челни) – 2:2. Тогава бяхме в група и с Мюнхен 1860 – 2:1, Каучук (Чехия) – 0:1 и ЛКС (Полша) – 1:1. Във Варна завърших с футбола. Малария едвам не умъртвила Юлиян Джевизов в Танзания Дойдоха и най-екзотичните сезони в спортната ми кариера. С помощта на Йордан Стойков – Бумбо, поиграх в Кения и Танзания. С мен беше някогашният халф на Локо (Пд) Юлиян Джевизов. Страхотен техничар, виртуоз. Представяше се чудесно, само че за жалост заболя от малария. Който измисли ваксина против тази болест, ще вземе Нобелова премия. Българският дипломат в Найроби ни даваше хинин с шепи, само че не оказва помощ. Ако отровата попадне в кръвта, си изгубен. С Джевизов си седяхме на верандата един до различен, за пет минути получи 40 ухапвания от комари. Едва не го убиха! За благополучие го откараха незабавно в болница и го избавиха момчето. С танзанийския Малинди спечелихме Купата и Суперкупата на страната. Завършихме седми в шампионата. Стигнахме до четвъртфинал за Купата на Африка – нещо като еквивалент на Лига Европа. Целият континент обиколихме. Тогава ни спря габонски тим. Собственикът на клуба беше милиардер. Притежаваше „ единствено “ три златни мини. Като стана ясно, че желая да си потеглям, се опита да ме разубеди. „ Остани, вика, ще поиграеш още година-две и ще те направя шеф на някоя мина. Ще си клатиш краката по през целия ден. Няма да съжаляваш. “ (смее се). Ако бях на този ум в този момент, несъмнено щях да приема предлагането от боса. Ходих и на сафари в джунглата – тя се намираше безусловно на 200 метра от квартирата ни, само че не съм убивал животни. Аз съм подобен, че не мога дори и риба да убия. В Кения беше по-приятно, тъй като тимът е от град на океана. Климатът беше по-хубав. Край морето Като треньор дебютирах във Варна. Там работих с Радостин Станев. За нула време – единствено 4 месеца, това момче стана втори вратар на България. №1 беше Здравко Здравков. Радо заслужаваше да отиде на Мондиала във Франция през 1998 година, само че интриги към тима му попречиха. Беше планувано аз също да отпътува за Световното като треньор на вратарите, обаче скъсах ахилес. Случи се на едно мачле на дребни малки врати. В залата се събирахме и ритахме с Лъчо Танев, Наско Сираков, Маджо (Младен Михалев – б.р.), Емо Машев и други яки момчета, все техни хора. Ставаха напечени дербита, от време на време прехвърчаха и искри. Не им се давах, никак не ми пукаше против кого излизам. В Славия ме предложения Сираков. Събрахме се звезден тим. Боби Михайлов ни пазеше. Не зная какво се обърка. Провалихме се. Може би ни повлияха отрицателно намеси на хора към тима. Иначе условия – съвършени. Ръководството ни осигури  присъединяване на летен шампионат в Швейцария с присъединяване на Борусия (Дортмунд), воден от Невио Скала, и Аарау на Петър Александров. Треньор на вратарите на немския гранд беше моят кумир Тони Шумахер. Владимир Бут го познавах още от Новорусийск, той ми оказа помощ да взема фланелката на легендата.  Мечти в синьо Престоят ми на „ Герена “ беше най-успешен. През 2001 година получих покана от узбекистанката федерация да им оказа помощ за международните квалификации. Заех се с подготовката на техните вратари. А Георги Георгиев и Алексей Дионисиев даже получиха права да играят за Узбекистан. Двамата бяха натурализирани след намесата на Майкъл Чорни...