БЕКСТЕЙДЖ: Преди „Арена Армеец”, 21 април
Идният месец, на 21-и, събота, се задава величествен рок лайв в „ Арена Армеец ” – едно същинско ъндърграунд тържество с присъединяване на едни банди, които времето трансформира в митове на своето 2-ро БГ рок потомство и с всяка година, парче, албум, събитие ги утвърждава въобще в палитрата на доайените на българския рок. Ами, от онази забележителна (макар само) 5-годишна ера на тяхното най-емоционално битие – 1987-а – 1992-а – към този момент са изтекли повече от 30 години. Пънк ще гърми, уейв ще се лее с „ Хиподил ”, „ Контрол ”, „ Ревю ” и „ Нова генерация ”. Кой не ги е слушал, кой не пее песните им… (Повече информация и текстове за припомняне – с изключение на в Нета – в книгата „ Цветя от края на 80-те ”, която зае заглавието от това бележито парче и спомените на участниците в тогавашните епични процеси.)
Няколко настоящи срещи с емблематични членове на групите ще подгреят почитателите за събитието. Можем да го назовем и „ Национален пънк-уейв празник, Глава Трета ”, тъй като през 2006-а и 2009-а предходните празници в Зимния замък пометоха публиката.
В първите дни след огромния сняг сядаме с Владо Попчев, който обаче не е Владо „ Попа ” – а Владо „ Унгареца ”, в едно уютно кафене наоколо до жилището му към „ Димитър Петков ”. Зареждат ни с бира и кафе и включвам записвачката.
Актуалният ни състав от 3 години, откогато се занимаваме отново със свирене е: Владо Унгареца, т.е. аз и Тони Тенев от най-стария „ Контрол ”, от малко по-стария „ Контрол ” е Оги Кьосовски. И новият ни артист Иван Гатев. Направихме едни опити да притеглим Краси Неделин (Крезо), само че не се получи и си останахме четиримата.
Може да се каже, че сме дейни, да свирим, един албум издадохме. Искахме в този момент през 2018-а да издадем и нов, само че очевидно няма да стане. Работим, само че е постепенно, всеки си има своите задължения, събираме се по-рядко; по-скоро свирим по-често, в сравнение с да работим върху албума.
Да, обикаляме по така наречен клубни подиуми. Историята е трагична. Всъщност, добре че ги има тези клубове, тъй като другояче човек на никое място няма да може да се появи. Другите участия са всякакви безвъзмездни участия, платени от някоя община, на площада. Там свирят всевъзможни и няма доста място за такива като нас. Клубовете обаче…, ами става известно, че в съвсем всеки град към този момент има клуб. Друг въпрос какъв – някои са, хм, ами назовават се клубове. Ето обаче прекрасен образец, напряко бяхме учудени – в Дупница има страховит клуб, страховит. И като помещение, и като озвучаване, напряко изненада! Как се уреждат нещата? Понякога ни се обаждат, от време на време ние се обаждаме… Ние, най-много, когато ни поканят от някъде и би трябвало да организираме още една дата. Глупаво е, нали, да пътуваш примерно до Добрич за една вечер – прекомерно надалеч е и не се връзва. Ние работим единствено на вход, т.е. колкото хора дойдат, толкоз пари взимаме. Отделно, някои пространства са дребни и да желаят не могат да поберат повече хора. Другаде пък клубът е огромен, само че не идват задоволително хора и така… Не се изкарват кой знае какви пари.
Има ли интерес? 150-200 души и толкоз. И почти е еднообразно. И е необичайно, тъй като във Варна би трябвало да са 500 най-малко, само че идват 250. И примерно в Казанлък идват 150. Габрово, който е един прелестен град, който обаче е останал без хора, там няма хора към този момент, всичко се е изнесло – може да е бил 50-хиляден град, а в този момент надали има и 20 хиляди…, там също идват 150 индивида. Това е ситуацията.
Отиваме във Варна, идват 250 индивида и ние си викаме: ами, добре е, въпреки всичко. А от там ни споделят: ааа, предходната вечер имаше трибют на „ Металика ” – нещо, което се прави всяка седмица в този клуб, бяха повече хората, несъмнено 300 души. И оставаш безгласен. Като знаеш, че има най-малко 68 трибют-групи на „ Металика ”, 49 на „ Мотърхед ”, 25 на „ ЕйСи/ДиСи ” и така нататък
Хубавото е, че най-малко тези, които са ни пристигнали, знаят защо са там, удовлетворени са, кефят се, за нас са пристигнали, знаят всички песни и дори стартира едно международно поръчване на това парче – това парче. Ние поради това преди половин година си извадихме всичките остарели песни и към този момент репертоарът ни, с който можем да движим вечерта е 50-60 части. Извадихме си едни части, които дори и през 80-е години не сме свирили и се оказа, че е страховит триумф точно с тия вехтите песни.
