Иглика Трифонова оглавява международното жури на 26-ия София Филм Фест
Иглика Трифонова основава истории, които се радват на обичта на публиката и признанието на киноспециалистите в целия свят. Сюжетите на нейните произведения би трябвало да минат през сърцето ѝ, да ги показа с най-верните си сътрудници, да открие актьорите-съмишленици и да преживеят дружно раждането на всеки идващ филм. Тя е мощен герой и прочувствен повествовател, а през 2022 година ще бъде ръководител на интернационалното жури на 26-ия София Филм Фест. Тя ще бъде и един от носителите на Наградата на София на Столичната община – справедливо отличие за нейния принос към изкуството на киното в България.
Иглика Трифонова е родена е на 17 февруари 1957 година в София. Завършва „ Кино и телевизионна постановка “ във ВИТИЗ през 1982 година в класа на Георги Дюлгеров, след което стартира кариерата си като режисьор на документални филми. Първите ѝ филми са „ Лето господне 1990 “ (1990, почетен с първа премия на фестивала „ При футура “ в Берлин), „ Възможни дистанции “ (1992, с премия на фестивала на документалното кино в Молдова), „ Разкази за убийства “ (1993), „ Портрет на една актриса “ (1994) и „ По пътя “ (1995). Тя работи и като помощник на Георги Дюлгеров и Рангел Вълчанов. През 2001 година дебютира в игралното кино като режисьор и сценарист на кино лентата „ Писмо до Америка “. Това е първата огромна копродукция, в която България е водеща страна. Доверили се на сюжета и режисурата на Иглика Трифонова, историята на „ Писмо до Америка “ описват актьорите Филип Аврамов, Ана Пападопулу и Петър Антонов. Филмът ловко смесва игрално кино и документални обстоятелства – едно момче потегля да търси остаряла българска ария, „ с цел да възкреси “ най-хубавия си другар. „ Писмо до Америка “ беше първият филм в новото хилядолетие, който промени действителността на боксофис класациите у нас, като влезе в формалния Топ 10 с най-гледаните филми – казус за български филм!
„ Писмо до Америка ” е почетен с шест награди на Фестивала на българския екрален филм „ Златна роза ” през 2000 година, получава Наградата на FIPRESCI на фестивала Молодист в Украйна; на екипа е връчена премията „ Дон Кихот “ на Международната федерация на киноклубовете (FICC) – Киев 2001, Голямата премия за най-хубав филм – „ Златна ракла “, Пловдив, 2001, Специалната премия на журито – Истанбул 2002, Голямата премия „ Матадоро “ – Норделик, Холандия 2003.
През 2003 година Иглика Трифонова режисира в Театър „ Сълза и смях “ пиесата „ Фенове “, написана от Елин Рахнев особено за Христо Гърбов и Валентин Танев. Тя продължава работата си като кино режисьор, през 2004 година на първото издание на София Мийтингс показва, дружно с дългогодишния си креативен сътрудник, продуцентката Росица Вълканова, плана за техния идващ филм „ Разследване “, а след завършването му през 2006 година, на Фестивала „ Златна роза “ във Варна филмът получава специфичната премия на журито, премиите на рецензията, за мъжка роля (за Красимир Доков) и за операторско майсторство (за Рали Ралчев). За идващия кино план на дуета Трифонова-Вълканова „ Прокурорът, бранителят, бащата и неговият наследник “, показан в програмата на София Мийтингс под името „ Лъжесвидетелят “ през 2008 година, премия на кинофестивала в Кан 2011 година те печелят премията на ScriptEast за най-хубав сюжет в Централна и Източна Европа. След международната му премиера в Талин и Гьотеборг през 2015 година, точно с този филм бе намерено 20-ото юбилейно издание на София Филм Фест 2016. Самата Иглика споделя пред „ Дневник “, че творбата е от извънредно значение за нея – „ Това, че правех филм за непозната болежка беше за мен тежка екзистенциална задача. Това беше моят персонален арбитражен съд. “ И добавя: „ В един разбор на този филм участва изречението, че този филм стартира там, където свършват познатите неща за зверствата по време на войната в някогашна Югославия. Той продължава оттова нататък. Той е за това какво става след една война – и с жертвите, и с нарушителите, и с тези, които би трябвало да раздадат правораздаване. “
