Проф. Даниел Вълчев: Някои висши училища едвам кретат. Сливането е правилно, но едва ли ще се случи
Идеята за обединение на университети е вярна, само че надали ще се случи, счита проф. Даниел Вълчев, министър на образованието в интервала 2005-2009 година, в този момент декан на Юридическия факултет на Софийския университет. Той разяснява желанията на министъра на образованието акад. Николай Денков за обединение на университети, за които писа OFFNews тази седмица.
„ Това е една доста остаряла концепция. Още преди аз да стана министър, имаше такава концепция, защото в България има над 50 висши учебни заведения. Повечето от тях са дребни. Някои от тях колкото да кретат, само че все пак те съществуват. Като сравним популацията на България с популацията на други страни, ще забележим, че ние имаме три, четири до пет пъти повече висши учебни заведения, в сравнение с в други страни, тъй че това е нещо вярно. Аз персонално надълбоко се колебая, че това ще се случи по простата причина, че колкото пъти е започвал подобен спор, толкоз пъти се изваждат причини, които торпилират цялата работа и най-после нищо не става. Правилно е това като посока на мислене, персонално аз съм песимистичен, че ще се случи “, сподели проф. Вълчев пред Нова тв.
Дори и да се случи, „ това няма трагично да увеличи качеството на образованието по този начин, както преместването на профилираните сформира от едно място в друго място няма да промени единствено по себе си (съдебната – бел. ред.) система “. „ И в двата случая това е като известното масло – в случай че краварката я преместим от левия в десния ъгъл, качеството на маслото надали ще се промени. “
За наложеното заради пандемията онлайн образование проф. Вълчев изрази вяра, че това повече няма да се повтори.
Университетът е място и на другарство, на интелектуално предизвикателство – посочи той и добави, че Факултетният съвет на Юридическия факултет е решил да стартира втория учебен срок присъствено, „ в случай че няма спънка от държавно естество “.
„ Време е водачите да си дадат сметка за едно нещо. Дотук в целия свят от Коронавирус или свързани с COVID неща са умряли 5,7 милиона души. Това е доста, само че всяка година по данни на СЗО близо 8 милиона умират от тютюнопушене и още съвсем 2 милиона – заради това, че са към тези, които пушат. Не си припомням да сме затваряли света поради тютюнопушенето и не си припомням някой принудително да е имунизиран против тютюнопушене, а това е допустимо, апропо, и също по този начин не си припомням да сме затворили учебни заведения, градски превоз. Това какво ни приказва? “, попита проф. Вълчев.
Той не е оптимист за промяната в правосъдната система. „ Този въпрос от много години в България е полурелигиозен. По него има доста малко същностен спор. Когато бях възпитаник, по тодорживково време, имаше един анекдот: „ Защо корабът на социализма не върви? Защото 95% от парата отива в свирката “. Горе-долу и тук е по този начин: доста приказки, доста приказки и най-после нищо. “
„ Например това, което се случва със съдиите по вписванията, си е едно безсрамие. С преходните и заключителни разпореждания на Закона за бюджета да направиш една не най-тежката, само че сериозна смяна. Това не трябва да се прави. Късният ГЕРБ правеше такива неща, ние го отрекохме, след което започваме да вършим същото от първия ден.
По отношение на закриването на профилираните съдилища и прокуратури. Аз надалеч не съм им почитател, само че това, че ще ги преместим от тук там и ще върнем ситуацията от преди 10 години. Какво тъкмо ще се промени?
Големият въпрос е да се премисли фигурата на проведената незаконна група, да се видят процесуалните периоди, които са прекомерно дълги и разточителни в някои случаи, да се отстрани опцията прокурорът да вади едностранно, без разрешението на арбитър, данни от предварителното произвеждане, да се премислят случаите на задължане под стража. Това са все неща, които по никакъв метод не се засягат от този законопроект. “
Според него вторачването в основния прокурор Иван Гешев „ демонстрира равнището на дебата “.
„ Ние би трябвало да създадем такива промени, при които елементарният човек да не го интересува кой е основен прокурор. В множеството страни хората не знаят.
Всеки човек на такава позиция би трябвало да бъде под доста мощен надзор и рецензия. Проблемът е друг – че някак си считаме, че промяната в една система е като махнем един недобър човек и го сменяем с един добър човек и промяната е осъществена. Човешкият опит демонстрира, че това надалеч не е по този начин. Въпросът за прокуратурата е доста по-всеобхватен и тежък. Не харесваме Гешев, желаеме да децентрализираме, да създадем 800 гешевци. Разбирате ли парадокса на тази обстановка? Ако ще водим подобен спор, би трябвало да се тръгне от обстоятелството, че българският углавен развой изобщо не е съразмерен. Това е отзвук от тогавашния руски углавен модел, при който прокурорът има големи благоприятни условия най-малко във връзка с обвинянемия и съпоставено с неговата отбрана “, разяснява проф. Вълчев.
