Свети Вазелин
Идва денят на любовта. Този ден е специфичен, тъй като преди време един светец, незнам кво си. Изяли го лъвовете и заради тази причина търговците на кинкалерия решили, че обстановката е удачна да запълнят тази маркетингова ниша.
Вече нишата е цялостна, да не кажа претъпкана. Любовният кич ни нападна като сухоземна акула и яде постепенно и несъмнено мозъците ни.
Уж интелигентни хора, се оказват в клопката на маркетинговата обич и броят левчета за червени сърца, които да подаряват на своите половинки. Не за друго, а тъй като по този начин вършат всички.
На осми март – зюмбюл, на Свети Валентин – плюшена нелепост.
Какво имаш срещу любовта? Всъщност нищо, само че тук не приказваме за обич. Любовта на Свети Валентин е нервност, невроза, безумие, олигофрения, в случай че щете, само че не и обич. Защото живеем в забързано време и клетите ни мозъци са измити от рекламни послания.
Нека напомня: Да пиеш газирано дружно с някой, който не познаваш, не е обич.
Да черпиш с шоколад също, без значение от апела на кравите, които мучат от опаковката. Да пишеш по новия телефон с пет камери, също не е обич. Да купуваш червен джип с панделка (това е за най-богатите), също не е обич. Комбиниран ваучер за обезкосмяване на крайници и скубане на вежди, също не е обич. Две кутии бонбони на промоция – също. Вибратор в, да не споделям къде, също. А и какво общо има този несретен светец, изяден от лъвовете, с контейнерите дунапренени сърца, импорт от Китай? За хората без въображение има специфични комплекти за закупуване и подаряване. И това не е обич. Да не приказваме за плюшените играчки, които като ги стиснеш споделят „ I love you “, а от време на време пеят и джингъл белс, тъй като са останали неизползвани чипове от Коледа.
Въобще, всичко на което може да се надпише Данък добавена стойност, не е обич, а бизнес, който желае да ви пригепса паричките посредством мазни маркетингови трикове. Затова дано правилно го назоваваме Свети Вазелин.
А Свети Валентин е всеки ден. Всеки божи ден.
Вече нишата е цялостна, да не кажа претъпкана. Любовният кич ни нападна като сухоземна акула и яде постепенно и несъмнено мозъците ни.
Уж интелигентни хора, се оказват в клопката на маркетинговата обич и броят левчета за червени сърца, които да подаряват на своите половинки. Не за друго, а тъй като по този начин вършат всички.
На осми март – зюмбюл, на Свети Валентин – плюшена нелепост.
Какво имаш срещу любовта? Всъщност нищо, само че тук не приказваме за обич. Любовта на Свети Валентин е нервност, невроза, безумие, олигофрения, в случай че щете, само че не и обич. Защото живеем в забързано време и клетите ни мозъци са измити от рекламни послания.
Нека напомня: Да пиеш газирано дружно с някой, който не познаваш, не е обич.
Да черпиш с шоколад също, без значение от апела на кравите, които мучат от опаковката. Да пишеш по новия телефон с пет камери, също не е обич. Да купуваш червен джип с панделка (това е за най-богатите), също не е обич. Комбиниран ваучер за обезкосмяване на крайници и скубане на вежди, също не е обич. Две кутии бонбони на промоция – също. Вибратор в, да не споделям къде, също. А и какво общо има този несретен светец, изяден от лъвовете, с контейнерите дунапренени сърца, импорт от Китай? За хората без въображение има специфични комплекти за закупуване и подаряване. И това не е обич. Да не приказваме за плюшените играчки, които като ги стиснеш споделят „ I love you “, а от време на време пеят и джингъл белс, тъй като са останали неизползвани чипове от Коледа.
Въобще, всичко на което може да се надпише Данък добавена стойност, не е обич, а бизнес, който желае да ви пригепса паричките посредством мазни маркетингови трикове. Затова дано правилно го назоваваме Свети Вазелин.
А Свети Валентин е всеки ден. Всеки божи ден.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