10 истории за пътуване във времето
Идеята за пътешестване във времето и пространството към този момент не е толкоз неуместна и доста изтъкнати учени имат вяра, че един ден тя ще се трансформира в действителност.
Все отново не трябва да забравяме, че такива опити в последна сметка може да доведат до непредвидими последствия в бъдеще, защото ще бъдат директно свързани с смяната на хода на историята.
Но до момента в който някои обмислят вероятността от такова пътешестване, други решително декларират, че към този момент са напуснали модерното време и са се озовали в друга ера.
Версайската мистерия
Версайската мистерия е една от най-известните в историята, само че учените и до през днешния ден не могат да кажат сигурно дали тя е плод на нечие развинтено въображение или дело на мистични сили.
Всичко почнало в парещ летен ден през 1901 година. Двете приятелки Ан Мобърли, щерка на фамозния доктор Джордж Мобърли, и Елинор Джърдейн, наследница на свещеника Франсис Джърдейн, решили да се разходят из Версай. Свечерило се и младите дами тръгнали към двореца Малкия Трианон. Те вървели из красивите градини и се любували на изяществото на парка. В този миг обаче се случва нещо извънредно нетипично. Нещо, което остава в историята като необяснимо пътешестване във времето.
Джърдейн и Мобърли си бъбрели радостно измежду зеленината, когато ненадейно осъзнали, че са се изгубили. Въпреки че това не бил първият път, в който посещават Версай, към този момент нищо не им изглеждало познато. Те дълго време се скитали по непознати пътища и търсели човек, който може да ги упъти. Най-сетне срещнали хора, само че всички изглеждали необичайно облечени в старомодни облекла, напомнящи за модата на XVIII век. До стъпалата на замъка Трианон забелязали жена, наподобяваща Мария Антоанета. Продължили по пътя и най-сетне намерили и останалите гости и неприятното възприятие изчезнало.
Още по-странно и злокобно почнало да става всичко, когато един ден Ан инцидентно видяла картина на Мария Антоанета, на която тя седяла на същото място и била облечена със същите облекла от видението ѝ. След няколко месеца младата жена решила още веднъж да се разноски в градините, с цел да види дали случилото се наскоро ще се повтори. Вървейки сама обаче, тя открила, че мястото не било същото като в оня ден.
По-късно Анна и Елинора разказват в детайли приключението си и поразяват съвременниците си, които са уверени, че две англичанки с безупречна известност, нямат причина да лъжат.
Скок във времето в Лондон
Този случай е записан от Арчи „ Състезателя “ Кармайкъл, който шофирайки от Бирмингам до Лондон през 1953 година, спрял за едно пиво в селцето Костуулд покрай Bourton-on-the-Water. Той паркирал своя Остин Хийли отвън локалната механа и влезнал за едно пиво. Бил шокиран, когато видял, че хората вътре в бара изглеждали по този начин, като че ли са от по-ранен век. Неговите опити за връзка били несполучливи и след няколко минути картината изчезнала и Арчи намерил себе си до терзания барман, който го питал дали е добре. Изглежда, че той си е помислил, че е видял духове, само че евентуално е претърпял скок във времето.
Историята с летеца Виктор Годард
Това е история, която не можем да подминем ей по този начин. През 1935 година Виктор Годард претърпял много безапелационен случай на пътешестване във времето. Заместник-директорът на Военно-въздушното министерство и старши офицер от Британските кралски военно-въздушни сили, инцидентно прелетял в различен времеви интервал. Той напуснал изоставеното летище Dream Field с пасящи говеда по полето и пукнатини по асфалта, само че забелязал някакви проблеми по време на полет. Когато се върнал на летището, разкрил че всичко работи, както би трябвало, с механици, облечени в синьо, оглеждащи четири жълти самолета на пистата. Тъй като не го разпознал, той по този начин и не кацнал. Четири години по-късно, военно-въздушните сили пребоядисали самолетите в жълто, а униформите на механиците били заменени в наследник цвят.
