Игор Кулиш: Младите имат качества, но се нуждаят от повече желание и здрава работа
Игор Кулиш е име, което не се нуждае от показване. Пет пъти първенец и притежател на Купата на България с Левски, четвъртфиналист в шампионата за Купата на УЕФА и участник в груповата фаза на Шампионската лига със „ сините “. Изявен експерт, подготвял вратари като Здравко Здравков, Радостин Станев, Димитър Иванков, Георги Петков, Николай Михайлов, Божидар Митрев и още куп други. След няколко години надалеч от България роденият на 27 юни 1964-а треньор се завърна у нас, а от напълно скоро още веднъж е част от родния футболен хайлайф. Кулиш одобри поканата и се зае с подготовката на вратарите във Витоша (Бистрица), където работи дружно с Костадин Ангелов и Росен Кирилов. За предизвикването „ Витоша “, трудноститте пред младите вратари, „ Синята приказка “ с Левски и фантазиите Игор даде просторно изявление пред формалния уебсайт на бистричани.
- Игор, още веднъж си част от българския футбол. Защо тъкмо Витоша?
- С Пламен Нягин (б.а.: кондиционният треньор) се познаваме още от времето, в което работихме дружно в Левски, а след това и в Локомотив (Пловдив). Познавах се, несъмнено, и с останалите треньори в тима. Много съм удовлетворен, че съм тук. Страхотни условия и отличен колектив. Да, липсват ни успехите и точките, само че съм сигурен, че лека бавно нещата ще си дойдат на мястото.
- Коя бе първата задача, с която се зае, когато одобри предлагането на Витоша?
- Най-важното бе да сложим завършек на обикновените голове, които получавахме. Искам, когато съм на скамейката, да знам, че в случай че не на 100%, то моите вратари са на 99% съсредоточени. Не може да губим толкоз доста мачове в резултат на хлапашки неточности. Напоследък се вижда усъвършенстване при момчетата, само че аз желая повече и го желая по-бързо. Господин Сираков, когато бях в Левски, ми обясняваше по този начин: „ Игор, няма кой да чака на следващия ден. Иска се за през днешния ден, дори за през вчерашния ден! “ И аз по този начин мисля. Виждам, че нещата се получават и в случай че момчетата слушат и работят крепко, един ден, сигурен съм, ще бъдат национали. Има прекрасен материал, само че той би трябвало да се обработи.
- Има материал тук, в клуба, или в България като цяло?
- Няколко години бях надалеч от страната и несъмнено се вижда оттегляне на вратарския пост. Аз съм имал удоволствието и привилегията да работя с вратари като Здравко Здравков, Радостин Станев, Димитър Иванков, Георги Петков, Николай Михайлов, Божидар Митрев... Да не ги изреждам всички. Дори съм имал достойнството да бъда треньор и на сегашния президент на БФС Борислав Михайлов. Да, в България сега равнището е ниско, само че това въпреки това е късмет да изпъкнеш по-лесно и по-бързо. Тук обаче постоянно са се раждали положителни и качествени вратари. Иска се единствено да работиш крепко и да имаш предпочитание да разгърнеш цялостния си капацитет. Да, може би аз желая повече от момчетата, може би по тази причина и не съм толкоз удовлетворен, само че те имат гений и качества, които могат да развият. Непрестанно им изяснявам, че всеки мач идват мениджъри, гледат ги и в случай че желаят да отидат в по-силни тимове, да играят огромен футбол и да печелят хубави пари, би трябвало непрекъснато да се влагат – във всяка една подготовка и всеки един мач.
- Повечето тимове у нас, изключително водещите, избират да разчитат на вратари от чужбина...
- Не е обикновено в България да има вратари от чужбина. Тук постоянно е имало мощна школа и мощни вратари. Защо би трябвало да се притеглят чужденци? Нека просто се работи повече с младите. Освен това имаш предел за футболисти, които не са българи, и когато вземеш пазач въпреки това, по този начин се лишаваш от опцията да привлечеш добър полузащитник или нападател. Тази непрекъсната ротация на вратарите също не е по никакъв начин хубава и е във щета на клубовете. Когато се сменя непрекъснато индивидът на този пост, това се отразява и на целия състав, защото бранителите би трябвало да се нагодят към него, да реагират по различен метод. Всичко това е логика на психиката.
