Шедьовър, роден от пандемия
Идеята за основаването на „ Декамерон “ се заражда у Джовани Бокачо под усещане от чумната епидемия, която през 1346-1353 г. обхваща цяла Европа и отнема живота на 1/4 от популацията й и, съгласно днешната терминология, дава отговор на определението „ пандемия “.
Писателят бил очевидец по какъв начин по улиците на родната му Флоренция лежали мъртъвци, а малцината, които оцелели, или страхливо очаквали близкия завършек на света, или решили да се отдадат на разврат.
Героите на „ Декамерон “ – седем девойки и трима младежи с доблестен генезис бягат от обхванатата от чума Флоренция и отиват в крайградско имение. Там те прекарват прелестно времето си измежду природата, разказвайки един на различен увлекателни и поучителни истории из живота на разнообразни пластове от италианското общество.
Думата „ декамерон “ се превежда от древногръцки като „ 10 дни “ и съответства на броя на героите и дните, които прекарали извън града. Заглавието на книгата се свързва с „ хексамероните “, или „ шестодневите “, широко публикувани през Средновековието, в които се споделя по какъв начин Бог основал света за 6 дни. Но, за разлика от християнските богословски съчинения, в „ Декамерон “ религиозните възгледи не играят съвсем никаква роля и в центъра на вниманието са елементарни хора с техните лични прекарвания и индивидуални черти на характера.
В 100 новели пред читателя се показва необятен набор от човешки взаимоотношения и чувства: от преданост и изневяра в любовта и семейния живот до находчивост и хитрост за постигане на триумф. В основата на тези истории залягат както лични съчинения на Бокачо, по този начин и модифицирани от него антични, приказни и фолклорни сюжети.
Заради монументалността на повествованието и реалистичното изображение на публичните нрави от това време „ Декамерон “ е именуван „ енциклопедия на италианския живот “. В книгата Бокачо обобщава опита на повествователната литература на Средновековието, която го предхожда. Това произведение съдържа много от чертите на куртоазния рицарски разказ. Но създателят не споделя средновековната традиция, която прогласява върховенството и неприкосновеността на престижа на католическата Църква и отхвърля цената на човешкия живот, в случай че е откъснат от религиозния морал и идеите за отвъдния живот. А идиличната конюнктура, в която възпитани младежи водят диалозите си в разгара на чумната зараза, от своя страна може да се преглежда като остров на културата на фона на духовния крах на късното Средновековие.
Творбата на Бокачо не била оценена незабавно по достолепие. Образованите италианци по това време вярвали, че бъдещето в тяхната страна принадлежи на латинския, а не на италианския език, който бил считан за „ простолюден “ – на него бил написан „ Декамерон “.
Това произведение било наречено „ принц Галеото “ – по името на един от рицарите на крал Артур, съдействал за незаконните връзки сред рицаря Ланселот и съпругата на Артур Гуинивер. След като Данте загатнал името на Галеото в своята „ Божествена комедия “, то твърдо навлязло в италианския език като прякор и синоним на сводници и развратници.
Джовани Бокачо. Снимка: Уикипедия
Освен това, заради подчертаната еротика на тази книга и критиката към пороците на духовенството, Църквата поискала писателят да се откаже от творбата си. Отначало Бокачо се опитвал да потвърждава, че даже в Библията може да се открият непристойни епизоди – само че след време самият той почнал да се съмнява в собствената си справедливост и дори желал да изгори ръкописа на „ Декамерон “. За благополучие, близкият му другар Франческо Петрарка го разубедил. Независимо от това, Бокачо се срамувал от своето създание до края на живота си и дори настоятелно съветвал своите другари и познати да се въздържат да четат тази „ неморална книга “.
С изобретяването на книгопечатането сборникът с новели придобил в действителност огромна популярност – макар, че дълго време бил публично неразрешен в Италия и го разгласили единствено със значителни съкращения от цензурата.
Днес „ Декамерон “, по аналогия с безсмъртното създание на Данте, постоянно се назовава „ Човешка комедия “, а неговият създател е приет за една от изключителните фигури на италианския Ренесанс.
–
