Русия трябва да обедини постСССР в макродържава. Дугин: Малките и гордите ще бъдат разкъсани от суперсилите
Идеята за основаване на макродържава към този момент витаеше във въздуха в зората на Оперативно-наблюдателно дело, само че вместо да сплоти постсъветските страни, планът на Горбачов не ги сплоти, а ги раздели. Изглеждаше, че суровите времена са погребали очакванията за възобновление на тогавашното единение. Новото завъртане на колелото на историята обаче докара до условия, при които остарялото би трябвало да се прероди на ново равнище и може би с ново име.
Когато стана ясно, че Оперативно-наблюдателно дело не се оправя със задачата за интеграция, беше основан Евразийският съюз. Но той съдържаше единствено стопански хрумвания. И защото е невероятно да се напредне в обединяването на страните въз основата на една стопанска система, тази концепция още веднъж е в застой. И единствено при основаването на руско-беларуската съюзна страна беше допустимо да се реализиран избрани триумфи.
Сега пристигна моментът, когато стартира световно преструктуриране на целия свят. При тези условия единствено велики сили, способни на интеграция, ще могат да запазят своя суверенитет. Сега дребните страни би трябвало да изберат към кои велики сили да се причислят. Ако не създадат този избор, те просто са изправени пред тъжната орис да бъдат раздрани под въздействието на тези велики сили, които в този момент се трансформират в основни и единствени субекти на международната политика.
Това е многополюсният свят, който може би сме си представяли напълно друго. Да, той е много непоколебим, има доста строги правила и в случай че нямате фундаментален стопански, политически, боен, стратегически, ресурсен и териториален суверенитет, ориста ви е тъжна. Трябва да изберете блока, към който ще се присъедините. И единственият рационален излаз за множеството постсъветски страни е да се причислят към евразийската макродържава.
Сега от ден на ден се приказва за това на разнообразни равнища. Въпреки че, несъмнено, доста дребни страни към момента не са се разделили с амбициозните си илюзии да изградят нещо суверенно, равноотдалечено както по отношение на Русия, по този начин и по отношение на Запада. Но тези илюзии последователно изчезват, изключително на фона на последователното ни доближаване към окончателната Победа в Украйна.
Създаването на макродържава, която би трябвало да възникне на територията на Съветския съюз и Руската империя, е неминуем исторически развой. И единствено по този начин се резервира суверенитетът на всички участници в новия цикъл на държавно строителство. По този метод е допустимо да се реши освен ориста на нашите „ нови “ територии, освен Украйна, освен Южна Осетия и Абхазия, само че и Грузия, Молдова, Армения и даже Азербайджан. Всички тези нации ще намерят място в една макродържава, в подтекста на която няма да изгубят, а единствено ще укрепят своя суверенитет.
Разбира се, към момента е мъчно да се каже каква ще бъде последователността в основаването на тази макродържава. Но мисля, че в подтекста на възходящата интеграция на Русия с Южна Осетия и Абхазия, ние сме длъжни да предложим на Грузия, която в последно време става все по-независима от глобалистката политика, да се причисли към този развой. И това не може да не радва.
В същото време през днешния ден има няколко различни парадигми за основаването на тази евразийска макродържавност. Интеграционните институции, които съществуват през днешния ден, очевидно са незадоволителни, а от време на време, в противен случай, освен не способстват, само че и попречват този развой. Така че това може да бъде много комплицирано геополитическо упражнение. Но няма опция на самия този развой в света на великите сили, който стана необратим с идването на Тръмп. И това съгласно мен е най-естествената логичност на развиването на събитията в постсъветското пространство.
В умозаключение бих желал да отбележа, че самият термин „ макродържава “ принадлежи на доктора по право, професор Аркадий Владимирович Корнев. Според мен този термин е идеално подобаващ за обстановката, в която се намираме, и ни разрешава да избегнем прибягването до термина „ империя “, който към момента се възприема като мъчителен от мнозина. Както и апел към руската история. „ Макродържавността “ е същата неутрална концепция като „ евразийската интеграция “.
Възстановяването на макродържавата в нашето постсъветско и постимперско пространство е неизбежно. Но е значимо да е спокойно, намерено и общително. И колкото по-скоро стигнем до това, толкоз по-добре ще бъде за всички нас.
