БЕКСТЕЙДЖ 2: Преди „Арена Армеец”, 21 април
Идният месец, на 21-и, събота, се задава величествен рок лайв в „ Арена Армеец ” – едно същинско ъндърграунд тържество с присъединяване на едни банди, които времето трансформира в митове на своето 2-ро БГ рок потомство и с всяка година, парче, албум, събитие ги утвърждава въобще в палитрата на доайените на българския рок. Ами, от онази забележителна (макар само) 5-годишна ера на тяхното най-емоционално битие – 1987-а – 1992-а – към този момент са изтекли повече от 30 години. Пънк ще гърми, уейв ще се лее с „ Хиподил ”, „ Контрол ”, „ Ревю ” и „ Нова генерация ”. Кой не ги е слушал, кой не пее песните им… (Повече информация и текстове за припомняне – с изключение на в Нета – в книгата „ Цветя от края на 80-те ”, която зае заглавието от това бележито парче и спомените на участниците в тогавашните епични процеси.)
Няколко настоящи срещи с емблематични членове на групите ще подгреят почитателите за събитието. Можем да го назовем и „ Национален пънк-уейв празник, Глава Трета ”, тъй като през 2006-а и 2009-а предходните празници в Зимния замък пометоха публиката.
На един от входовете на Южния парк с Милена сядаме първо на скамейка край масите, а като заваля – и вътре в уютното капанче, към този момент изнесло инвентар навън. Абе, студеничко си е още, а и фамозното греяно вино на заведението е свършило. Задоволяваме се: тя с розе, аз с мрачен бок. Трите и́ дребни звяра сякаш се курдисват под краката ни, само че единият несъмнено си има своите кучешки джендър проблеми на съзряването. И с детски хедонизъм ги облизва непрекъснато.
Говорим си за доста неща, отвън идния концерт. Като посетител на Васогюровото „ Ревю ”, и Милена ще се включи по някое време с 2 части. Тя не се оплаква от съпътстващите бита неудачи, а в действителност, много обстановки от родната реалност въобще по никакъв начин не подтикват издържащ се с творчество и изкуство човек. Например, към проведените от нея рок фестивали за прохождащи групи („ Силата на рока ”) и тоталната липса на каквато и да било институционална поддръжка за тях – щом отказваш да се включиш в „ одобрените ” финансово делими схеми на кандидатстване. Или за последния и́ албум, който тя си заплати сама от измислената първа нота до последния опаковъчен целофан на диска, само че разпространителите оферират жълти стотинки, тъй като такава е също „ одобрената ” скица на монополистите в сектора – най-много от един род, на който и двамата даряваме пренебрежението си.
Или за създадените от медии и пиари повярвали си наши „ звезди ”. Говорим си след срещата ми с Владо Унгареца и тематиката е неизбежна. Замислям се върху един нейн реторичен въпрос: даже на тези от поп-сцената, дето имат повече от 3 записани песни, френетичните им тийн-фенове и облъчените от платените ротации фенове – дали могат да тананикат повече от един-два от „ шлагерите ” им?... Разликата е в упованието на лайва в „ Арена Армеец ” през април, че няколко хиляди на друга възраст ще пеят всички части на всички участващи групи. Някои от които (хм, повечето) са основани преди четвърт век и от толкоз време натрупат своята непреходност. Въпреки, че реципрочната на годините на основаването им аудитория, от дълго време не е в България.
Нататък оставям просто хронологията от записа с шарената Милена Славова и въображаемо се надявам детският по-малко неравен живот на нейната дребна „ Кралица ” да е търпим и приказно цветен, с цел да остане майка и́ още някое време тук и да ни въодушевява с частите и непримиримостта си.
- Какво върша сега? С Пепи Попов записваме детски песни, но не детски лигави, а такива – рокаджийски части и сме създали да вземем за пример „ Баба Яга – хулиганка ”, същински метълджийско. Деца пеят. Искаме да е друго от масата, подобен албум желаеме да съберем.