Да преживееш бъдещи бомбардировки
През 1932 година журналистът Джон Бернард Хатън и фотографът Йоахим Бранд са инструктирани да отидат в корабостроителницата в Хамбург и да напишат материал за нея. Връщайки се, те разказали на редактора си, че са станали очевидци на ужасни бомбардировки над града. Те описали военни самолети, които пускали бомби в града и по знамение оживели. Фотографът споделил, че е съумял да направи фотоси, само че след култивиране на кино лентата се оказало, че няма нищо по него. Редакторът решил, че сътрудниците му са прекалили с алкохола и са измислили историята. Въпреки това, 11 години по-късно, през 1943 година, Хамбург в действителност става цел на сходен въздушен удар в границите на интервенция "Гомора ". По-късно се появява версията, че публицистите са пътували в бъдещето и са видели авансово събитията, които се случват по-късно.
Време пасажер на моста "South Fork "
Интригуваща фотография от 1940 година демонстрира мъж в съвременно облекло. На фотографията се вижда навалица от хора на откриването на моста South Fork в Британска Колумбия. Един от тях обаче носи слънчеви очила, съвременна връхна дреха и преносим фотоапарат. Човекът с модерните слънчеви очила носи щампована тениска с прекрасен пуловер, от самото начало държейки стилен фотоапарат.
Мобилен телефон във филм
Режисьорът Джордж Кларк от Белфаст счита, че се е натъкнал на нещо много забавно – странник във времето, който приказва по мобилен телефон през 1928 година Режисьорът демонстрира доказателства във видео от YouTube, като фрагментите са извадени от DVD на премиерата на кино лентата на Чарли Чаплин „ Циркът “ в Китайския спектакъл на Грауман през 1928 година В клипа се вижда по какъв начин една жена върви по улицата, отивайки на премиерата, като държи ръката до ухото си, като че ли приказва по телефон. Но несъмнено, през 1928 година не е имало мобилни телефони.
Експериментът "Филаделфия "
През 1943 година американските военни организират опит с кодовото име „ Филаделфия “ на американския унищожител ДЕ-173, по-известен с името „ Елдридж “. Целта била да накарат кораба да остане незабележим за радарите на врага. Според хората на сушата екипажът липсващ безследно за към 10 секунди. Но всички хора от екипажа на кораба имали една и съща история за случилото се. Те твърдели, че са пътували във времето. Един от тях споделя, че при започване на опита се е намирал на палубата, а по-късно се е озовал в равнището под нея. Твърди се още, че за секунди корабът се телепортирал до Норфолк, Вирджиния (на разстояние 320 км).
Но историята не свършва с това. Произшествието, известно с името „ Експериментът Филаделфия “, има продължение 40 години по-късно в хода на друга загадъчна научна стратегия – плана „ Монтоук “.
Подземната лаборатория „ Монтоук "
Историята за плана "Монтоук " споделя „ времеви тунел “ в лабораторията на Военно-въздушните сили в американския град Монток. Разправят, че учените са я употребявали, с цел да пътуват назад до 1943 година Историята се появява през 1980 година, когато двама „ учени “ твърдели, че им се възстановили заличени мисли, свързани с активността им в лабораторията.
И до през днешния ден не е известно сигурно извършени ли са в реалност такива опити. Американският военноморски флот твърди, че подобен опит не съществува.
Швейцарски часовник, открит в антична китайска гробница
Китайски археолози разкрили швейцарски часовник, вграден в древен саркофаг в гробница в Шанхай. Това изобретение е направено през 2008 година. Часовникът бил спрял навръх 10 часа и 6 минути. Откритието накара доста хора да повярват, че някой е пътувал във времето и е оставил часовника там. Други пък считат, че фотографията е фалшифицирана и часовинкът въобще не е бил откриван в гробницата.
Науката за пътешестване на времето
Пътуването до бъдещето несъмнено е допустимо, споделя Брайън Грийн, професор по физика и математика в Колумбийския университет и съосновател на Световния теоретичен фестивал.
Айнщайн ни е посочил пътя преди повече от 100 години. Той сподели, че в случай че излезете в космоса и пътувате със скорост близка до тази на светлината, а след това се обърнете и се върнете, часовникът ви ще тиктака по-бавно. Така че, това ще бъде бъдещето на планетата Земя. Вие ще сте пътували в бъдещето. Освен това той сподели, че в случай че се приближите до в действителност мощен източник на гравитация – неутронна звезда, черна дупка – и вие се доближите тъкмо до ръба на този обект, времето за вас също ще се забави действително по отношение на всички останали, затова, когато се върнете на Земята, ще бъдете още веднъж надалеч в бъдещето.
