Игор е украинец от град Мариупол. Когато е на осем

Игор е украинец от град Мариупол. Когато е на осем години, майка му отпътува за Москва и остава там. На 16-годишна възраст Игор отива при нея, тъй като желае да живее в огромен град, който предлага благоприятни условия за развиване. " Москва е незабравим град, издигнат напълно по европейски пример - съвременен, бляскав, хубав. Но за жалост единствено това е взел от Европа. На всеки ъгъл има скрити камери, които те дебнат. Каквото и да направиш, те знаят всичко за теб. Там започнах да чета Оруел, тъй като трябваше някак да си обясня какво се случва в главите на тези хора. Бързо разбрах, че Москва не е европейски град. Тя е град от разказ на Оруел. "

" Седиш и умираш от боязън "

24-годишният Игор бяга от Москва в България малко откакто Русия атакува Украйна на 24 февруари тази година. Войната го заварва в съветската столица, където учи компютърни технологии. " Избягах, тъй като знаех, че нищо положително не ме чака. Ще ви дам единствено един образец. Седим с приятелката ми в един парк. Отварям си един сайдер и в същия момент от храстите до нас изскачат двама по този начин наречени сътрудници. " Сътрудниците " работят за Росгвардия, тип вътрешни войски, подчинени на Путин и основани от него. Това са млади момчета, които се образоват там от 18-годишни, дори и по-малки. Обути са в кубинки, носят военни облекла. Задачата им е да наблюдават камерите и могат за секунди да арестуват всеки, в случай че им се стори, че прави нещо неправилно. Като шпицкоманди са. Абсолютно брутални и безскрупулни. Не можеш да се схванеш с тях.

Арестуваха ме, тъй като в Русия не е разрешено да се пие на публични места. Казах им, че това е слабоалкохолна напитка. Не ме чуха. Отведоха ме в по този начин наречените рейсове затвори. Има ги на всички места в Москва, скрити са под навесите на здания, в парковете, на най-невероятни места. Тези рейсове с решетки на прозорците са ужасни, тъй като не знаеш какво те чака, когато те затворят в тях, без да можеш да се обадиш даже на околните си. Там се разправят с теб и могат да вършат каквото си изискат. Взеха ми телефона и паспорта, записаха данните ми. Заплашиха ме, че знаят кой съм, тъй като са ме виждали на митингите в поддръжка на Навални. Казаха ми, че в случай че още един път ме задържат, даже за нещо напълно нищожно, напряко ще ме пратят в пандиза. Този ден ме държаха седем часа в рейса затвор, след което ме глобиха 500 рубли. Седиш и умираш от боязън, че в никакъв случай повече няма да излезеш. "

Бабата на Игор остава в Мариупол. Когато съветските военни навлизат в града, тя се изтегля с тяхна помощ в Москва при щерка си. Игор ни споделя по какъв начин баба му до последно е вярвала, че Путин идва да освободи Украйна. " Беше си поставила сателитна паница на къщата, с цел да гледа съветските малките екрани. Пропагандата им беше толкоз мощна, че тя надали не чакаше персонално Путин да пристигна и да я освободи. И тя не знаеше от какво, само че го чакаше. Вярваше сляпо на лъжите на съветските държавни медии. Вярваше, че в Русия я чакат с отворени прегръдки. На мен обаче не ми вярваше. Когато отиде при майка ми в Москва, аз към този момент бях в България, само че се чухме. Плачеше и ми сподели, че не са ѝ дали нищо от обещаното по съветската телевизия, че с пенсията си не може да преживее и седмица, тъй като един самун коства 70 рубли. Нейна другарка, която вярваше в същите нелепости, са я изпратили в някакъв лагер за бежанци от Украйна. В този лагер се държали извънредно с тях. Живеели в полуразрушени и препълнени бараки без баня и с тоалетни на двора. Карали ги да работят тежка селска работа - хора на 70-80 години. Давали им по 10 000 рубли на месец, което е нищо. Ще умрат в тези съветски лагери, без да видят повече децата и внуците си. Унизени, унищожени от работа, без никакви пари. "

" Изчезваш безследно "

Игор счита, че не може да се разчита на гражданското общество в Русия да способства за свалянето на Путин от власт. " Ако сега излезеш на улицата даже единствено с бял афиш, " сътрудниците " незабавно ще те арестуват и няма да се разминеш единствено с санкция. Изчезваш безследно. Ако инцидентно са по-милостиви, ще отидат при работодателя ти или в университета ти и непосредствено ще им заповядат да бъдеш изключен. Край с живота, с кариерата, с образованието ти. В същото време на доста младежи въобще не им пука, тъй като мислят, че запасите на Русия са безкрайни и глобите няма да разрушат стопанската система на страната. А да не приказваме, че може би към половината население сляпо има вяра на пропагандата и безусловно поддържа Путин. Мисля, че Русия в никакъв случай няма да се оправи, в никакъв случай. Затова съм тук. Русия е под чертата на мизерията, под чертата на ужаса и диктатурата. Кой желае да живее непринудено в разказ на Оруел? Никога няма да се върна там. "

Автор: Николета Атанасова