Илън Мъск предложи прикриването на Слънцето със сателити с цел нормализиране на климата
Идеята звучи впечатляващо, само че за реализирането ѝ са нужни физика, доста пари и интернационална политика.
Средната температура на Земята се доближава от ден на ден до рисковите равнища, а международната общественост все по този начин не съумява да понижи излъчванията. На този декор смелите софтуерни хрумвания за „ изстудяване “ на планетата печелят от ден на ден внимание. Сега към полемиката се причисли и Илън Мъск.
Мъск написа в X, че климатът може да бъде ръководен от спътници благодарение на ръководство на слънчевата радиация (SRM – solar radiation management) – научен геоинженерен способ, при който хората контролират какъв брой слънчева светлина доближава до Земята.
„ Голямо съзвездие от спътници за ръководство на слънчевото СРМ би могло да предотврати световното стопляне, като прави дребни корекции в количеството слънчева сила, достигащо до Земята “,
казва Мъск.
На въпроса по какъв начин тъкмо да се подсигурява, че слънчевата сила се разпределя тъкмо и заслужено по цялата планета, като се вземат поради сезоните и неизбежните политически битки за надзор, той отговори:
„ Да. Необходими са единствено дребни промени, с цел да се предотврати световното стопляне – или, в апропо, световното захлаждане. В предишното Земята е била „ засипвана със сняг “ доста пъти. “
С други думи, той към момента няма обстоен проект. Но самият факт, че най-богатият човек в света и началник на най-големия сателитен оператор поддържа концепцията за галактически SRM, към този момент притегля вниманието. Експертите предизвестяват, че методът е както нереалистичен, по този начин и евентуално рисков.
Мъск, несъмнено, не е единственият, който обмисля по какъв начин да „ прикрие “ Слънцето. Стартъпи оферират разпространяване на аерозоли в атмосферата, сходно на вулканичните изригвания, които отслабват слънчевата светлина, или слагане на хиляди огледала в орбита. Някои от тези компании към този момент са привлекли съществени вложения и настояват, че възнамеряват да преминат към проби. Но никой към момента не се е доближил до действително, широкомащабно внедряване на технологията. И в случай че SpaceX внезапно реши да навлезе в тази ниша, дребният пазар на геоинженеринг ще би трябвало да се оправи с доста мощен състезател.
При това Мъск не е споделил, че SpaceX към този момент работи по спътници за SRM. А даже и с милиардната оценка на компанията и колосалното съзвездие Starlink, това би било извънредно мъчно. Първото нещо, което би трябвало да се преодолее, е смяната на модела: вместо всеобщото произвеждане на информационни спътници, би трябвало да се основат „ умни “ апарати, задвижвани от слънчевата сила, способни да управляват слънчевото лъчение. Съществуващите близо 9 000 дейни Starlinks спътника не са подобаващи за това. Така че компанията ще би трябвало или да сътвори ново направление и да създава обособен клас спътници, или да извършва този план редом с сегашния.
Въпреки че Мъск не изясни техническите детайлности, най-вероятно става дума за спътници с огледала или слънчеви екрани, които се подреждат във групировка и образуват контролируема преграда сред Земята и Слънцето. Ключовите думи са „ управляема “ и „ голяма “. Учените не знаят точния брой на апаратите, които фактически ще могат да намалят междинната температура на планетата, само че оценките са толкоз високи, че мнозина считат концепцията за неосъществима. Самото извеждане на сходна система в орбита би коствало трилиони долари – сума, която даже Мъск не може да си разреши.
А даже и да си представим, че ще успее, остава въпросът: належащо ли е да го вършим? Експертите от дълго време предизвестяват, че галактическият SRM може да докара до непредвидими последствия – от промени в климата и дневния цикъл до влияние върху биоразнообразието и увеличение на геополитическото напрежение по отношение на контрола над системата. За да се избегнат тези опасности и в действителност да се компенсира стоплянето, ще са нужни невиждано прецизни технологии и интернационалните разпореждания за най-голямото сателитно съзвездие в историята.
Казано по-просто, това сигурно не е история за „ утрешния ден “. Но самият интерес на Мъск към сходни системи евентуално ще подхрани пазара и дебата към геоинженерството – къде е границата на допустимост и кой въобще има право да „ върти копчето “ на слънчевата светлина за цялата планета.
