10-те най-забележителни победи на кан Крум
Идеята за този материал идва от самия кан Крум (пълна купа – кан субиги Крум – в превод от старобългарски език – „ от бога подложен “) с самодейността си да поръча внушителна колонада, върху която с гръцки букви да бъдат изписани върховете във военната му кариера. В тази алея на българската военна популярност (в столицата Плиска), част от която е оживяла и до през днешния ден, били отразени най-важните му борби и най-големите му завоевания… Част от тях са: „ Сражение при Версиникия “, „ Сражение при Сяр “ (това е върху парче от колоната с победни и паметни битки), „ Крепост Димотика “, „ Крепост Виза “, „ Крепост Аркадиопол “ (а това – върху парче от колоната с изброените завоювани градове и то – забележете единствено за интервала 812-813 г.).
За жал, през април 814 година победният му път ненадейно приключил с ненавременната му и неизяснена и до през днешния ден гибел. За аргументите за кончината му има към 10 хипотези, само че даже съвременниците му – хронисти не стигат до обединен извод. Най-вероятните от тях са: че е бил заклан от собствен доближен, корумпиран от Византия; че починал от раздор на сърцето; че бил удушен с въжета (интересно едно въже не стига ли с цел да бъде удушен един човек?); че изгубил орендата си (божествената си мощ, а очевидно и харизмата си и додеял на народа и военачалниците си и те към този момент не желали да водят война по 7 месеца всяка година); че станал жертва на жречески интриги и бил подложен на ритуално сакрално цареубийство и пратен като консултант при Тангра…
Останалите са по-фантастични, само че както знаем византийските извори (писмени източници на информация) нормално преувеличават и искрено демонизират владетелите ни. Че е бил яростен и потвърдено холеричен вид няма спор – демонстрират го зверските му изстъпления при почистване на сметки с подли византийски императори и недалновидни предводители… Че е имал извратено възприятие за хармония и дизайн знаем от легендата за обкования със злато и скъпоценни камъни череп на съперника му – Никифор. Че е първият български държател, който прозрял, че обществото се ръководи освен с меч, а и с перо и поръчал да се запишат (и изпълняват) закони (макар че в спазването им основна роля играел отново мечът – на палача) – също знаем. Че съществено надценявал ресурсите на България (военни и интелектуални) също се досещаме, само че храбростта и дързостта му компенсирали този недостиг…
Кан Крум е записал името си в българската история точно с високите цели на своята политическа и народностна теория и с многочислените си извоювани войни. Нека отбележим 1200-годишнината от ръководството му с къс обзор на успехите му:
1. След възкачването си на българския трон (през 802 г.) първия боен поход на кан Крум е в посока северозапад – първо към Македония (за да „ приобщи “ прабългарското население там), а след това и към Аварската страна. Както свидетелства византийския хронист, „ Крум унищожил напълно аварите “.
2. През 807 година войските на българския държател поели на юг – към Византия. След своя сполучлив дебют, кан Крум бил припрян да премери сили с по-могъщ съперник. Войските му стигнали до поречието на Струма и, както е записано в старите пергаменти: „ завърнали се предоволни и с огромна плячка “. 
3. В идната акция – през 809 година бойците на Крум обкръжили добре укрепената Сердика. Обсадата била впечатляваща, само че градът упорствал и не желаел да се съобщи. Търпението на кана бързо се изчерпило и той освен го завладял и сринал, само че за наставление избил целия гарнизон (6 000 човека) и част от популацията.
4. От 802 до 811 година византийският император Никифор І Геник подхванал два похода към българските територии. Кан Крум с лекост отблъснал нашествениците дал ясно да се разбере, че няма да разреши преселването на гръцки колонисти от Мала Азия в Тракия.
5. През 811 година българският държател за първи път видял ромейска войска в подножието на стените на Плиска. Той свикал 50 000 души опълчение и направил финален опит да избави столицата си, само че тя била разграбена и опожарена. По противоположния път византийците били причакани и свиреп избити във Върбишкия проход.
6. През ранното лято на 812 година български войски навлезли в Тракия. През юни бил високомерен Дебелт, а жителите на Анхиало, Берое, Филипи и Никея под паника се евакуирали. След победния марш на армията, кан Крум предложил кротичък контракт на император Михаил Рангаве, само че той го отхвърлил.
7. Българският държател дал втори късмет за подписване на мир, като отпуснал още време, само че обсадил Месемврия. След две седмици я завладял. Освен това съумял да притегли на своя страна един арабин – конструктор на напредничава за времето си военна обсадна техника и да се снабди с тайната на „ гръцкия огън “. 
8. В началото на юни 813 година кан Крум открил войските си при град Версиникия (близо до Одрин), надълбоко в ромейска Тракия. На 22 юни византийците нападнали, само че скоро били обърнати в бяг и разрушени. Начело на армията си бързал самичък императора „ като проклинал войските и техните военачалници “.
9. През лятото на 813 година кан Крум към този момент бил достигнал до Константинопол. Разпоредил да бъде издигнат лагер и оповестил, че желае да договаря с византийския император. Преговорите не се състояли, само че бил изработен опит за премахването на владетеля на българите. Разярен той опустошил цялата провинция, чак до Одрин. 
10. В началото на зимата на 813 година Крум подхванал нова наказателна интервенция в Тракия – 30 000 войска „ облечена в желязо “ разорила региона към днешния Люлебургаз и се завърнала с голяма плячка и 50 000 пленници. Това била последната победа на Крум. В разгара на подготовката за нова акция, на 13 април 814 година той мистериозно умрял.
