Идната седмица в Германия се събират лидерите на Г7. Седмица

Идната седмица в Германия се събират водачите на Г7. Седмица по-късно в Испания ще се състои среща на върха на НАТО. И на двата форума главната тематика ще е смяната в сигурността в Европа и света и новата идея за отбрана от Русия и Китай. На тези срещи обаче ще има и една смяна – една от главните сили, Франция, няма да може да взима независимо решенията си, а ще би трябвало да се допитва до разнообразни политически партии в Народното събрание.

На парламентарните избори във Франция през вчерашния ден Еманюел Макрон загуби безспорното си болшинство и в този момент ще би трябвало да търси поддръжка от опозицията за всяко свое деяние.

Загубата на безспорното болшинство ще се усети първо във вътрешната политика. Макрон ще би трябвало да получава благословията най-много на левите в Народното събрание, с цел да прокара належащите стопански промени и да вдигне пенсионната възраст на 65 години.

Но и външнополитически нещата към този момент няма да се случват толкоз елементарно. Макрон ще има потребност от легитимност за всяко решение на общността, към което ще се причислява и Франция.

Според френски политолози обаче политиците в Народното събрание на Франция са наясно, че обстановката изисква тясно съдействие и в Европейски Съюз, и в НАТО. По-вероятно е опозицията да спъва решения на обществени и екологични тематики, а не по въпросите на сигурността.

Преди изборите Макрон съобщи, че в новия си мандат ще се концентрира най-вече върху екологичните проблеми и ги разгласи за „ борбата на века “. Премиерката Елизабет Борн е считана тъкмо за експерт по запазване на околната среда и по енергийните въпроси.

Изборите в неделя обаче демонстрираха и различен проблем – френското общество е надълбоко разединено. Политологът Оливие Рукан назовава това разцепление „ обществена и териториална фрактура, при която селото и градът се изправят едни против други по тематики като покупателна дарба и боязън от обедняване “.

Според него Макрон ще би трябвало занапред да се учи да договаря с депутатите и да търси взаимни отстъпки. Коалиционната просвета не е типична за Франция.

На всичкото от горната страна през цялото време президентът се бореше главно с крайната десница на Марин льо Пен, а в този момент му се отвори и втори фронт – обединяването на левите партии под водачеството на Меланшон.

Льо Пен също съумя да удесетори броя на депутатските си места.

И двете обединения флиртуваха с гласоподавателите, обещавайки им обезпечени работни места и гаранции за опазване на благоденствието. Левицата флиртува намерено с концепцията за одържавяване на енергийните концерни и даването на огромни публични поръчки единствено на френски компании. И двете обединения са евроскептични по много въпроси, а част от левите желаят Франция даже да напусне НАТО.

Трудно ще е за Макрон да работи и да търси поддръжка от такава съпротива, още повече, че сходна обстановка във Франция е необичайност. За последно президентът нямаше безусловно болшинство в Народното събрание сред 1988 и 1991 година, когато тогавашният президент Франсоа Митеран загуби 14 места в законодателния орган и нямаше безусловно болшинство. Правителството му трябваше да търси поддръжката ту на леви, ту на десни обединения в Народното събрание за всяко свое решение и закон. За три години социалистите тогава трябваше да изискат 28 вота на доверие, с цел да прокарат концепциите си. По-късно Народното събрание ограничи опцията за прилагане на вота на доверие като инструмент и в този момент Макрон може да изиска единствено един избор на доверие годишно и то единствено по бюджетни въпроси.

Преди изборите френският президент съобщи: „ Няма нищо по-лошо от това да прибавим френски безпорядък към хаоса в света сега “.

За страдание, предизвестието му се оказа пророческо.