Походът на Тамерлан в Индия
Идеята за този поход по принцип изобщо не била известна в империята на Тимур Куция (Тамерлан). По-голямата част от велможите му били изморени от непрекъснатите войни и към този момент желали да се любуват на плодовете на досегашните победи, без да се натоварват с военна акция в далечната южна страна. Воините не харесвали климата на Индия, където било „ горещо като в пъкъла “. Това дразнело Тамерлан, само че той не се отказал от проекта си. Походът почнал през 1398 година
Първите жертви на монголите, измежду като прекосили планинската верига Хиндукуш в региона на Баглан, станали „ гяурите “ в Нуристан. „ От отрязаните глави на неверниците бяха издигнати няколко пирамиди “, споделя тогавашният персийски летописец на Тимуридската ера Шарафадин Язди.
На 15 август 1398 година в Кабул бил призован боен съвет, където публично оповестили началото на похода. През октомври главната войска форсирала реките Рави и Биях. Армията на Тимур на 21 октомври превзела Шахнаваз, където взела голяма плячка и още веднъж издигнали обичаните на Тимур пирамиди от отрязани човешки глави.
Свирепите монголски войски безусловно превръщали в пустиня завладените региони. Индия била връхлетяна от лавина принуждение, която помитала всичко по своя път. Грабежите и убийствата станали нещо всекидневно. Хиляди хора били отведени в иго. Тимур защитавал единствено ислямското духовенство.
Достойна опозиция против ужасния зложелател оказали само раджпутите – воините от Централна Индия в днешния щат Раджастан. Водел ги Рай Дул Чанд. Раджпутите воювали до гибел, само че им липсвал военният опит на монголите. Когато монголите нахлували в крепостите им, мъжете убивали личните си съпруги и деца, а по-късно се самоубивали. В една борба към 10 хиляди раджпути, доста от които ранени, били обкръжени, само че отказали да се предадат и всички паднали в багра. Тимур бил очарован, само че въпреки всичко заповядал крепостта им да бъде изтрита от лицето на земята. В същото време пощадил техния водач, като му подарил меч и халат в символ на почитание.
На 13 декември 1398 година войските на Тамерлан се озовали пред Делхи. Тук били прсрещнати от армията на султан Махмуд. Монголските бойци за пръв път срещнали бойни слонове – съгласно разнообразни историци от 120 до 600. Освен това армията на Делхи била въоръжена с „ огнени гърнета “ – запалителни гранати, цялостни със смола; употребила и ракети с стоманени върхове, които избухвали при удара си в земята.
Първоначално Тамерлан, изправен пред непознатия зложелател, избрал защитна тактичност. Били изкопани окопи, насъбрани землени валове, бойците му се укрили зад огромни щитове. Въпреки това, индусите не бързали да атакуван. Но за монголите било невероятно да стоят безпределно в защита, тъй като това разлагало армията. А и войската им водела хиляди пленници-роби. В решаващия миг те можело да се разпалват и да повлияят на хода на борбата. Тамерлан заповядал всички пленници да бъдат избити и заплашил персонално да убие всеки, който заради жал не се подчини.
Според обичая, той се обърнал към астролозите. Те оповестили, че денят е неподходящ, само че Тимур пренебрегнал препоръките им. Битката се състояла на 17 декември 1398 година при река Джама, покрай Панипат. Отначало сражението се водело с изменчив триумф. За да спре офанзивата на слоновете – тези живи бойни кули, Тимур заповядал да изкопаят трап и да нахвърлят в него железни шипове. Но това не ги спряло и слоновете направили огромни разрушения в монголските редици.
Тогава бойците на Тимур подгонили отсреща им камили и биволи, натоварени с горящи факли, плява и клони от иглолистни дървета. Обезумелите животни, обхванати от пламъци, уплашили забележителен брой слонове, които се втурнали обратно и почнали да мачкат индуските бойци. Окончателната победа била извоювана от монголската кавалерия, която довършила разгрома на делхийците. Победеният султан избягал в Гуджарат. На 19 декември армията на Тимур влезнала без пердах в един от най-красивите и величествени градове по това време.
По искане на локалните мюсюлмански велможи,Тамерлан сложил защита към техните квартали. Това обаче не избавило другите поданици на града. Делхи бил опустошен и ограбен, множеството поданици изклани, а Тамерлан се престорил, че се е случило без негово единодушие, като споделил: „ Не желаех това “.
След разграбването на Делхи монголската войска безусловно била претрупана с плячка. Всеки елементарен боец носел най-малко по една торба злато, скъпоценни камъни, произведения от благородни метали; също така, водел на синджир към 100-150 плебеи.
След като прекарал две седмици в Делхи, Тимур поел към река Ганг. По пътя си не срещал опозиция. Всички бягали в смут. Мирното население било грабено, убивано, изнасилвано и откарвано в иго. Това към този момент не било война, а кланица. Най-силната цитадела на Индия – Мирт, се предала без пердах на 1 януари 1399 г. Жителите й били изклани, тъй като на мюсюлманите не се харесал обичаят на хиндуистите дамите да се самоубиват след гибелта на брачна половинка си.
На 2 март 1399 година цялата голяма плячка тръгнала за столицата на Тимур – Самарканд, натоварена на хиляди камили. Деветдесет пленени слона носели камъни от индийските кариери за градеж на джамия в Самарканд. Самата армия приличала на емигриращ народ, като влачела подире си стада животни, дами и деца. Желязната монголска войска, фамозна в целия Изток със скоростта на преходите си от 60 километра на ден, в този момент едвам успявала да измине 7 километра дневно.
На 15 април Тимур прекосил река Сър-даря и дошъл в родния си град Кеш (дн. Шахрисабз, Узбекистан). Страшният индийски поход приключил.
