Игнажден е! Внимавайте кой ще ви влезе пръв в къщата
Игнажден е ден, в който се уважава паметта на свети Игнатий Богоносец, празнувана на 20 декември.
Обикновено с Игнажден стартират коледните празници. В Източна България на този ден е първата коледна вечеря. Трапезата е напълно постна. Празникът се свързва със зимното слънцестоене и се счита за началото на новата година. Нарича се още Млада година, Нов ден, Млад месец, Полаз или Полазовден.
Според Георги Велев и книгата му „ Българският национален календар " на 21 декември, когато денят е най-кратък т.е. зимното слънцестоене, е бил празникът Игнажден. Или по този начин нареченият Полязовден, Млад Бог, Млад ден. След покръстването към него е „ прикован " християнският Св. Игнатий и празникът е преименуван в Игнажден и е изместен на 20 декември.
Имен ден честват Игнат, Игната и техните производни: Игнатий, Игно, Игньо, Иго, Игон, Ига, Игнатка, Игне, Искра, Искрен, Игнасия, Игнасио, Агна.
Най-характерен за празника е обичаят „ полазване ". От това кой ще влезе пръв в къщата на Игнажден се гадае каква ще бъде и идната година. Ако „ сполезът " е добър, то и в къщата през цялата година ще има благополучие и триумф във всичко.
Когато сполазникът влезе в двора, той поздравява с новата година и преди да влезе в къщата взима от дръвника някоя пръчка. С нея разбърква огнището и пожелава: „ Колко искрици, толкоз яренца (агънца, теленца, кончета...) ". В доста села сполазникът на първо време сяда върху донесените от него пръчки или плява и поседява по този начин известно време. Това се прави, с цел да мътят квачките през годината и да дойдат по-скоро годежници, т.е момци за момите.
След това на сполазникът дават решето с пшеница и с него той поръсва из къщата, като благославя: „ Да се роди дето рало ходи; дето върви и не върви! ".
За благословията си полезникът е обсипван с пшеница и сушени плодове – за изобилие. Може да го подаряват още и с риза, забрадка, чорапи или кадена вълна.
Много пъти къщата се спохожда от някои домашни животни. Народът посреща такива сполазници с наслада и признателност. На животното се дава самун за подарък и неговият полез се счита за добър знак.
На този ден, който от стопаните излезе пръв от къщата, наложително когато се върне би трябвало да внесе пръчки, които поставя зад вратата. След това стопаните замесват тесто за колаци. От забърканото тесто откъсват малко и на някоя греда вършат от него кръст – да бяга всяко зло. Правят толкоз колаци, колкото са членовете на фамилията.
Обикновено с Игнажден стартират коледните празници. В Източна България на този ден е първата коледна вечеря. Трапезата е напълно постна. Празникът се свързва със зимното слънцестоене и се счита за началото на новата година. Нарича се още Млада година, Нов ден, Млад месец, Полаз или Полазовден.
Според Георги Велев и книгата му „ Българският национален календар " на 21 декември, когато денят е най-кратък т.е. зимното слънцестоене, е бил празникът Игнажден. Или по този начин нареченият Полязовден, Млад Бог, Млад ден. След покръстването към него е „ прикован " християнският Св. Игнатий и празникът е преименуван в Игнажден и е изместен на 20 декември.
Имен ден честват Игнат, Игната и техните производни: Игнатий, Игно, Игньо, Иго, Игон, Ига, Игнатка, Игне, Искра, Искрен, Игнасия, Игнасио, Агна.
Най-характерен за празника е обичаят „ полазване ". От това кой ще влезе пръв в къщата на Игнажден се гадае каква ще бъде и идната година. Ако „ сполезът " е добър, то и в къщата през цялата година ще има благополучие и триумф във всичко.
Когато сполазникът влезе в двора, той поздравява с новата година и преди да влезе в къщата взима от дръвника някоя пръчка. С нея разбърква огнището и пожелава: „ Колко искрици, толкоз яренца (агънца, теленца, кончета...) ". В доста села сполазникът на първо време сяда върху донесените от него пръчки или плява и поседява по този начин известно време. Това се прави, с цел да мътят квачките през годината и да дойдат по-скоро годежници, т.е момци за момите.
След това на сполазникът дават решето с пшеница и с него той поръсва из къщата, като благославя: „ Да се роди дето рало ходи; дето върви и не върви! ".
За благословията си полезникът е обсипван с пшеница и сушени плодове – за изобилие. Може да го подаряват още и с риза, забрадка, чорапи или кадена вълна.
Много пъти къщата се спохожда от някои домашни животни. Народът посреща такива сполазници с наслада и признателност. На животното се дава самун за подарък и неговият полез се счита за добър знак.
На този ден, който от стопаните излезе пръв от къщата, наложително когато се върне би трябвало да внесе пръчки, които поставя зад вратата. След това стопаните замесват тесто за колаци. От забърканото тесто откъсват малко и на някоя греда вършат от него кръст – да бяга всяко зло. Правят толкоз колаци, колкото са членовете на фамилията.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