- Какъв е съвършеният профил на вратаря?
- Всички приказваме за Мануел Нойер и това, което направи той през последните години. Аз изисквах още преди 22 години, когато станах треньор, вратарите да стартират да играят повече с крайници, да влязат в ролята на либеро, на финален в отбраната. Затова и на тренировките им не разрешавам да са във вратарското поле. Ако държат 11-ия метър, ще станат огромни вратари. Играчите на техния пост не са толкоз бързи, по тази причина би трябвало да са там, да създадат спринт 3-5 метра и да изпреварят нападателя. Иначе нямат късмет. Да, в интернет в този момент има доста и най-различни тренировки, само че те би трябвало да схванат какво им се споделя там, а не да го вършат механично. Затова постоянно съм до тях и им изяснявам, суфлирам. Във Витоша са млади момчета и последователно ще усъвършенстват представянето си. Полузащитникът има гений, нападателят има гений, при вратаря обаче 99% е работа. Трябва доста тъкмо да четеш и преценяваш всяка една обстановка. Неслучайно в огромните клубове към този момент от най-малки упражняват далечните пасове. Вече не е задоволително просто да изчистиш топката, а къде и към кого ще я насочиш. Вратарят стопира офанзивата, само че и той я стартира.
- Казваш, че равнището на вратарите у нас е паднало. Как тогава може да се върнем към мощните години?
- Моята най-голяма фантазия е да създадем национална школа за вратари. Преди години говорихме, само че тогава нямаше база. Сега обаче има. Искам всички вратари до 21 години един или два пъти седмично да упражняват, да се развиват непрекъснато, да са сложени в условия на висока конкуренция. Аз преди години имах частна школа, само че татко ми се разболя и трябваше да се прибера при него. Впоследствие се завърнах за малко в Локо (Пловдив) и по-късно прекарах няколко години в Казахстан. Така и не съумях да осъществя тази своя фантазия, само че считам, че в този момент моментът е назрял.
- Кой е най-големият проблем освен пред вратарите, само че пред цялото младо потомство футболисти?
- Казвал съм го на господин Батков и на всички други президенти на клубове, в които съм бил – доста е значимо да се обръща внимание на треньорите на деца. Не може да се неглижират, да не им се обръща внимание, да им се дават дребни заплати, а по-късно да се чудим за какво играчите не са добре готови. И тук не приказваме единствено за това да ги научат на футбол, а да изградят манталитета им, разбиранията за живота. Какъвто треньорът – подобен и футболистът. Но това не е проблем единствено на България, това е в цяла Източна Европа. Вижте един Стивън Джерард. Жива легенда на Ливърпул. Завърна се на „ Анфийлд “ и стартира да тренира деца. Няма никакъв проблем за него. А тук егото е огромно и всеки желае незабавно треньорски или президентски пост. Не им обръщаме задоволително внимание, когато са дребни, и по-късно се чудим за какво не стават. На 17-18 към този момент е късно за първи уроци. За вратаря пък да не приказваме. Пропуснатото си проличава ужасно доста. Знаеш ли за какво при мен доста момчета бързо станаха вратари? Защото още от доста дребни – Божидар Митрев бе на 13-14 години да вземем за пример, ги взимах да упражняват в първия тим. Избирах най-хубавите от школата и ги взимах да са се учат от Иванков и Петков, да са около Гонзо и другите огромни футболисти. Те летяха. Не бяха на себе си от тази опция да се допрян до тях. Една такава подготовка е голям тласък и може да размени пет други. Винаги съм давал идентичен късмет на всички. Който може и желае, го хваща и съумява.
- Спомена Иванков, Петков, Гонзо... В Левски ли са най-силните ти години?