Другият план е обвързван с това, че ми се ще да направя детска школа за пеене, диря си помещение. С групата също вършим нови песни, имаме 3, само че не са записани още. Но с албумите…, няма никакъв смисъл да вършим идващ. Да ти опиша преживелица с последния ми албум – продуциран, напълно заплатен от мен самата. Отивам при един пропагандатор, нося продукта. И той ми споделя: да, доста ти е прекрасен албумът, ние продаваме българска музика – ще сме ти доста потребни. Питам по какъв начин ще се договорим за цената и той споделя: ами, 3 лв.! Разбираш ли, основаване, записване, права, продукция… и 3 лв. ти дават. Толкова! На нас, изяснява ми оня, Пайнера ни ги дава на 3 лева Ако не искаш с нас, а ние имаме разпространяването, държим монопола и значи няма да те има по бензиностанции, магазини и така… Твоите сътрудници работят с нас за авторитет, ми вика. Аз му отвърнах, че нямам потребност от авторитет и ще си продавам сама. И довиждане. Но нали се сещаш, той желае да го вземе за 3 лева, само че не го продава за толкоз. Продава за много повече, за 15 да речем. Виждаш ли по какъв начин вървят нещата у нас. „ Вирджиния ”, „ Орфей ”, де да знам кой още, тези, които зареждат магазини и бензиностанции са се договорили и ти извиват ръцете. Ако искаш…
Бенда ми сега, ами същият си е: Явор Деспотов е китарист, Станчо е на баса – те двамата свирят в една видинска тайфа „ Rare Breed ”. И Додо, който е и барабанист на „ Field ”. Това е групата.
За концерта…, кои две части? Още не знам, почтено. Но ще са дружно с „ Ревю ”. Има доста огромен интерес към лайва, ще стане, имам вяра и ще е хубаво. Мисля, че и аудитория ще има задоволително. И това ще е нашата си аудитория. Въпреки, че доста от тях отпътуваха. Аз имам няколко „ фейс ”-профили, става известно, че половината ми другари от Facebook са в чужбина. И не се чудя въобще. Явно тук никой не е намерил това, дето търси и в един миг им избиват чивиите и се подвигат и си отпътуват. Много неща се трансформираха тук. Някога във Варна сме правили страхотни концерти: Варна беше огромен рокаджийски град, в Спортната зала сме правили големи концерти. По над 2 хиляди души имаше. В Благоевград сме правили също огромни подиуми, беше крепко. Сега е чалгарник. Враца, метълджийски град, Монтана…, в този момент няма хора там. Бургас си остана някакъв рокаджийски град. Скоро вървях в Шумен, хареса ми – дребен клуб беше, но три пъти повече хора побра някак. Толкова е публиката, България опустява. Но има изгода от такива концерти като настоящия, дето Светльо го прави. Има някаква носталгия.
А другояче преди, да, някакви комсомолски организации: 12 групи с по 3 части, публиката си чака своето, пънкарите се бият с метълите. Няма го към този момент това, само че има носталгия, не всеки ден се случва нещо огромно.
Някакви случки от едно време? За мен в никакъв случай не е било проблем кой е пръв и кой финален, тая звездомания не ме е тресла. Обаче друго се сещам, хем е и смешно, но ми е било и проблем. Чакаме си реда някъде зад сцената и идващите ще сме ние. На бекстейджа е мрачно, несъмнено. И гледаш, твоите хора ги няма. Хуквам да диря Васил из тълпата. Единият стои до вратата, примерно Киро, Васо го няма. Намирам го и се връщаме и към този момент Киро го няма там. Сетне да забележим къде пък е Бойчо́. И един път, към този момент би трябвало да излизаме. Който е тук – тук. Започваме. Явор тогава свиреше на дудук и го няма, ние сме забили към този момент. И се появи по средата на парчето, тъй като не схванал, че сме ние и хубаво, че ни видял и чул да сме почнали. Веселба.
Но в този момент е напряко зле: чалга, тъпотии и парвенющина – в случай че приказваме въобще за медии, какво се стартира, какво се случва. Вземи единствено разните формати по малките екрани. Изкуствено основани медийни хора, които нямат никаква тежест. И също така – едни и същи. За мен това е разликата: те може да си мислят, че са звезди, само че са единствено медийни звезди, направени медийни хора, не са звезди в самия шоубизнес. Дето и него го няма.
Организатор на събитието е SKD SOUND, които стоят зад паметните концерта за ценители - в Зимния замък през 2006 година с Хиподил, Ъпсурт и Ревю и през 2009 година с Хиподил, Ревю и Контрол. Съорганизатори са екипът на STROEJA, който поема реализирането на продукцията и екипът на REJOY. „ Арена Армеец ”, 21 април.
Билетите за ХИПОДИЛ, КОНТРОЛ, РЕВЮ и Народоосвободителна въстаническа армия ГЕНЕРАЦИЯ са в продажба on-line в системата на Еventim.bg. Цената им е 35 лева за терен. В продажба са и няколко бранша със седящи места на цена 40 лева В деня на концерта и на място билетите ще са надлежно по 45 и 50 лева Могат да се закупят още от: касата на EVENTIM (ул. " 6-ти септември ” 58, ет 1), щанд на EVENTIM в The Mall, Билетен център в НДК, Билетна каса на “Арена Армеец ”, Office1Superstore, OMV, Orange Center, Usit Colours, Български пощи, Строежа, Вастелс България, магазини Технополис, книжарница „ Бард “ и други.
