Защо България няма да въведе прогресивен данък – дори при растящо неравенство
Идеята за напредничав налог още веднъж се появи в общественото пространство , този път около изявленията на Атанас Зафиров по време на годишнината на Българска социалистическа партия. Но съгласно, тезите, стартирани от левицата, остават в областта на предизборната изразителност , лишени от действителен късмет за реализиране. Причината? Простата политическа логичност на оцеляване.
Разходи – да. Реформа – не.
„ На ръководещите не им се постанова да вкарват напредничав налог “ , отбелязва Михайлов. И фактически – през последните години главната икономическа тактика на властта е не в смяна на данъчната система, а в наливане на пари посредством увеличени заплати и пенсии . Това наблюдавахме както при мандата на Асен Василев, по този начин и в дейностите на настоящето държавно управление, въпреки и в по-секторна форма.
Според Михайлов това е вариация на кейнсианската икономическа политика – дефицитно харчене за стимулиране на напредък. Заплатите, изключително в ниския и междинния диапазон, са канал, през който държавните средства най-бързо се „ връщат “ в стопанската система. „ Това несъмнено работи “ , отбелязва той, „ дотолкоз, че даже Иван Костов излиза по малкия екран да споделя, че заплатите са прекомерно високи “.
Прогресивният налог – теоретично ефикасен, политически рисков
Михайлов напомня, че прогресивното облагане би имало подобен резултат със настоящия метод – нараснало ползване, изключително измежду най-бедните. Но в България, където бедните са доста, а богатите – малко, приходите от високи ставки мъчно биха компенсирали въвеждането на необлагаем най-малко.
Освен това, сходна мярка би засегнала точно междинната класа – обществена група с висока изборна интензивност. И тук се крие политическата цена: „ Който го направи, ще загуби доста гласове на идващите избори “ . В същото време е неразбираемо дали бедните биха реагирали с признателност – тъй като огромна част от тях, съгласно Михайлов, са деполитизирани и обезверени .
Ефектът е същият, само че противоположната посока носи по-малко риск
Така се стига до парадокса: и двата метода – непосредствено повдигане на приходи посредством държавни разноски и прогресивно облагане – могат да имат подобен резултат върху потреблението и намаляването на неравенството . Но единствено първият носи електорална полза. Вторият – политическа стихия.
Затова съгласно Михайлов няма скоро да забележим действителен спор, камо ли въвеждане на напредничав налог . Въпреки че актуалната плоска система не просто не поправя обществените неравенства – тя ги задълбочава. „ Но това може би ще се реши някой различен ден “ , приключва с лека подигравка той.
Присъединете се към нашия
Банковите задатъци по корпоративния налог крепят бюджета за 2025 година
