Идва ми да се обеся, че преди десетина години казах,

Идва ми да се обеся, че преди десетина години споделих, че въпросът „ за какво “ липсва от наложителния лексикон на журналиста. Така се оплака от сътрудниците си някогашната шефка на Съвет за електронни медии и почитателка на конспирациите за Буча Соня Момчилова.

С днешна дата всички повтарят „ за какво “, с буржоазната леност на удовлетворени гувернантки, спипали клетия обучаем на истините от живота натясно. 

Бях на едно изявление, и откакто изредих 10 аргументи да се пристъпи към незабавни избори и да се излезе на митинг против нелегитимното ръководство, като заключих, че публичният контракт е строшен, водещият лапна молива и с присвити очи ме простреля с въпроса: „ Защо? “.

Днес чувам по една телевизия различен водещ да изстрелва пълнител със „ за какво “ против събеседниците си. 

Друга телевизия гордо афишира за една куха графа, която с самоувереност се анонсира като времето, в което „ получавате отговорите, които заслужавате “, разбирай каквото ви се поставя да знаете по наша преценка. Та и там: основният въпрос бил... за какво. Защо не си карахте по остарелия конспект на петте К-та? (петте " К " в действителност вклюват въпроса " Защо? ", само че приключилата дефектология Соня няма по какъв начин да го знае - бел. ред.)

Не се трае, заложници сме на разговор, провеждан от деца с Аспергер.