Черно-белите фотоси са на Нели Воева (тогава Недева) – има ги в книгата „ Цветя от края на 80-те ”.
Няколко настоящи срещи с емблематични членове на групите ще подгреят почитателите за събитието. Можем да го назовем и „ Национален пънк-уейв празник, Глава Трета ”, тъй като през 2006-а и 2009-а предходните празници в Зимния замък пометоха публиката.На един от входовете на Южния парк с Милена сядаме първо на скамейка край масите, а като заваля – и вътре в уютното капанче, към този момент изнесло инвентар навън. Абе, студеничко си е още, а и фамозното греяно вино на заведението е свършило. Задоволяваме се: тя с розе, аз с мрачен бок. Трите и́ дребни звяра сякаш се курдисват под краката ни, само че единият несъмнено си има своите кучешки джендър проблеми на съзряването. И с детски хедонизъм ги облизва непрекъснато.
Говорим си за доста неща, отвън идния концерт. Като посетител на Васогюровото „ Ревю ”, и Милена ще се включи по някое време с 2 части. Тя не се оплаква от съпътстващите бита неудачи, а в действителност, много обстановки от родната реалност въобще по никакъв начин не подтикват издържащ се с творчество и изкуство човек. Например, към проведените от нея рок фестивали за прохождащи групи („ Силата на рока ”) и тоталната липса на каквато и да било институционална поддръжка за тях – щом отказваш да се включиш в „ одобрените ” финансово делими схеми на кандидатстване. Или за последния и́ албум, който тя си заплати сама от измислената първа нота до последния опаковъчен целофан на диска, само че разпространителите оферират жълти стотинки, тъй като такава е също „ одобрената ” скица на монополистите в сектора – най-много от един род, на който и двамата даряваме пренебрежението си.
Или за създадените от медии и пиари повярвали си наши „ звезди ”. Говорим си след срещата ми с Владо Унгареца и тематиката е неизбежна. Замислям се върху един нейн реторичен въпрос: даже на тези от поп-сцената, дето имат повече от 3 записани песни, френетичните им тийн-фенове и облъчените от платените ротации фенове – дали могат да тананикат повече от един-два от „ шлагерите ” им?... Разликата е в упованието на лайва в „ Арена Армеец ” през април, че няколко хиляди на друга възраст ще пеят всички части на всички участващи групи. Някои от които (хм, повечето) са основани преди четвърт век и от толкоз време натрупат своята непреходност. Въпреки, че реципрочната на годините на основаването им аудитория, от дълго време не е в България.
Нататък оставям просто хронологията от записа с шарената Милена Славова и въображаемо се надявам детският по-малко неравен живот на нейната дребна „ Кралица ” да е търпим и приказно цветен, с цел да остане майка и́ още някое време тук и да ни въодушевява с частите и непримиримостта си.
- Какво върша сега? С Пепи Попов записваме детски песни, но не детски лигави, а такива – рокаджийски части и сме създали да вземем за пример „ Баба Яга – хулиганка ”, същински метълджийско. Деца пеят. Искаме да е друго от масата, подобен албум желаеме да съберем.
Другият план е обвързван с това, че ми се ще да направя детска школа за пеене, диря си помещение. С групата също вършим нови песни, имаме 3, само че не са записани още. Но с албумите…, няма никакъв смисъл да вършим идващ. Да ти опиша преживелица с последния ми албум – продуциран, напълно заплатен от мен самата. Отивам при един пропагандатор, нося продукта. И той ми споделя: да, доста ти е прекрасен албумът, ние продаваме българска музика – ще сме ти доста потребни. Питам по какъв начин ще се договорим за цената и той споделя: ами, 3 лв.! Разбираш ли, основаване, записване, права, продукция… и 3 лв. ти дават. Толкова! На нас, изяснява ми оня, Пайнера ни ги дава на 3 лева Ако не искаш с нас, а ние имаме разпространяването, държим монопола и значи няма да те има по бензиностанции, магазини и така… Твоите сътрудници работят с нас за авторитет, ми вика. Аз му отвърнах, че нямам потребност от авторитет и ще си продавам сама. И довиждане. Но нали се сещаш, той желае да го вземе за 3 лева, само че не го продава за толкоз. Продава за много повече, за 15 да речем. Виждаш ли по какъв начин вървят нещата у нас. „ Вирджиния ”, „ Орфей ”, де да знам кой още, тези, които зареждат магазини и бензиностанции са се договорили и ти извиват ръцете. Ако искаш…
Бенда ми сега, ами същият си е: Явор Деспотов е китарист, Станчо е на баса – те двамата свирят в една видинска тайфа „ Rare Breed ”. И Додо, който е и барабанист на „ Field ”. Това е групата.