И да, има към този момент и хора, които помнят, само че и такива, които са „ научени ”. Излиза, че старите ни неща се одобряват по-добре от новите. Като че ли чак в този момент, в последно време захапаха песни от новия диск. Но пък какво е странното, ами не е въобще необичайно. Той нашият диск къде се излъчва, къде се върти, къде се продава…, нищо от него не се излъчва по нито едно радио. На нас от 30 години ни въртят едни 5 части от началния ни репертоар; това към този момент са ни станали най-омразните 5 песни. Затова излиза, че е обикновено чак година и половина, две, откакто сме го пуснали, хората да желаят части от новия ни албум. Ние можем да издадем още 5 албума, само че какво от това.
А и дори не знаем какво е ситуацията с последния ни – нямаме някаква голяма противоположна връзка с публиката. Свирим разнообразни песни, доста са, и кой знае, че имаме нови неща. Направихме турне единствено с него, свирихме го от начало до край, където ходихме и какво – хората гледат като копърки и си чакат да пристигна „ Най-щастливият ден ” в сета. Че по какъв начин да знаят? Оставил съм в един магазин, разпращаме с разните куриери, който си поръча било през уеб страницата, било щото е разкрил някакви наши телефони. Бях се интересувал при някои издатели, да речем „ Сиела ”, значи верига бензиностанции, магазини. Добре, ясно е, че ще са на консигнация. И те ни споделят: ами ние имаме 60 бензиностанции, остави ни по 10 диска за всяка. Ама това са 600 бройки, нали костват пари да ги произведем – и без да знаем дали ще се продаде нещо и какъв брой. И даже да имаме някакъв триумф, практиката е посочила, че ще си събираме парите с години, дето се вика.
Нов албум? Никакъв смисъл към този момент. Имаме подготвени 5-6 части. Макар че Иван и Оги се хванаха с ново студио, несъмнено ще ги презаписваме и тях. Взеха чартърен помещението в Балкантон, дето преди този момент бяха Графити и в този момент оправят техника, машинарии. Помещението е скъпо, несъмнено, тъй като е правено за задачата и е правено и с мисъл и с пари. И от същински инженери.
Парчетата продължаваме да вършим двамата с Тони, несъмнено и тъй като, ние най-често се виждаме. Имаме и някои по-странни, като питаш за опити, по-различни сякаш, тъй като въртим-сучем и най-после отново са си нашите неща.
Концертът. Ами надяваме се да се събират хора, това е най-важното. От там идва и настроението, не е прелестно да свириш в една празна зала. И приказваме не за пари, а за смисъла от всичките тези 30 години. Ако в действителност се изпълни тази огромна зала, прекарването ще е неповторимо. В далечните изначални за всички нас години, единствено на РокРинга на стадион „ Академик ” сме свирили пред толкоз аудитория, тъй че би трябвало да е отлично, в случай че и в този момент хората дойдат. Светльо Витков и ние с другите там имаме към този момент един – мисля – сполучлив подобен план в Зимния замък преди години. Даже и в Бургас го повторихме. Там към този момент бяхме на една сцена с „ Хиподил ”, в този момент се засичаме наново. С „ Нова генерация ” сме свирили дружно в миналото, дори и онази плоча, в която си разделяме по една страна – ние сме с „ генерацията ”. Доколкото знам и в този момент отново ще се снима, само че значимото е да има хора.
Виж за самото ни присъединяване напряко изпитваме компликации. Свикнахме да свирим онлайн по 40-45 песни и в този момент въобще не знаем какво да отберем. Явно ще би трябвало да са най-големите шлагери, само че кой взема решение кои са те – публиката. Та това е най-големият ни проблем – да съберем сет за 40-тина минути и кои ще са частите в него. Ние излизаме в сегашната си групировка с Иван Гатев. Кольо (Гилъна – б.авт.) е споделил, че силите му стигат да изпее 2 песни, тъй че съвсем знаем и кои ще са те. Владо Попа също ще взе участие в 2 части, мощно се надяваме, че и Неделин ще е на линия и във форма за няколко. Всъщност, знаеш ли, изчислявах, несъмнено имаме към 100 песни записани. Вярно, че нашите множеството са къси. Но е мъчно да избереш за къс сет всред тях.