Превод: ПИ
Източник: Царьград
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед10556Яков Кедми: Възможно е Тръмп или различен представител на Съединени американски щати да бъде на парада в Москва на 9 майАлтернативен Поглед12738Яков Кедми: Дори без нуклеарно оръжие, Русия може да победи армията на НАТОАлтернативен Поглед17056Д-р Владимир Трифонов: Тръмп не може да уплаши Китай, допустимо е да организира договаряния със Си ДзинпинАлтернативен Поглед33087Д-р Владимир Трифонов: Завръщането на Русия като водеща мощ провокира нервност в западните елитиАлтернативен Поглед28332Доц. Григор Сарийски: Правят се опити за повдигане на мораториума за рандеман на шистов газ в БългарияАлтернативен Поглед383882Проф. Андрей Пантев: Русофобите у нас са неблагодарници, които през днешния ден щяха да приказват на турски Източник: pogled.info
Когато стана ясно, че Оперативно-наблюдателно дело не се оправя със задачата за интеграция, беше основан Евразийският съюз. Но той съдържаше единствено стопански хрумвания. И защото е невероятно да се напредне в обединяването на страните въз основата на една стопанска система, тази концепция още веднъж е в застой. И единствено при основаването на руско-беларуската съюзна страна беше допустимо да се реализиран избрани триумфи.
Сега пристигна моментът, когато стартира световно преструктуриране на целия свят. При тези условия единствено велики сили, способни на интеграция, ще могат да запазят своя суверенитет. Сега дребните страни би трябвало да изберат към кои велики сили да се причислят. Ако не създадат този избор, те просто са изправени пред тъжната орис да бъдат раздрани под въздействието на тези велики сили, които в този момент се трансформират в основни и единствени субекти на международната политика.
Това е многополюсният свят, който може би сме си представяли напълно друго. Да, той е много непоколебим, има доста строги правила и в случай че нямате фундаментален стопански, политически, боен, стратегически, ресурсен и териториален суверенитет, ориста ви е тъжна. Трябва да изберете блока, към който ще се присъедините. И единственият рационален излаз за множеството постсъветски страни е да се причислят към евразийската макродържава.
Сега от ден на ден се приказва за това на разнообразни равнища. Въпреки че, несъмнено, доста дребни страни към момента не са се разделили с амбициозните си илюзии да изградят нещо суверенно, равноотдалечено както по отношение на Русия, по този начин и по отношение на Запада. Но тези илюзии последователно изчезват, изключително на фона на последователното ни доближаване към окончателната Победа в Украйна.
Създаването на макродържава, която би трябвало да възникне на територията на Съветския съюз и Руската империя, е неминуем исторически развой. И единствено по този начин се резервира суверенитетът на всички участници в новия цикъл на държавно строителство. По този метод е допустимо да се реши освен ориста на нашите „ нови “ територии, освен Украйна, освен Южна Осетия и Абхазия, само че и Грузия, Молдова, Армения и даже Азербайджан. Всички тези нации ще намерят място в една макродържава, в подтекста на която няма да изгубят, а единствено ще укрепят своя суверенитет.
Разбира се, към момента е мъчно да се каже каква ще бъде последователността в основаването на тази макродържава. Но мисля, че в подтекста на възходящата интеграция на Русия с Южна Осетия и Абхазия, ние сме длъжни да предложим на Грузия, която в последно време става все по-независима от глобалистката политика, да се причисли към този развой. И това не може да не радва.
В същото време през днешния ден има няколко различни парадигми за основаването на тази евразийска макродържавност. Интеграционните институции, които съществуват през днешния ден, очевидно са незадоволителни, а от време на време, в противен случай, освен не способстват, само че и попречват този развой. Така че това може да бъде много комплицирано геополитическо упражнение. Но няма опция на самия този развой в света на великите сили, който стана необратим с идването на Тръмп. И това съгласно мен е най-естествената логичност на развиването на събитията в постсъветското пространство.
В умозаключение бих желал да отбележа, че самият термин „ макродържава “ принадлежи на доктора по право, професор Аркадий Владимирович Корнев. Според мен този термин е идеално подобаващ за обстановката, в която се намираме, и ни разрешава да избегнем прибягването до термина „ империя “, който към момента се възприема като мъчителен от мнозина. Както и апел към руската история. „ Макродържавността “ е същата неутрална концепция като „ евразийската интеграция “.
Възстановяването на макродържавата в нашето постсъветско и постимперско пространство е неизбежно. Но е значимо да е спокойно, намерено и общително. И колкото по-скоро стигнем до това, толкоз по-добре ще бъде за всички нас.
Превод: ПИ
Източник: Царьград
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед10556Яков Кедми: Възможно е Тръмп или различен представител на Съединени американски щати да бъде на парада в Москва на 9 майАлтернативен Поглед12738Яков Кедми: Дори без нуклеарно оръжие, Русия може да победи армията на НАТОАлтернативен Поглед17056Д-р Владимир Трифонов: Тръмп не може да уплаши Китай, допустимо е да организира договаряния със Си ДзинпинАлтернативен Поглед33087Д-р Владимир Трифонов: Завръщането на Русия като водеща мощ провокира нервност в западните елитиАлтернативен Поглед28332Доц. Григор Сарийски: Правят се опити за повдигане на мораториума за рандеман на шистов газ в БългарияАлтернативен Поглед383882Проф. Андрей Пантев: Русофобите у нас са неблагодарници, които през днешния ден щяха да приказват на турски Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