Премиерата на идващия филм на Иглика Трифонова „ Асансьор за пациенти “ беше в програмата на 21-вия София Филм Фест 2017. Сюжетът показва историята на двама пациенти, чиято къса среща в един болничен асансьор може да се окаже съдбоносна. Пред Dnes.bg режисьорката обръща внимание на свободата, с която работи по кино лентата: „ В „ Асансьор за пациенти “ си разреших работа с актьорите в напълно импровизационен режим. Работихме в огромна възбуденост и взехме решение да отидем още по-далеч - всеки от актьорите вложи в ролята си нещо персонално. Получи се изключително, интимно вграждане в драматургията на кино лентата. Актьорите са освен интерпретатори, а и обекти на проучване - истински герои... “ И прибавя: „ Когато виждам тези моменти, аз се вълнувам. Винаги ще съм надълбоко признателна на актьорите си за това доверие и съучастничество. И постоянно се запитвам – ще открие ли публиката персоналните моменти? Щастлива бях да работя с известни създатели като Христо Гърбов, Светлана Янчева, Бойка Велкова, Ангелина Славова, Йордан Биков и с младите артисти Слава Дойчева, Мак Маринов, Александър Бенев и Тихомир Паунов. “
* * *
„ Българите все се лашкаме сред екстаза и отчаянието и би трябвало да си намерим междинното състояние. Като по-млада изпитвах жив смут от средата, тя ме плашеше. Днес си давам сметка, че салдото е най-съществен. У нас центърът, който да успокои малко нещата, постоянно ни се разминава. И в киното, и в политиката. А това успокоение ще ни донесе и самочувствие. Иначе се впускаме в някакви крайности, което наподобява доста повече на комплекс. Когато дълго седиш в такова разкрачено положение, то ти се отразява и се трансформира в някаква непрекъсната дисторция. Започваме да се влюбваме в недоволството и ставаме подвластни от него. А излизането от тази дисторция, стъпването още веднъж крепко на крайници постоянно е извънредно мъчително. “ Иглика Трифонова пред сп. „ Тема “, 2011
Още от КИНО:
Иглика Трифонова е родена е на 17 февруари 1957 година в София. Завършва „ Кино и телевизионна постановка “ във ВИТИЗ през 1982 година в класа на Георги Дюлгеров, след което стартира кариерата си като режисьор на документални филми. Първите ѝ филми са „ Лето господне 1990 “ (1990, почетен с първа премия на фестивала „ При футура “ в Берлин), „ Възможни дистанции “ (1992, с премия на фестивала на документалното кино в Молдова), „ Разкази за убийства “ (1993), „ Портрет на една актриса “ (1994) и „ По пътя “ (1995). Тя работи и като помощник на Георги Дюлгеров и Рангел Вълчанов. През 2001 година дебютира в игралното кино като режисьор и сценарист на кино лентата „ Писмо до Америка “. Това е първата огромна копродукция, в която България е водеща страна. Доверили се на сюжета и режисурата на Иглика Трифонова, историята на „ Писмо до Америка “ описват актьорите Филип Аврамов, Ана Пападопулу и Петър Антонов. Филмът ловко смесва игрално кино и документални обстоятелства – едно момче потегля да търси остаряла българска ария, „ с цел да възкреси “ най-хубавия си другар. „ Писмо до Америка “ беше първият филм в новото хилядолетие, който промени действителността на боксофис класациите у нас, като влезе в формалния Топ 10 с най-гледаните филми – казус за български филм!
„ Писмо до Америка ” е почетен с шест награди на Фестивала на българския екрален филм „ Златна роза ” през 2000 година, получава Наградата на FIPRESCI на фестивала Молодист в Украйна; на екипа е връчена премията „ Дон Кихот “ на Международната федерация на киноклубовете (FICC) – Киев 2001, Голямата премия за най-хубав филм – „ Златна ракла “, Пловдив, 2001, Специалната премия на журито – Истанбул 2002, Голямата премия „ Матадоро “ – Норделик, Холандия 2003.