А като се връщаме в предишното, се сещам, че с „ Нова генерация ” 88/89-а година имахме и общо турне и то от Концертна дирекция – откакто ни издадоха плочата. И по този начин взеха решение – тия две групи. И имаше страхотни недоразумения – естествено публиката ни е радикално друга и все се спореше кой да свири пръв и кой втори. С „ Ревю ” също сме се засичали по сцените и то в другите техни обединения: с Милена, без Милена. Само с „ Хиподил ” сме едвам за повторно дружно в лайв.
Какво още си припомням от преди 25-30 години ли? В някое от тези дори 2 турнета с „ Нова генерация ” имахме водач на буса, който беше Жоро Патицата. И вечер, след всичко, като удареше и 2 ракии и тръгвахме да се прибираме към хотела, той ни показваше по какъв начин се кара без ръце. Имаше и дребен „ Слънчев бряг ” за 50 стотинки, имаше такива времена в тази страна… Както и имаше хотели през зимата при минус 15 градуса, в които не бяха чували за парно. Обаче беше радостно.
Организатор на събитието е SKD SOUND, които стоят зад паметните концерти за ценители - в Зимния замък през 2006 година с Хиподил, Ъпсурт и Ревю и през 2009 година с Хиподил, Ревю и Контрол. Съорганизатори са екипът на STROEJA, който поема реализирането на продукцията и екипът на REJOY. „ Арена Армеец ”, 21 април.
Билетите за ХИПОДИЛ, КОНТРОЛ, РЕВЮ и Народоосвободителна въстаническа армия ГЕНЕРАЦИЯ са в продажба on-line в системата на Еventim.bg. Цената им е 35 лева за терен. В продажба са и няколко бранша със седящи места на цена 40 лева В деня на концерта и на място билетите ще са надлежно по 45 и 50 лева Могат да се закупят още от: касата на EVENTIM (ул. " 6-ти септември ” 58, ет 1), щанд на EVENTIM в The Mall, Билетен център в НДК, Билетна каса на “Арена Армеец ”, Office1Superstore, OMV, Orange Center, Usit Colours, Български пощи, Строежа, Вастелс България, магазини Технополис, книжарница „ Бард “ и други.
Черно-белите фотоси са на Нели Воева (тогава Недева), други са на Стоян Гребенаров – има ги в книгата „ Цветя от края на 80-те ”. А Унгареца по потник си е в техния уебсайт.
Няколко настоящи срещи с емблематични членове на групите ще подгреят почитателите за събитието. Можем да го назовем и „ Национален пънк-уейв празник, Глава Трета ”, тъй като през 2006-а и 2009-а предходните празници в Зимния замък пометоха публиката.
В първите дни след огромния сняг сядаме с Владо Попчев, който обаче не е Владо „ Попа ” – а Владо „ Унгареца ”, в едно уютно кафене наоколо до жилището му към „ Димитър Петков ”. Зареждат ни с бира и кафе и включвам записвачката.
Актуалният ни състав от 3 години, откогато се занимаваме отново със свирене е: Владо Унгареца, т.е. аз и Тони Тенев от най-стария „ Контрол ”, от малко по-стария „ Контрол ” е Оги Кьосовски. И новият ни артист Иван Гатев. Направихме едни опити да притеглим Краси Неделин (Крезо), само че не се получи и си останахме четиримата.
Може да се каже, че сме дейни, да свирим, един албум издадохме. Искахме в този момент през 2018-а да издадем и нов, само че очевидно няма да стане. Работим, само че е постепенно, всеки си има своите задължения, събираме се по-рядко; по-скоро свирим по-често, в сравнение с да работим върху албума.
