Иглика Христова: „Емоцията, чувството, мисълта, се крият в рисунката, независимо какво рисува автора“
Иглика Христова приключва висшето си обучение като образен актьор и е лекар по пластични изкуства и науки в Сорбоната, където и сега преподава. Автор е на голям брой изявления на френски език, както и на книгата „ Изкуство & Микробиология “, издадена на френски език през 2021г. Днес тя гостува на Деян Кюранов в предаването „ Видимо и невидимо: Място за мислене “.
За себе си Иглика Христова споделя: „ Аз самата съм артикул на тази дума „ междупространствие “, „ сред “ (entre - на фр.), освен сред изкуство и просвета, само че и сред две култури, и в това „ междупространствие “, някак си „ нашето “ и „ не-нашето “ се размива. Французите по-скоро изискват от чужденците да отстояват тяхното, поканват ги публично да го вършат, само че в действителност това е една епидермална поза по-скоро, тъй като в действителност е много правилна политически, само че поетически неточна за мен, тъй като от артистична позиция, тази еднаквост на „ нашето “, не ми се коства провинциална. Тя за мен е значима в този световен свят. Тази културна еднаквост е значима, тъй като един актьор би трябвало да знае от кое място идва, с цел да може да изрази по някакъв метод света, да го изрази през пространството, в което е отраснал. “
Връзката сред изкуство и просвета стартира да вълнува Иглика Христова преди десетина години, когато тя следи под микроскоп капка вода, взета от езеро, покрай Париж. Това, което я впечатлява най-вече е метаморфозата на най-различни организми, микроорганизми, които непрекъснато се трансформират, самоизяждат се, други се появяват, и това единствено в една дребна капчица. „ Започнах да я следя в продължение на шест месеца, на една година, поддържах я изкуствено жива и рисувах екосистемите, които се сменят. В последна сметка взех решение, че рисунката не просто би трябвало да отразява като списък това, което се случва в света на микрокосмоса, само че самата рисунка би трябвало да стане жива в биологичен смисъл, и цялата моя работа и тезата, е опит с живите организми, с микроорганизмите, микроводораслите, които в действителност стават артистичен материал, само че при мен са и главният сюжет на творчеството. “
Иглика Христова споделя за своята творба, в която върху бюст на Ленин, употребявайки техниката „ мулаж “, свободно се развиват микроорганизми. „ В последна сметка се основава прилика, една метафора сред разпространяването на концепциите, в тази ситуация на политическите хрумвания и разпространяването на вируса, или на бактериите, или на организмите. Най-просто казано, с цел да се популяризира, с цел да се случи това посяване на микроорганизми, би трябвало да има подобаваща почва, само че при разнообразни типове почви, те ще се разпространят и развият по друг метод. Когато тези организми са „ умряли “, това не значи, че даже когато очевидно са мъртви, в избран миг, в случай че тази творба попадне в подобаваща среда, те няма още веднъж да се развият, също както някои политически хрумвания. “
Целият диалог на Деян Кюранов с Иглика Христова можете да гледате във видеото:
За себе си Иглика Христова споделя: „ Аз самата съм артикул на тази дума „ междупространствие “, „ сред “ (entre - на фр.), освен сред изкуство и просвета, само че и сред две култури, и в това „ междупространствие “, някак си „ нашето “ и „ не-нашето “ се размива. Французите по-скоро изискват от чужденците да отстояват тяхното, поканват ги публично да го вършат, само че в действителност това е една епидермална поза по-скоро, тъй като в действителност е много правилна политически, само че поетически неточна за мен, тъй като от артистична позиция, тази еднаквост на „ нашето “, не ми се коства провинциална. Тя за мен е значима в този световен свят. Тази културна еднаквост е значима, тъй като един актьор би трябвало да знае от кое място идва, с цел да може да изрази по някакъв метод света, да го изрази през пространството, в което е отраснал. “
Връзката сред изкуство и просвета стартира да вълнува Иглика Христова преди десетина години, когато тя следи под микроскоп капка вода, взета от езеро, покрай Париж. Това, което я впечатлява най-вече е метаморфозата на най-различни организми, микроорганизми, които непрекъснато се трансформират, самоизяждат се, други се появяват, и това единствено в една дребна капчица. „ Започнах да я следя в продължение на шест месеца, на една година, поддържах я изкуствено жива и рисувах екосистемите, които се сменят. В последна сметка взех решение, че рисунката не просто би трябвало да отразява като списък това, което се случва в света на микрокосмоса, само че самата рисунка би трябвало да стане жива в биологичен смисъл, и цялата моя работа и тезата, е опит с живите организми, с микроорганизмите, микроводораслите, които в действителност стават артистичен материал, само че при мен са и главният сюжет на творчеството. “
Иглика Христова споделя за своята творба, в която върху бюст на Ленин, употребявайки техниката „ мулаж “, свободно се развиват микроорганизми. „ В последна сметка се основава прилика, една метафора сред разпространяването на концепциите, в тази ситуация на политическите хрумвания и разпространяването на вируса, или на бактериите, или на организмите. Най-просто казано, с цел да се популяризира, с цел да се случи това посяване на микроорганизми, би трябвало да има подобаваща почва, само че при разнообразни типове почви, те ще се разпространят и развият по друг метод. Когато тези организми са „ умряли “, това не значи, че даже когато очевидно са мъртви, в избран миг, в случай че тази творба попадне в подобаваща среда, те няма още веднъж да се развият, също както някои политически хрумвания. “
Целият диалог на Деян Кюранов с Иглика Христова можете да гледате във видеото:
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