Идването в България е най-доброто ми решение, категоричен е звездата

Идването в България е най-хубавото ми решение, безапелационен е звездата на Нефтохимик

Само за 8 месеца Аксел Трухчев се трансформира от неразбираемо попълнение с български корени във водещия състезател за волейболния Нефтохимик. Родът на състезателя е от Варна, като неговият татко Драгомир Трухчев е бил в националния тим по съвременен петобой. Неговият чичо Емил също се е занимавал с този спорт. Без да приказва български, Трухчев се върна назад към корените, с цел да запише впечатляващ сезон, с който си подсигурява трансфер в италианския Верона на Радостин Стойчев. В навечерието на финалите против Хебър волейболистът описа за последната година пред „ Тема Спорт “.

Аксел, какво се промени за теб в последните 8 месеца?

- Много неща. Промених се като състезател, като човек. Живях в родината си съвсем цялостен живот и предходната година пристигнах в страната на моя татко. Беше доста мъчно, изключително първия месец. Бях самичък за пръв път в живота ми. За пръв път ми се случваше да пристигна уикендът и да няма по какъв начин да запаля колата и да се прибера вкъщи. Една вечер преди да заспя си споделих: „ Имаш 7 месеца тук, направи всичко, което е по силите ти. Без празненства, девойки и сходни неща “. И резултатът е налице. Много ми оказа помощ моят другар и съотборник Георги Петров, на който можех да се опра постоянно, когато имах проблем.

Какво беше най-трудното в този първи месец?

- Всичките ми другари бяха във Франция и стопираха да звънят. Те си живеят техния живот. И беше мъчително. Но това беше най-хубавото, което ми се случи – да бъда самичък със себе си. Промених настройката си, трансформирах манталитета си. Пораснах като персона. Трудно ми беше, когато разбрах, че баба ми влиза в болница във Франция, а аз съм тук и не мога да направя нищо.

Пристигаш в България, с цел да си по-близо до дядо ти във Варна, само че той е умрял малко след идването ти.

- Да, той

умря 3 дни преди мача

за Суперкупата против Хебър. Разбрах за това незабавно след края на мача, тъй като татко ми не искаше да ме разстройва. Моят проект беше да прекарам повече време с дядо ми. Тръгнах, с цел да извърша задача, само че тя отлетя, а аз останах.

Началото с Нефтохимик беше мъчно – 5 загуби в първите 6 срещи. Какво си мислеше тогава?

- Бях оставил целия си доскорошен живот зад тила си, дядо ми умря и губехме всеки мач. И си мислех „ Мамка му, какво става “. Тогава доста скъпи ми бяха диалозите с няколко положителни момчета – братята Братоеви и изключително Тодор Алексиев. Те ми споделиха: „ Човече, остани, довърши сезона, не си губи мозъка, това ще е значимо за теб “. И започнах да поставям двойно повече старания след тези диалози.

Каква беше ролята на треньора Атанас Петров, с който записахте серия от 19 следващи победи и спечелихте постоянния сезон, а в този момент сте и на край?

- Той внесе повече непоклатимост и успокоение. Продължавам да имам вяра, че обстановката, в която беше Иван Станев – да е треньор и състезател по едно и също време, е доста сложна. Когато ти се постанова да приказваш с президента, с масажиста, с лекаря, най-после откачаш. Петров е доста спокоен. Никога не крещи. Никога. Само

един път го видях да крещи

това беше в последния мач от полуфиналната серия. Губехме 0:2 гейма и той се развика на Коко Балабанов, аз бях в потрес. В този тим сме момчета с темперамент. Ако нещо би трябвало да се каже, ние не си спестяваме нещата. Ако нещо не ми е наред, няма да се старая да съм благ с някого. Иван Станев е същият, Матей Михайлович е същият. Всички са доста мощни характери. И треньорът ни остави някаква независимост на деяние, алтернатива. А и той знае, че в случай че ние крещим и той крещи, от това става каша. Става зоологическа градина.

Как успяхте да се върнете в серията с ЦСКА?