През 2003 година Иглика Трифонова режисира в Театър „ Сълза и смях “ пиесата „ Фенове “, написана от Елин Рахнев особено за Христо Гърбов и Валентин Танев. Тя продължава работата си като кино режисьор, през 2004 година на първото издание на София Мийтингс показва, дружно с дългогодишния си креативен сътрудник, продуцентката Росица Вълканова, плана за техния идващ филм „ Разследване “, а след завършването му през 2006 година, на Фестивала „ Златна роза “ във Варна филмът получава специфичната премия на журито, премиите на рецензията, за мъжка роля (за Красимир Доков) и за операторско майсторство (за Рали Ралчев). За идващия кино план на дуета Трифонова-Вълканова „ Прокурорът, бранителят, бащата и неговият наследник “, показан в програмата на София Мийтингс под името „ Лъжесвидетелят “ през 2008 година, премия на кинофестивала в Кан 2011 година те печелят премията на ScriptEast за най-хубав сюжет в Централна и Източна Европа. След международната му премиера в Талин и Гьотеборг през 2015 година, точно с този филм бе намерено 20-ото юбилейно издание на София Филм Фест 2016. Самата Иглика споделя пред „ Дневник “, че творбата е от извънредно значение за нея – „ Това, че правех филм за непозната болежка беше за мен тежка екзистенциална задача. Това беше моят персонален арбитражен съд. “ И добавя: „ В един разбор на този филм участва изречението, че този филм стартира там, където свършват познатите неща за зверствата по време на войната в някогашна Югославия. Той продължава оттова нататък. Той е за това какво става след една война – и с жертвите, и с нарушителите, и с тези, които би трябвало да раздадат правораздаване. “
Премиерата на идващия филм на Иглика Трифонова „ Асансьор за пациенти “ беше в програмата на 21-вия София Филм Фест 2017. Сюжетът показва историята на двама пациенти, чиято къса среща в един болничен асансьор може да се окаже съдбоносна. Пред Dnes.bg режисьорката обръща внимание на свободата, с която работи по кино лентата: „ В „ Асансьор за пациенти “ си разреших работа с актьорите в напълно импровизационен режим. Работихме в огромна възбуденост и взехме решение да отидем още по-далеч - всеки от актьорите вложи в ролята си нещо персонално. Получи се изключително, интимно вграждане в драматургията на кино лентата. Актьорите са освен интерпретатори, а и обекти на проучване - истински герои... “ И прибавя: „ Когато виждам тези моменти, аз се вълнувам. Винаги ще съм надълбоко признателна на актьорите си за това доверие и съучастничество. И постоянно се запитвам – ще открие ли публиката персоналните моменти? Щастлива бях да работя с известни създатели като Христо Гърбов, Светлана Янчева, Бойка Велкова, Ангелина Славова, Йордан Биков и с младите артисти Слава Дойчева, Мак Маринов, Александър Бенев и Тихомир Паунов. “
* * *
„ Българите все се лашкаме сред екстаза и отчаянието и би трябвало да си намерим междинното състояние. Като по-млада изпитвах жив смут от средата, тя ме плашеше. Днес си давам сметка, че салдото е най-съществен. У нас центърът, който да успокои малко нещата, постоянно ни се разминава. И в киното, и в политиката. А това успокоение ще ни донесе и самочувствие. Иначе се впускаме в някакви крайности, което наподобява доста повече на комплекс. Когато дълго седиш в такова разкрачено положение, то ти се отразява и се трансформира в някаква непрекъсната дисторция. Започваме да се влюбваме в недоволството и ставаме подвластни от него. А излизането от тази дисторция, стъпването още веднъж крепко на крайници постоянно е извънредно мъчително. “ Иглика Трифонова пред сп. „ Тема “, 2011
Още от КИНО:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