Идеята за проучването била вдъхновена от един съществен въпрос: защо

Идеята за изследването била въодушевена от един значителен въпрос: за какво и непушачите се разболяват от рак на белия дроб. Преобладаващата част от сходен вид болести на дихателните пътища са породени от тютюнопушене.

Един от всеки  10 случая в  Обединеното  кралство обаче  се дължи на  замърсен въздух,  а 99% от хората по света живеят тук-там, където замърсяването надвишава допустимите правила на Световната здравна организация.

Трудът на екип от института “Франсис Крик ” в Лондон демонстрира, че вместо да предизвиква вреди в организма, замърсяването на въздуха разсънва остарели повредени кафези. Проф. Чарлз Суонтън - един от водещите международни специалисти, назова откритието началото на “нова епоха ”.

Изследването може да изясни в елементи какви са дейностите на стотици ракообразуващи субстанции върху индивида и по какъв начин в действителност ни разболяват. Освен това учените са си сложили за цел да основат медикаменти за предварителна защита на подлата болест.

Най-важното е, че те към този момент имат пробив -  съумели са  да спрат  образуването на  рак при мишки,  изложени на замърсен въздух, употребявайки лекарство, което блокира химически алармен сигнал, дразнещ повредените кафези.

Според класическия мироглед за рака заболяването стартира от здрава клетка. Тя придобива от ден на ден и повече разновидности в своя генетичен код (ДНК), до момента в който доближи повратна точка в развиването си. След това се трансформира в ракова, а растежът ѝ става неконтролируем.

Има обаче обстоятелства, които не дават отговор напълно на тази догадка. Раковите разновидности се откриват в видимо здрави тъкани и доста субстанции, за които е известно, че предизвикват заболяването - в това число замърсяването на въздуха - наподобява, не повреждат ДНК на хората.

Тук се намесват откривателите от Лондонския академични лицей, които показват доказателства за друга концепция. Тяхната теза гласи, че увреждането към този момент е налице в ДНК на нашата клетка. То се е получило, до момента в който растем и остаряваме, само че нещо значително би трябвало да се случи, с цел да се трансформира тази повредена клетка в ракова.

Важен извод на изследователския екип обаче е, че разновидностите сами по себе си не всеки път са задоволителни, с цел да причинят рак. Може да е необходим спомагателен детайл.

Според проф. Суонтън точно това е най-вълнуващото изобретение, до което се е натъкнал в лабораторията си, защото то “всъщност премисля нашето схващане за това по какъв начин се предизвикват туморите ”. По негово мнение то ще докара до “нова епоха ” в молекулярната предварителна защита на рака.

Учените от института “Франсис Крик ” са се фокусирали върху форма на замърсяване, наречена прахови частици 2.5 (известни като PM2.5), които са доста по-малки от диаметъра на човешки косъм. Екипът провел поредност от опити върху хора и животни.

Учените потвърдили, че тук-там с по-високи стойности на замърсяване на въздуха е имало повече случаи на рак на белите дробове при непушачи. Освен това е открито, че точно вдишването на PM2.5 води до освобождението на така наречен химическа тревога - интерлевкин-1-бета - в белите дробове.

Миниатюрното вещество предизвиква инфектиране и задейства клетките в белите дробове, с цел да помогне за възобновяване на всевъзможни вреди. Проблемът обаче е, че около  една на 600 хил.  кафези в  белите дробове  на 50-годишен  съдържа  ракови разновидности.

Те се получават с напредването на възрастта и наподобяват изцяло здрави, до момента в който не се задействат от химическата тревога и не се трансфорат в ракови.

Резултатите са двоен пробив както за разбирането на въздействието на нечистия въздух, по този начин и за осмислянето на аргументите за разболяването от рак.

Д-р Емилия Лим, присъединила се в проучването, изяснява, че доста от непушачите не схващат по какъв начин са си докарали тежката болест и точно новото изследване може да им даде потребна информация по тематиката.

Любопитно е, че концепцията, че мутиралата ДНК не е задоволителна и ракът се нуждае от различен тласък, с цел да пораства, е препоръчана за първи път от учения Исак Беренблум през 1947 година, само че тогава никой не ѝ обръща внимание.

Лекарите вече  са изпробвали  лекарство  за интерлевкин-1-бета при сърдечносъдови болести и изцяло инцидентно са разкрили, че то понижава риска от рак на белия дроб. Затова съгласно учените концепцията да вземем хапче срещу рак, в случай че живеем в мощно нечист регион, към този момент не е толково футиристична.

Предстоят спомагателни проби, с цел да се осмисли образуването на рака при пушачите. Интересно е дали той се дължи на увреждането на ДНК от химикалите в тютюна, или димът също е извършител на инфектиране.

Последните открития са показани на научна конференция на Европейското сдружение по здравна онкология.