Представиха се добре, единствено една точка не ни стигна за присъединяване на бараж за Мондиала в Корея и Япония. По 500 шута правехме за една подготовка. Да, имаше доста забавни случки в Левски. Прословутият скандал с пиците, който струваше изгонването на Володя Радимов и Костя Головской ли? Това се случи през юли 2002 година в хотел в Швейцария, където карахме лятната си подготовка. След това най-добре представящият се в контролите Радимов беше изпъден, а Головской го върнаха в София и краткотрайно „ замразиха “. Какво се твърдеше? Двамата били пребили охранител в хотела, който не ги бил пуснал измежду нощ да отидат да ядат пица. Версията на хотела беше друга - двамата се забавлявали с проститутки и поискали да си купят алкохол.  Пълни нелепости! Всъщност нямаше нищо скандално. Това си беше чисто и просто режисура. Доста сериозна освен това. Нали знаеш какво вършат сърбите, когато дойдат в някой тим? Старши треньор, асистент и още трима техни сънародници в щаба. Нали би трябвало да се освободи място и в отбора за играчи? Просто Костя и Володя заемаха място. Съжалявам за метода, по който отпаднахме от Галатасарай и пропуснахме шанса за влизане в Шампионската лига. Имахме опция, само че всичко е въпрос на логика на психиката. Може би не бяхме подготвени за такава голяма крачка. Прегоряхме просто. Тодор Батков и Майкъл Чорни обсъждаха галактически награди при влизане в Лигата, говореше се за сума над един милион марки. Чорни даже разгласи, че е подготвен да извади 20 милиона марки за огромна международна звезда... В Истанбул паднахме с 1:2, а на реванша направихме 1:1. На „ Али Сами Йен “ излязохме против противник, който година по-рано беше спечелил Купата на УЕФА с победа над Арсенал. Ако помниш, домакините ни вкараха малко „ вратарски “ гол. Петков излезе в точния момент, само че почисти топката в рекламните пана. Оттам топката беше взета от турски състезател, който неотложно извърши тъчи и...гол за Галатасарай. Конкуренцията сред Иванков и Георги Петков Наско Сираков държеше на едно: вратарите в тима да са българи! Каза ми: „ Игор, до 2-3 години би трябвало да изкараш двама равностойни вратари. “ Искам да подчертая, че никой от управлението не ми се е бъркал в работата и не ми е налагал: „ Пусни този или оня. “ Имаше конкуренция сред Георги  Петков и Митко Иванков, само че лоялна, в границите на естественото. Двамата не бяха близки другари, по този начин беше, само че сред тях имаше взаимно почитание. Митко е страховит вратар и човек, знаеше, че е любим на публиката. Петков заплашваше да го измести. А след това знаеш какъв брой е мъчно да се върнеш в добра форма. Когато Коце Башов контузи по време на една подготовка Иванков, и го извади от строя за дълго време, породи проблем. Взехме Гошо от Славия. Познавах качествата му, тъй като работих в „ белия “ клуб. С моя помощ той стана юношески национал. Но по-късно беше изпаднал в застой. Средна класа. Петков го взехме на „ Герена “. На първите тренировки представянето му беше отчайващо. Люпко се вайкаше: „ Майко, какво ще вършим? Петков е драматичен, а до първия мач в Шампионската лига има доста малко време... “ Тогава аз се хванах на бас с всички от щаба, че до 60 дни Петков ще стане национал. Така и стана – Гошо не за два месеца, а за 53 дни получи повиквателна. Но по тази причина споделям, че с цел да успееш, освен във футбола, само че и в живота, са нужни единствено три неща – работа, работа и отново работа. Николай Михайлов беше неповторим! Много рядко се ражда подобен гений. Когато пристигнах в Левски Наско ми сподели: „ Вратарят би трябвало да е локален “. Много интелигентна приказка, споделям я изцяло. И друго нещо – аз не желая вратар, аз желая финален бранител.  Грешка вършат нашите сътрудници – изнасят топката с ръце. Защо? По-ефикасно е в случай че го вършат с крайник. Така придават и друга амплитуда на удара, и по-точно могат да подадат на съотборник. МИЛЕН ДИМИТРОВ/ШОУ