- Да, несъмнено. Много хора споделят, че това е по този начин, тъй като тогава имаше доста пари. Да, по този начин е, само че по-важното е, че се използваха вярно. Градеше се. Имаше ясна визия и конструкция. Наско Сираков взимаше на един пост по двама-трима футболисти. Конкуренцията бе доста висока. Надявам се времената, в които съм и играл, и бил треньор пред претъпкани трибуни да се върнат.
- Игор, благодаря ти за отделеното време. Да се надяваме, че и ние във Витоша в най-скоро време ще се радваме на повече аудитория, по-силни изяви и положителни резултати!
- Гаранция! Благодаря и аз!
- Игор, още веднъж си част от българския футбол. Защо тъкмо Витоша?
- С Пламен Нягин (б.а.: кондиционният треньор) се познаваме още от времето, в което работихме дружно в Левски, а след това и в Локомотив (Пловдив). Познавах се, несъмнено, и с останалите треньори в тима. Много съм удовлетворен, че съм тук. Страхотни условия и отличен колектив. Да, липсват ни успехите и точките, само че съм сигурен, че лека бавно нещата ще си дойдат на мястото.
- Коя бе първата задача, с която се зае, когато одобри предлагането на Витоша?
- Най-важното бе да сложим завършек на обикновените голове, които получавахме. Искам, когато съм на скамейката, да знам, че в случай че не на 100%, то моите вратари са на 99% съсредоточени. Не може да губим толкоз доста мачове в резултат на хлапашки неточности. Напоследък се вижда усъвършенстване при момчетата, само че аз желая повече и го желая по-бързо. Господин Сираков, когато бях в Левски, ми обясняваше по този начин: „ Игор, няма кой да чака на следващия ден. Иска се за през днешния ден, дори за през вчерашния ден! “ И аз по този начин мисля. Виждам, че нещата се получават и в случай че момчетата слушат и работят крепко, един ден, сигурен съм, ще бъдат национали. Има прекрасен материал, само че той би трябвало да се обработи.
- Има материал тук, в клуба, или в България като цяло?
- Няколко години бях надалеч от страната и несъмнено се вижда оттегляне на вратарския пост. Аз съм имал удоволствието и привилегията да работя с вратари като Здравко Здравков, Радостин Станев, Димитър Иванков, Георги Петков, Николай Михайлов, Божидар Митрев... Да не ги изреждам всички. Дори съм имал достойнството да бъда треньор и на сегашния президент на БФС Борислав Михайлов. Да, в България сега равнището е ниско, само че това въпреки това е късмет да изпъкнеш по-лесно и по-бързо. Тук обаче постоянно са се раждали положителни и качествени вратари. Иска се единствено да работиш крепко и да имаш предпочитание да разгърнеш цялостния си капацитет. Да, може би аз желая повече от момчетата, може би по тази причина и не съм толкоз удовлетворен, само че те имат гений и качества, които могат да развият. Непрестанно им изяснявам, че всеки мач идват мениджъри, гледат ги и в случай че желаят да отидат в по-силни тимове, да играят огромен футбол и да печелят хубави пари, би трябвало непрекъснато да се влагат – във всяка една подготовка и всеки един мач.
- Повечето тимове у нас, изключително водещите, избират да разчитат на вратари от чужбина...
- Не е обикновено в България да има вратари от чужбина. Тук постоянно е имало мощна школа и мощни вратари. Защо би трябвало да се притеглят чужденци? Нека просто се работи повече с младите. Освен това имаш предел за футболисти, които не са българи, и когато вземеш пазач въпреки това, по този начин се лишаваш от опцията да привлечеш добър полузащитник или нападател. Тази непрекъсната ротация на вратарите също не е по никакъв начин хубава и е във щета на клубовете. Когато се сменя непрекъснато индивидът на този пост, това се отразява и на целия състав, защото бранителите би трябвало да се нагодят към него, да реагират по различен метод. Всичко това е логика на психиката.
- Какъв е съвършеният профил на вратаря?