Да, обикаляме по така наречен клубни подиуми. Историята е трагична. Всъщност, добре че ги има тези клубове, тъй като другояче човек на никое място няма да може да се появи. Другите участия са всякакви безвъзмездни участия, платени от някоя община, на площада. Там свирят всевъзможни и няма доста място за такива като нас. Клубовете обаче…, ами става известно, че в съвсем всеки град към този момент има клуб. Друг въпрос какъв – някои са, хм, ами назовават се клубове. Ето обаче прекрасен образец, напряко бяхме учудени – в Дупница има страховит клуб, страховит. И като помещение, и като озвучаване, напряко изненада! Как се уреждат нещата? Понякога ни се обаждат, от време на време ние се обаждаме… Ние, най-много, когато ни поканят от някъде и би трябвало да организираме още една дата. Глупаво е, нали, да пътуваш примерно до Добрич за една вечер – прекомерно надалеч е и не се връзва. Ние работим единствено на вход, т.е. колкото хора дойдат, толкоз пари взимаме. Отделно, някои пространства са дребни и да желаят не могат да поберат повече хора. Другаде пък клубът е огромен, само че не идват задоволително хора и така… Не се изкарват кой знае какви пари.
Има ли интерес? 150-200 души и толкоз. И почти е еднообразно. И е необичайно, тъй като във Варна би трябвало да са 500 най-малко, само че идват 250. И примерно в Казанлък идват 150. Габрово, който е един прелестен град, който обаче е останал без хора, там няма хора към този момент, всичко се е изнесло – може да е бил 50-хиляден град, а в този момент надали има и 20 хиляди…, там също идват 150 индивида. Това е ситуацията.
Отиваме във Варна, идват 250 индивида и ние си викаме: ами, добре е, въпреки всичко. А от там ни споделят: ааа, предходната вечер имаше трибют на „ Металика ” – нещо, което се прави всяка седмица в този клуб, бяха повече хората, несъмнено 300 души. И оставаш безгласен. Като знаеш, че има най-малко 68 трибют-групи на „ Металика ”, 49 на „ Мотърхед ”, 25 на „ ЕйСи/ДиСи ” и така нататък
Хубавото е, че най-малко тези, които са ни пристигнали, знаят защо са там, удовлетворени са, кефят се, за нас са пристигнали, знаят всички песни и дори стартира едно международно поръчване на това парче – това парче. Ние поради това преди половин година си извадихме всичките остарели песни и към този момент репертоарът ни, с който можем да движим вечерта е 50-60 части. Извадихме си едни части, които дори и през 80-е години не сме свирили и се оказа, че е страховит триумф точно с тия вехтите песни.
И да, има към този момент и хора, които помнят, само че и такива, които са „ научени ”. Излиза, че старите ни неща се одобряват по-добре от новите. Като че ли чак в този момент, в последно време захапаха песни от новия диск. Но пък какво е странното, ами не е въобще необичайно. Той нашият диск къде се излъчва, къде се върти, къде се продава…, нищо от него не се излъчва по нито едно радио. На нас от 30 години ни въртят едни 5 части от началния ни репертоар; това към този момент са ни станали най-омразните 5 песни. Затова излиза, че е обикновено чак година и половина, две, откакто сме го пуснали, хората да желаят части от новия ни албум. Ние можем да издадем още 5 албума, само че какво от това.
А и дори не знаем какво е ситуацията с последния ни – нямаме някаква голяма противоположна връзка с публиката. Свирим разнообразни песни, доста са, и кой знае, че имаме нови неща. Направихме турне единствено с него, свирихме го от начало до край, където ходихме и какво – хората гледат като копърки и си чакат да пристигна „ Най-щастливият ден ” в сета. Че по какъв начин да знаят? Оставил съм в един магазин, разпращаме с разните куриери, който си поръча било през уеб страницата, било щото е разкрил някакви наши телефони. Бях се интересувал при някои издатели, да речем „ Сиела ”, значи верига бензиностанции, магазини. Добре, ясно е, че ще са на консигнация. И те ни споделят: ами ние имаме 60 бензиностанции, остави ни по 10 диска за всяка. Ама това са 600 бройки, нали костват пари да ги произведем – и без да знаем дали ще се продаде нещо и какъв брой. И даже да имаме някакъв триумф, практиката е посочила, че ще си събираме парите с години, дето се вика.
Нов албум? Никакъв смисъл към този момент. Имаме подготвени 5-6 части. Макар че Иван и Оги се хванаха с ново студио, несъмнено ще ги презаписваме и тях. Взеха чартърен помещението в Балкантон, дето преди този момент бяха Графити и в този момент оправят техника, машинарии. Помещението е скъпо, несъмнено, тъй като е правено за задачата и е правено и с мисъл и с пари. И от същински инженери.