- В първите два мача не играх добре. Опитвах се да бъда съсредоточен, само че в действителност бях доста нервозен поради всяка наша неточност. За третия и четвъртия мач беше ясно – нямаш друга алтернатива с изключение на да победиш. Може би това е най-хубавата позиция – да си притиснат до стената. Много ме стимулира някой да ми каже, че не мога да направя нещо. Ключът беше да бъдем по-спокойни. Започна се с това да създадем една офанзива, една отбрана, един блок. Търпението. Може да си най-хубавият в света, само че не играеш ли с хладна глава, си изгубен. В петия мач залата беше цялостна, хора дори останаха извън. При 2:0 за ЦСКА споделих на Краси Георгиев: „ Човече, те не могат да завоюват, сигурен съм, подготвен съм да заложа всичко, което имам “. Те не са неприятен тим, просто това беше чувството ми. Треньорът им също прави страхотна работа там.

Говориш за изпускане на нерви. Ти го направи във втория мач в една обстановка против центъра Иван Михал, какво стана?

- Такова нещо не ми се беше случвало в живота, в никакъв случай не съм получавал червен картон. Те играеха по-добре, ние направихме отбрана и аз нападнах пайп, само че центърът им ме хвана на блок. От скоростта минах под мрежата. И в един миг се оказах под него, а той ме погледна с оня взор, който споделя: „ Ти си моето коте и мога да върша с теб каквото си желая “. И аз му споделих да не ме гледа по този начин, тъй като не съм неговото момче. Проблемът в този спорт е, че не можеш да гледаш противника, не можеш да приказваш, не можеш нищо.

Този спорт е за дами

Но ти го играеш.

- Да, обичам волейбола, само че ненавиждам това. Ние сме мъже, от време на време би трябвало да се погледнем и да си кажем: „ Човек, няма да ти е елементарно “. Дадоха ми червен картон. Но това, което ме ядоса същински, беше идването на треньора на ЦСКА на полето. Той се опита да ме извади от идващия мач.

Да, тъй като имаше прикосновение сред теб и Михал и това е съображение да бъдеш отхвърлен.

- Приех го доста персонално, тъй като от първия ми ден тук задачата ми беше да направя дядо ми горделив, да играя край. И този човек пристигна от на никое място, искайки да унищожи всичко, което бях постигнал този сезон. Не смятах да ти споделям това, само че ще го направя. В третия, четвъртия и петия мач всяка секунда си мислех единствено за едно – този човек се опита да

унищожи фантазията на моя дядо

и татко. И когато сервирах в последния мач, при всяка топка, която забивах, желаех да умъртвявам.

Но той го направи с причина, просто имаше съображение.

- Със сигурност, просто го одобрих доста персонално. Ние сме положителни момчета, само че да идваш на полето, да правиш циркове, да обясняваш, че съм го блъснал. Това са някакви дребнотемия. Аз почитам този треньор, само че обстановката я одобрих доста персонално.

Ако се върна към едно предходно твое изречение, несъмнено би трябвало да ти кажа, че не можете да успехите Хебър, с цел да ги успехите. Така ли е?

- Аз съм доста непосредствен другар с Алексиев и доста се майтапим между тях. Казах му, че третият мач от серията е на 29 април, когато е моят рожден ден. И в този ден ще стана първенец на България. И той ми сподели: „ Ти вманиачен ли си. В този ден ние ставаме първенци и аз взимам премията за Най-полезен състезател “. Беше занимателно, ние сме близки и е готино да се закачаме по този начин. На хартия те са по-добри, само че като тим не съм сигурен. Ние показахме, че сме колектив. Индивидуалността може да завоюва една-две срещи, само че серия 3 от 5 – двоумя се. Знаем, че не сме любимци.

Ние сме новобранци

без значение че спечелихме постоянния сезон. Трябва да бъдем смирени и спокойни. Трябва да покажем играта си. Ако загубим – загубим. Но действително ние нямаме какво да губим. Те имат. Ако те не завоюват, те ще имат огромни проблеми. Ние към този момент стигнахме до финала. Свършихме страхотна работа.

Аксел, след страхотния сезон тук подписваш контракт с Верона, където ще играеш под управлението на Радостин Стойчев. Въпреки компликациите идването в България се оказва най-важното решение в твоя живот.

- Да. Да се върнеш към корените. Всички във Франция тогава ми споделяха, че върша стъпка обратно. Там приказват единствено за италианското състезание, за полското. Не имаха вяра, че тук шампионатът е добър. Аз последвам своя път. И мога твърдо да кажа, че идването в България е най-хубавото решение, което съм взимал в живота си.

Петър СТОЯНОВ, " Тема Спорт "