Защо тунел под Кресна би унищожил природата в Кресненското дефиле?
Идеята за прокопаването на тунел през Креснеснкото дефиле се дискутира от години, като най-големите й бранители са представителите на българските зелени неправителствени организации.
Според тях тунелът би защитил природата в Дефилето.
Това обаче надалеч не е по този начин.
На първо място прокопаването на 15-километров тунел изисква построяването на голям брой сервизни пътища, които ще би трябвало да бъдат прекарани през дефилето.
По тях ще би трябвало да бъдат извозвани към 10 млн. тона радиоактивни скали.
По данни на Българското геологическо сдружение това е един от най-богатите райони в страната. До скоро уран там се е добивал в рудник Крупник, Игралище, Брежани, рудник Сенокос, Струма 1 и 2 и находище Симитли. В Сенокос са добити 78 тона уран 238. В Симитли 28 т., а в Игралище -12 т. Доказаните ресурси в находище Симитли са 2334 тона.
Всички проби, които са вземани в последните години от региона на Кресненското дефиле, в това число на водата от реките Луда река и Яна, са с нараснала радиоактивност. Резултатите демонстрират следното - стойностите на уран - 238 са 540 Bq/кг., на радий -226 е 500 Bq/ кг и на торий -230 е 1080 Bq /кг.
Как ще се извозят радиоактивните земни маси?
Сериозен проблем, за който мъчно може да бъде открито решение, е извозването на цялата земна маса радиоактивни скали.
За задачата би трябвало да се употребяват специфични херметично затворени ремаркета, с каквито най-вероятно в България няма и ще би трябвало да се поръчват особено за задачата.,пише еконовини бг
Друг проблем е от кое място ще минават машините, които ще извозват скалите. Това може да става по два метода. Първият е да се употребява сегашният път Е-79, само че това би образувало големи тапи.
Другият е да се прокарат голям брой нови пътища в предпазената зона по Натура Кресна-Илинденци. За да се случи това би трябвало да бъдат направени нова Оценка за влияние върху околната среда и Оценка за съгласуемост със зоните от Натура. Процес, чието разработване изработването и прекосяване през наложителния правосъден надзор, ще отнеме минимум пет години.
Къде ще се депонират 10 млн. тона радиоактивни скали?
Отговор на този въпрос няма. И никой не може да отговори на него. Има няколко разновидността.
Първият е радиоактивната скална маса да се складира по открит прийом. За задачата е належащо някъде в региона да се построи хранилище. То би трябвало да дава отговор на всички условия за предпазване на радиоактивни боклуци. При превалявания и размразяване на снегове за не може радиоактивни вода да се прослушва в земните пластове. Разбира се на площадката би трябвало да се направи ОВОС/оценка на въздействието върху околната среда/ и Оценка за съгласуемост, тъй като целият регион е в предпазена зона по Натура. Тази оценка сигурно ще бъде обжалване от локалните хора, общини или зелени неправителствени организации. Така че единствено този развой ще забави строителството с няколко години.
Съществува и друга опция. Тези 10 млн. кубически метра радиоактивна скална. маса да бъде извозена на друго, по -подходящо място в страната, което не е в Натура. Но, по какъв начин ще се провежда такава огромна интервенция и коя община ще се съгласи на нейна територия да се складират тези количества не е проучвано и изследвана и още веднъж ще би трябвало Екологична оценка. Има и трета опция. Някоя компания да изиска да преработи тези скали в, които има съществуване на уран 238. Съществува и вид за експорт. Но това са хипотетични хрумвания какъв брой те са действително изпълними, изобщо не е ясно.
Пред прокопаването на тунела има и друга спънка – сеизмичността
Регионът към Кресна е прочут като най-земетръсната зона в България. През 1904г. там е записано и най-силното земетресение в историята ни – 7. 2 по Рихтер. Земетресението е усетено на целия Балкански полуостров, а жертвите са над 200. Смята се, че това е едно от най-мощните трусове в историята на Европа.
Сеизмолозите одобряват Крупнишко-Кресненско земетръсно огнище за мястото с най-голям енергиен капацитет в страната и един от най-високите в Европа. Земетресение в района има предпоставки да доближи унищожителните над 7 по скалата на Рихтер.
В телевизионно присъединяване светилото в сеизмологията, проф. Николай Милошев, шеф на Института по геофизика геодезия и география към Българска академия на науките, също удостовери, че региона Благоевград-Симитли е най-земетръсната зона в България.
„ Общо шест са по-силно сеизмичните региони в България. Най-сеизмичният е Благоевград-Симитли “ разяснява в „ Здравей, България “ проф. Милошев.
Има разлика
Привържениците на концепцията за тунела през Кресненското дефиле постоянно дават образци с Алпите, където са прокопани голям брой тунели. За разлика от региона на Кресна обаче, статистиката демонстрира, че във високите елементи на планинската верига земетресенията извънредно рядко доближават над 4 по Рихтер. Изключения вършат земетресения от Чурвалден от 1295г. (6. 1 по Рихтер), както и този от Висп през 1855 (отново 6. 1 по Рихтер).
В същото време Кресненското земетресение се счита за едно от най-силните в цяла Европа за последните 200 години, а в Кресненския разлом има всички предпоставки за доста по-силно земетресение от тези в Алпите.
Има и друга сериозна спънка пред строителството на тунела – радиоактивните скали
Другият сериозен въпрос е по какъв начин ще бъде улавян газът радон, който ще се отделя при пробиването на тунела. Той и в този момент излиза през пукнатините на скалите, само че се разсейва във въздуха. Радонът е радиоактивен газ, който се образува при разпада на урана в почвата, скалите и водата, откъдето постъпва във въздуха. Газът бързо се разпада на радиоактивни частици, които се отсрочват по прашинките носещи се във въздуха. Вдишват се и по този начин се отсрочват по дихателните пътища и белите дробове. Радона е доста рисков за човешкото здраве, когато е в по-високи концентрации.
В региона на село Крупник, при започване на Кресненското дефиле, от 1987 година работи сеизмична станция. Там в подземието на оборудването непрестанно се мерят равнищата на газа радон, който изтича в региона на Кресненското дефиле. Той се регистрира в бекерели. Нормалните стойности са от 400 до 1000 Bq. В станция Крупник равнищата, които се следят, са над 50 000 Bq, т.е. 50 -70 пъти повече от нормата. С такова, а може би и по-голямо количество, ще бъдат облъчвани строителите на тунела, и то в продължение на над 10 години, колкото ще трае прокопаването на тунелите. Как ще бъде улавян смъртоносния газ към този момент няма отговор.
Не е ясно за какво българските еколози толкоз гневно упорстват през Кресненското дефиле да бъде прокопан тунел, а не да бъде употребен пътя, който е построен по маршрут, употребен епохи обратно.
Освен това при осъществяването на в този момент признатия вид половината от трафика ще бъде изнесен отвън дефилето, както ще бъде отстранен и трафика от Кресна, тъй като автомагистралата ще заобикаля града.
