Смяната на часа: Връщаме стрелките назад тази неделя
Идеята за сезонна смяна тутакси се появява още през 1784 година, когато Бенджамин Франклин я предлага полунашега, с цел да насърчи пестенето на свещи. Въпреки че тогава това звучи по-скоро като хумористично предложение, концепцията последователно набира известност. Много по-късно, през 1916 година, Германия взема решение да я приложи на процедура, по време на Първата международна война, за да се пести сила и да се употребява по-добре дневната светлина. След това образецът бързо е последван и от други страни. Много по-късно, през 1916 година, Германия ползва тази процедура за първи път по време на Първата международна война. Основната цел тогава е спестовност на сила, защото обществото търси способи да употребява дневната светлина по-ефективно. Оттам нататък концепцията бързо се популяризира и в други страни.
Продължаващият спор в Европейския съюз
През последното десетилетие обаче, от ден на ден хора и институции слагат под подозрение нуждата от промяната на времето. Например, през 2019 година Европейският парламент гласоподава за унищожаване на практиката, като предлага всяка страна сама да избере дали да остане на лятно или зимно часово време.
Първоначално решението трябваше да влезе в действие през 2021 година, само че поради пандемията и неналичието на консенсус сред страните, процесът бе отсрочен за неопределен срок.
Днес, през 2025 година, полемиките не престават, а Испания даже упорства за дефинитивно преустановяване на сезонните промени от 2026 година.
Въпреки това, България към този момент резервира досегашния режим и продължава да мести стрелките два пъти годишно – през март и октомври.
„ Сезонната смяна все по-често се слага под въпрос, защото въздейства на здравето и успеваемостта на хората, “ разясняват анализатори от Европейската комисия.
Влияние върху организма
Макар че на пръв взор смяната наподобява безобидна и даже приятна – въпреки всичко печелим един час сън, действителността е малко по-различна.
Според медицински проучвания, даже един час разлика може да разстрои биологичния часовник, а акомодацията постоянно лишава сред два и пет дни.
От една страна, има и позитивни резултати:
по-добро потребление на дневната светлина сутрин;възможност за спестовност на енергия;повече естествена светлина в първите часове на деня.
От друга страна обаче, отрицателните резултати не са за подценяване:
нарушен сън и намалена концентрация;повишена отмалялост и раздразнителност;по-висок риск от сърдечно-съдови произшествия в първите дни;по-чести прояви на меланхолия и тревога при чувствителни хора.
Така, въпреки и да звучи като дребна смяна, промяната тутакси оказва действително въздействие върху организма – изключително при хора с претрупан график или хронични болести.
Практични препоръки за по-лесна акомодация
За да се справите по-леко със промяната тутакси, започнете подготовката няколко дни по-рано.
На първо място, пробвайте се да лягате и ставате с 10–15 минути по-рано в дните преди смяната.
Освен това, излагайте се на естествена светлина заран, защото тя оказва помощ на организма да контролира циркадния темп.
Също по този начин е целесъобразно да ограничите кофеина и екраните вечер, тъй като те потискат производството на мелатонин, хормона на съня.
Поддържайте постоянен режим на хранене и избягвайте тежки вечери, изключително в късните часове.
И не на последно място – лека физическа интензивност денем ще ви помогне да се уморите естествено и да спите по-добре.
„ Дори един час разлика може да повлияе на тялото, изключително при хора с хронични болести. Най-доброто, което можем да създадем, е да дадем време на организма си да свикне, “ поучават лекарите.
Ще отпадне ли промяната на времето?
Към днешна дата тематиката остава отворена – както на европейско, по този начин и на национално равнище.
Ако Европейският съюз въпреки всичко реши да отстрани практиката, България евентуално ще избере непрекъснато лятно време, защото по-дългите вечери се възприемат като по-удобни за работа и отдих.
Дотогава обаче – в неделя, 26 октомври 2025 година, не забравяйте да върнете стрелките с един час обратно и да посрещнете новия темп с усмивка.
Продължаващият спор в Европейския съюз
През последното десетилетие обаче, от ден на ден хора и институции слагат под подозрение нуждата от промяната на времето. Например, през 2019 година Европейският парламент гласоподава за унищожаване на практиката, като предлага всяка страна сама да избере дали да остане на лятно или зимно часово време.
Първоначално решението трябваше да влезе в действие през 2021 година, само че поради пандемията и неналичието на консенсус сред страните, процесът бе отсрочен за неопределен срок.
Днес, през 2025 година, полемиките не престават, а Испания даже упорства за дефинитивно преустановяване на сезонните промени от 2026 година.
Въпреки това, България към този момент резервира досегашния режим и продължава да мести стрелките два пъти годишно – през март и октомври.
„ Сезонната смяна все по-често се слага под въпрос, защото въздейства на здравето и успеваемостта на хората, “ разясняват анализатори от Европейската комисия.
Влияние върху организма
Макар че на пръв взор смяната наподобява безобидна и даже приятна – въпреки всичко печелим един час сън, действителността е малко по-различна.
Според медицински проучвания, даже един час разлика може да разстрои биологичния часовник, а акомодацията постоянно лишава сред два и пет дни.
От една страна, има и позитивни резултати:
по-добро потребление на дневната светлина сутрин;възможност за спестовност на енергия;повече естествена светлина в първите часове на деня.
От друга страна обаче, отрицателните резултати не са за подценяване:
нарушен сън и намалена концентрация;повишена отмалялост и раздразнителност;по-висок риск от сърдечно-съдови произшествия в първите дни;по-чести прояви на меланхолия и тревога при чувствителни хора.
Така, въпреки и да звучи като дребна смяна, промяната тутакси оказва действително въздействие върху организма – изключително при хора с претрупан график или хронични болести.
Практични препоръки за по-лесна акомодация
За да се справите по-леко със промяната тутакси, започнете подготовката няколко дни по-рано.
На първо място, пробвайте се да лягате и ставате с 10–15 минути по-рано в дните преди смяната.
Освен това, излагайте се на естествена светлина заран, защото тя оказва помощ на организма да контролира циркадния темп.
Също по този начин е целесъобразно да ограничите кофеина и екраните вечер, тъй като те потискат производството на мелатонин, хормона на съня.
Поддържайте постоянен режим на хранене и избягвайте тежки вечери, изключително в късните часове.
И не на последно място – лека физическа интензивност денем ще ви помогне да се уморите естествено и да спите по-добре.
„ Дори един час разлика може да повлияе на тялото, изключително при хора с хронични болести. Най-доброто, което можем да създадем, е да дадем време на организма си да свикне, “ поучават лекарите.
Ще отпадне ли промяната на времето?
Към днешна дата тематиката остава отворена – както на европейско, по този начин и на национално равнище.
Ако Европейският съюз въпреки всичко реши да отстрани практиката, България евентуално ще избере непрекъснато лятно време, защото по-дългите вечери се възприемат като по-удобни за работа и отдих.
Дотогава обаче – в неделя, 26 октомври 2025 година, не забравяйте да върнете стрелките с един час обратно и да посрещнете новия темп с усмивка.
Източник: eurocom.bg
КОМЕНТАРИ