За концерта…, кои две части? Още не знам, почтено. Но ще са дружно с „ Ревю ”. Има доста огромен интерес към лайва, ще стане, имам вяра и ще е хубаво. Мисля, че и аудитория ще има задоволително. И това ще е нашата си аудитория. Въпреки, че доста от тях отпътуваха. Аз имам няколко „ фейс ”-профили, става известно, че половината ми другари от Facebook са в чужбина. И не се чудя въобще. Явно тук никой не е намерил това, дето търси и в един миг им избиват чивиите и се подвигат и си отпътуват. Много неща се трансформираха тук. Някога във Варна сме правили страхотни концерти: Варна беше огромен рокаджийски град, в Спортната зала сме правили големи концерти. По над 2 хиляди души имаше. В Благоевград сме правили също огромни подиуми, беше крепко. Сега е чалгарник. Враца, метълджийски град, Монтана…, в този момент няма хора там. Бургас си остана някакъв рокаджийски град. Скоро вървях в Шумен, хареса ми – дребен клуб беше, но три пъти повече хора побра някак. Толкова е публиката, България опустява. Но има изгода от такива концерти като настоящия, дето Светльо го прави. Има някаква носталгия.
А другояче преди, да, някакви комсомолски организации: 12 групи с по 3 части, публиката си чака своето, пънкарите се бият с метълите. Няма го към този момент това, само че има носталгия, не всеки ден се случва нещо огромно.
Някакви случки от едно време? За мен в никакъв случай не е било проблем кой е пръв и кой финален, тая звездомания не ме е тресла. Обаче друго се сещам, хем е и смешно, но ми е било и проблем. Чакаме си реда някъде зад сцената и идващите ще сме ние. На бекстейджа е мрачно, несъмнено. И гледаш, твоите хора ги няма. Хуквам да диря Васил из тълпата. Единият стои до вратата, примерно Киро, Васо го няма. Намирам го и се връщаме и към този момент Киро го няма там. Сетне да забележим къде пък е Бойчо́. И един път, към този момент би трябвало да излизаме. Който е тук – тук. Започваме. Явор тогава свиреше на дудук и го няма, ние сме забили към този момент. И се появи по средата на парчето, тъй като не схванал, че сме ние и хубаво, че ни видял и чул да сме почнали. Веселба.
Но в този момент е напряко зле: чалга, тъпотии и парвенющина – в случай че приказваме въобще за медии, какво се стартира, какво се случва. Вземи единствено разните формати по малките екрани. Изкуствено основани медийни хора, които нямат никаква тежест. И също така – едни и същи. За мен това е разликата: те може да си мислят, че са звезди, само че са единствено медийни звезди, направени медийни хора, не са звезди в самия шоубизнес. Дето и него го няма.
Организатор на събитието е SKD SOUND, които стоят зад паметните концерта за ценители - в Зимния замък през 2006 година с Хиподил, Ъпсурт и Ревю и през 2009 година с Хиподил, Ревю и Контрол. Съорганизатори са екипът на STROEJA, който поема реализирането на продукцията и екипът на REJOY. „ Арена Армеец ”, 21 април.
Билетите за ХИПОДИЛ, КОНТРОЛ, РЕВЮ и Народоосвободителна въстаническа армия ГЕНЕРАЦИЯ са в продажба on-line в системата на Еventim.bg. Цената им е 35 лева за терен. В продажба са и няколко бранша със седящи места на цена 40 лева В деня на концерта и на място билетите ще са надлежно по 45 и 50 лева Могат да се закупят още от: касата на EVENTIM (ул. " 6-ти септември ” 58, ет 1), щанд на EVENTIM в The Mall, Билетен център в НДК, Билетна каса на “Арена Армеец ”, Office1Superstore, OMV, Orange Center, Usit Colours, Български пощи, Строежа, Вастелс България, магазини Технополис, книжарница „ Бард “ и други.
Черно-белите фотоси са на Нели Воева (тогава Недева) – има ги в книгата „ Цветя от края на 80-те ”.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