- Всички приказваме за Мануел Нойер и това, което направи той през последните години. Аз изисквах още преди 22 години, когато станах треньор, вратарите да стартират да играят повече с крайници, да влязат в ролята на либеро, на финален в отбраната. Затова и на тренировките им не разрешавам да са във вратарското поле. Ако държат 11-ия метър, ще станат огромни вратари. Играчите на техния пост не са толкоз бързи, по тази причина би трябвало да са там, да създадат спринт 3-5 метра и да изпреварят нападателя. Иначе нямат късмет. Да, в интернет в този момент има доста и най-различни тренировки, само че те би трябвало да схванат какво им се споделя там, а не да го вършат механично. Затова постоянно съм до тях и им изяснявам, суфлирам. Във Витоша са млади момчета и последователно ще усъвършенстват представянето си. Полузащитникът има гений, нападателят има гений, при вратаря обаче 99% е работа. Трябва доста тъкмо да четеш и преценяваш всяка една обстановка. Неслучайно в огромните клубове към този момент от най-малки упражняват далечните пасове. Вече не е задоволително просто да изчистиш топката, а къде и към кого ще я насочиш. Вратарят стопира офанзивата, само че и той я стартира.
- Казваш, че равнището на вратарите у нас е паднало. Как тогава може да се върнем към мощните години?
- Моята най-голяма фантазия е да създадем национална школа за вратари. Преди години говорихме, само че тогава нямаше база. Сега обаче има. Искам всички вратари до 21 години един или два пъти седмично да упражняват, да се развиват непрекъснато, да са сложени в условия на висока конкуренция. Аз преди години имах частна школа, само че татко ми се разболя и трябваше да се прибера при него. Впоследствие се завърнах за малко в Локо (Пловдив) и по-късно прекарах няколко години в Казахстан. Така и не съумях да осъществя тази своя фантазия, само че считам, че в този момент моментът е назрял.
- Кой е най-големият проблем освен пред вратарите, само че пред цялото младо потомство футболисти?
- Казвал съм го на господин Батков и на всички други президенти на клубове, в които съм бил – доста е значимо да се обръща внимание на треньорите на деца. Не може да се неглижират, да не им се обръща внимание, да им се дават дребни заплати, а по-късно да се чудим за какво играчите не са добре готови. И тук не приказваме единствено за това да ги научат на футбол, а да изградят манталитета им, разбиранията за живота. Какъвто треньорът – подобен и футболистът. Но това не е проблем единствено на България, това е в цяла Източна Европа. Вижте един Стивън Джерард. Жива легенда на Ливърпул. Завърна се на „ Анфийлд “ и стартира да тренира деца. Няма никакъв проблем за него. А тук егото е огромно и всеки желае незабавно треньорски или президентски пост. Не им обръщаме задоволително внимание, когато са дребни, и по-късно се чудим за какво не стават. На 17-18 към този момент е късно за първи уроци. За вратаря пък да не приказваме. Пропуснатото си проличава ужасно доста. Знаеш ли за какво при мен доста момчета бързо станаха вратари? Защото още от доста дребни – Божидар Митрев бе на 13-14 години да вземем за пример, ги взимах да упражняват в първия тим. Избирах най-хубавите от школата и ги взимах да са се учат от Иванков и Петков, да са около Гонзо и другите огромни футболисти. Те летяха. Не бяха на себе си от тази опция да се допрян до тях. Една такава подготовка е голям тласък и може да размени пет други. Винаги съм давал идентичен късмет на всички. Който може и желае, го хваща и съумява.
- Спомена Иванков, Петков, Гонзо... В Левски ли са най-силните ти години?
- Да, несъмнено. Много хора споделят, че това е по този начин, тъй като тогава имаше доста пари. Да, по този начин е, само че по-важното е, че се използваха вярно. Градеше се. Имаше ясна визия и конструкция. Наско Сираков взимаше на един пост по двама-трима футболисти. Конкуренцията бе доста висока. Надявам се времената, в които съм и играл, и бил треньор пред претъпкани трибуни да се върнат.
- Игор, благодаря ти за отделеното време. Да се надяваме, че и ние във Витоша в най-скоро време ще се радваме на повече аудитория, по-силни изяви и положителни резултати!
- Гаранция! Благодаря и аз!
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