Сливането на две култури: защо все още не е построен мост през Гибралтар?
Идеята за изграждане на мост над Гибралтарския пролив от дълго време вълнува въображението на инженери и политици от целия свят. В края на краищата този план би могъл да се трансформира в знак на единството сред Европа и Африка, откривайки нови благоприятни условия за търговия, туризъм и културен продан.
Въпреки многочислените проекти и планове обаче мостът през Гибралтар към момента е единствено фантазия. Нека се опитаме да разберем за какво той към момента не е издигнат?
Кой предложи да се построи мост сред Гибралтар и Африка?
Проектът за изграждане на мост през Гибралтарския пролив е обсъждан неведнъж от разнообразни държавници, инженери и учени от разнообразни времена. Една от първите известни хрумвания е предлагането на френския инженер Алфред Норденфелт, направено в края на XIX век.
Норденфелт показва чертежи на мост с дължина към 14 километра, поддържан от кули с височина към 80 метра всяка. Идеята притегля вниманието на европейските държавни управления, само че е отхвърлена заради техническата трудност и високите разноски.
Следващата вълна на интерес се появява в средата на 20-ти век с помощта на френския проектант Пиер-Андре Кутюрие, който предлага построяването на плаващ мост, състоящ се от две успоредни платформи, които се държат на повърхността със специфични поплавъци.
Планът включвал две платна за придвижване на коли и железопътна линия, която да свързва континентите. Проектът намира необятен отзив измежду обществеността, само че още веднъж се сблъсква с финансови и софтуерни компликации.
По-късно испанските инженери създават идея за провесен мост, сходен на известните структури в Сан Франциско, Ню Йорк и Япония. Те плануват висящи кули, подсилени с великански въжета, които да пресичат пролива. Цената на строителството се прави оценка на към 5 милиарда евро, само че самодейността още веднъж остава неосъществена.
Сегашната обстановка се характеризира с дейни полемики сред представители на Европейски Съюз и африканските страни, заинтригувани от основаването на трансконтинентален маршрут. Европейската комисия включи построяването на подобен мост в листата с предпочитани планове за бъдещите генерации, като акцентира значимостта на обединяването на Стария свят и Черния континент.
Защо никой не го строи
Изграждането на мост през Гибралтар среща съществени механически компликации. Проливът е необятен към 14 км, бездънен е стотици метри, а дъното му е неравно и скалисто.
Към това се прибавя и комплицираната геоложка конструкция на района, който е предразположен на трусове и други естествени бедствия. Изграждането на такова огромно оборудване изисква новаторски технологии и обилни финансови вложения.
Освен техническите проблеми съществуват и политически спънки. Проектът визира ползите на доста страни, в това число Испания, Португалия, Мароко и Обединеното кралство. Всяка страна има свои лични цели и претенции, което затруднява постигането на консенсус.
Испания, да вземем за пример, поддържа моста, защото вижда в него метод за подсилване на връзките с Африка и възстановяване на инфраструктурата. Обединеното кралство обаче е внимателно, защото се притеснява от загуба на надзор върху своя анклав Гибралтар.
Икономическата изпълнимост също е под въпрос. Макар че мостът би могъл да подтиква стопанските системи на районите на Испания и Мароко, той се прави оценка на милиарди евро.
Възвръщаемостта на инвестицията зависи от доста фактори, в това число интензивността на трафика, равнището на конкуренция със съществуващите фериботни преходи и въздушни услуги. Затова вложителите и държавните управления преценят рисковете и изгодите, когато вземат решение дали да осъществят даден план.
Защо еколозите се опълчват на построяването на мост през Гибралтар?
Друг значим фактор е екологичният аспект. Гибралтарският пролив е значима част от средиземноморската екосистема, в която живеят редки скотски и растителни типове.
Природозащитниците интензивно се опълчват на концепцията за създаване на мост през Гибралтарския пролив, като се аргументират с редица съществени екологични и природозащитни аргументи.
Този район има неповторима биологична стойност, защото е най-важното местообитание за редки типове от флората и фауната, в това число делфини, тюлени монаси, мигриращи птици и риби. Нарушаването на естественото равновесие вследствие на строителството и употребата на моста може да докара до необратими последствия за локалната екосистема.
Един от главните опасности е унищожаването на естествените местообитания. Изграждането на стълбовете на моста ще изисква доста количество бетон и стомана, което неизбежно ще докара до смяна на морското дъно и нарушение на бентосните съобщества. Това ще се отрази на хранителната база на водните организми, като лиши доста типове от съществени хранителни запаси и места за размножаване.
Освен това транспортните потоци по моста ще усилят равнищата на шума и замърсяването на въздуха, което ще окаже негативно влияние върху здравето на локалните поданици и дивата природа. Еколозите акцентират, че шумовите разстройства имат капацитета да нарушат връзката и ориентацията на китоподобните, причинявайки стрес и намалявайки репродуктивния потенциал на популациите.
Важно е да се означи, че Гибралтарският пролив играе основна роля в миграцията на огромните гръбначни животни, изключително на птиците и морските блага. Изграждането на структурата евентуално би лимитирало свободата на напредване на мигрантите, принуждавайки ги да трансформират нормалните си направления, което може да докара до загуба на генетично многообразие и резистентност на популациите.
Екологичните изследвания демонстрират, че даже незначителни промени в хидродинамичния режим на пролива, дължащи се на построяването на моста, могат да доведат до съществени последствия за морската среда.
Промените във водните течения въздействат върху разпределението на питателните субстанции, температурата и солеността на водата, което от своя страна се отразява върху продуктивността на риболова и устойчивостта на крайбрежните зони.