Парчетата продължаваме да вършим двамата с Тони, несъмнено и тъй като, ние най-често се виждаме. Имаме и някои по-странни, като питаш за опити, по-различни сякаш, тъй като въртим-сучем и най-после отново са си нашите неща.
Концертът. Ами надяваме се да се събират хора, това е най-важното. От там идва и настроението, не е прелестно да свириш в една празна зала. И приказваме не за пари, а за смисъла от всичките тези 30 години. Ако в действителност се изпълни тази огромна зала, прекарването ще е неповторимо. В далечните изначални за всички нас години, единствено на РокРинга на стадион „ Академик ” сме свирили пред толкоз аудитория, тъй че би трябвало да е отлично, в случай че и в този момент хората дойдат. Светльо Витков и ние с другите там имаме към този момент един – мисля – сполучлив подобен план в Зимния замък преди години. Даже и в Бургас го повторихме. Там към този момент бяхме на една сцена с „ Хиподил ”, в този момент се засичаме наново. С „ Нова генерация ” сме свирили дружно в миналото, дори и онази плоча, в която си разделяме по една страна – ние сме с „ генерацията ”. Доколкото знам и в този момент отново ще се снима, само че значимото е да има хора.
Виж за самото ни присъединяване напряко изпитваме компликации. Свикнахме да свирим онлайн по 40-45 песни и в този момент въобще не знаем какво да отберем. Явно ще би трябвало да са най-големите шлагери, само че кой взема решение кои са те – публиката. Та това е най-големият ни проблем – да съберем сет за 40-тина минути и кои ще са частите в него. Ние излизаме в сегашната си групировка с Иван Гатев. Кольо (Гилъна – б.авт.) е споделил, че силите му стигат да изпее 2 песни, тъй че съвсем знаем и кои ще са те. Владо Попа също ще взе участие в 2 части, мощно се надяваме, че и Неделин ще е на линия и във форма за няколко. Всъщност, знаеш ли, изчислявах, несъмнено имаме към 100 песни записани. Вярно, че нашите множеството са къси. Но е мъчно да избереш за къс сет всред тях.
А като се връщаме в предишното, се сещам, че с „ Нова генерация ” 88/89-а година имахме и общо турне и то от Концертна дирекция – откакто ни издадоха плочата. И по този начин взеха решение – тия две групи. И имаше страхотни недоразумения – естествено публиката ни е радикално друга и все се спореше кой да свири пръв и кой втори. С „ Ревю ” също сме се засичали по сцените и то в другите техни обединения: с Милена, без Милена. Само с „ Хиподил ” сме едвам за повторно дружно в лайв.
Какво още си припомням от преди 25-30 години ли? В някое от тези дори 2 турнета с „ Нова генерация ” имахме водач на буса, който беше Жоро Патицата. И вечер, след всичко, като удареше и 2 ракии и тръгвахме да се прибираме към хотела, той ни показваше по какъв начин се кара без ръце. Имаше и дребен „ Слънчев бряг ” за 50 стотинки, имаше такива времена в тази страна… Както и имаше хотели през зимата при минус 15 градуса, в които не бяха чували за парно. Обаче беше радостно.
Организатор на събитието е SKD SOUND, които стоят зад паметните концерти за ценители - в Зимния замък през 2006 година с Хиподил, Ъпсурт и Ревю и през 2009 година с Хиподил, Ревю и Контрол. Съорганизатори са екипът на STROEJA, който поема реализирането на продукцията и екипът на REJOY. „ Арена Армеец ”, 21 април.
Билетите за ХИПОДИЛ, КОНТРОЛ, РЕВЮ и Народоосвободителна въстаническа армия ГЕНЕРАЦИЯ са в продажба on-line в системата на Еventim.bg. Цената им е 35 лева за терен. В продажба са и няколко бранша със седящи места на цена 40 лева В деня на концерта и на място билетите ще са надлежно по 45 и 50 лева Могат да се закупят още от: касата на EVENTIM (ул. " 6-ти септември ” 58, ет 1), щанд на EVENTIM в The Mall, Билетен център в НДК, Билетна каса на “Арена Армеец ”, Office1Superstore, OMV, Orange Center, Usit Colours, Български пощи, Строежа, Вастелс България, магазини Технополис, книжарница „ Бард “ и други.
Черно-белите фотоси са на Нели Воева (тогава Недева), други са на Стоян Гребенаров – има ги в книгата „ Цветя от края на 80-те ”. А Унгареца по потник си е в техния уебсайт.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