Другият тип пътешестване във времето, този до предишното, обаче е противоречив.
Основната догадка за пътешестване в миналот о , която учените най-малко намират, че заслужава внимание, се базира на странна идея, наречена „ червеева дупка “. Червеева дупка е нещо, което още веднъж е намерено от Алберт Айнщайн.
Това е мост, в случай че желаете, от едно място до друго. Това е тип тунел, който ви дава директен път, с цел да отидете от тук до тук. Той открива това през 1935 година, само че след това се осъзнава, че в случай че манипулирате отворите на една червеева дупка – поставяте я покрай черна дупка или я движите с доста висока скорост – тогава двата входа на този тунел на червея няма да се отварят в идентичен такт, тъй че няма да можете просто да преминете от едно място в пространството до друго, в случай че минавате през този тунел – през тази червеева дупка – ще преминавате от един миг към различен миг във времето. Ако преминете в едната посока ще пътувате до предишното, противоположното – пътувате до бъдещето.
Сега, ние не знаем дали червеевите дупки са същински. Не знаем дали те са действителни, без значение дали ще съумеете да минете през тях. Така че тук има всички типове несигурности. Повечето от нас мислят, че в действителност няма да стигнете предишното, в случай че преминете през дупката на червея. Но това към момента не е изяснено.
Все отново не трябва да забравяме, че такива опити в последна сметка може да доведат до непредвидими последствия в бъдеще, защото ще бъдат директно свързани с смяната на хода на историята.
Но до момента в който някои обмислят вероятността от такова пътешестване, други решително декларират, че към този момент са напуснали модерното време и са се озовали в друга ера.
Версайската мистерия
Версайската мистерия е една от най-известните в историята, само че учените и до през днешния ден не могат да кажат сигурно дали тя е плод на нечие развинтено въображение или дело на мистични сили.
Всичко почнало в парещ летен ден през 1901 година. Двете приятелки Ан Мобърли, щерка на фамозния доктор Джордж Мобърли, и Елинор Джърдейн, наследница на свещеника Франсис Джърдейн, решили да се разходят из Версай. Свечерило се и младите дами тръгнали към двореца Малкия Трианон. Те вървели из красивите градини и се любували на изяществото на парка. В този миг обаче се случва нещо извънредно нетипично. Нещо, което остава в историята като необяснимо пътешестване във времето.
Джърдейн и Мобърли си бъбрели радостно измежду зеленината, когато ненадейно осъзнали, че са се изгубили. Въпреки че това не бил първият път, в който посещават Версай, към този момент нищо не им изглеждало познато. Те дълго време се скитали по непознати пътища и търсели човек, който може да ги упъти. Най-сетне срещнали хора, само че всички изглеждали необичайно облечени в старомодни облекла, напомнящи за модата на XVIII век. До стъпалата на замъка Трианон забелязали жена, наподобяваща Мария Антоанета. Продължили по пътя и най-сетне намерили и останалите гости и неприятното възприятие изчезнало.
Още по-странно и злокобно почнало да става всичко, когато един ден Ан инцидентно видяла картина на Мария Антоанета, на която тя седяла на същото място и била облечена със същите облекла от видението ѝ. След няколко месеца младата жена решила още веднъж да се разноски в градините, с цел да види дали случилото се наскоро ще се повтори. Вървейки сама обаче, тя открила, че мястото не било същото като в оня ден.
По-късно Анна и Елинора разказват в детайли приключението си и поразяват съвременниците си, които са уверени, че две англичанки с безупречна известност, нямат причина да лъжат.
Скок във времето в Лондон
Този случай е записан от Арчи „ Състезателя “ Кармайкъл, който шофирайки от Бирмингам до Лондон през 1953 година, спрял за едно пиво в селцето Костуулд покрай Bourton-on-the-Water. Той паркирал своя Остин Хийли отвън локалната механа и влезнал за едно пиво. Бил шокиран, когато видял, че хората вътре в бара изглеждали по този начин, като че ли са от по-ранен век. Неговите опити за връзка били несполучливи и след няколко минути картината изчезнала и Арчи намерил себе си до терзания барман, който го питал дали е добре. Изглежда, че той си е помислил, че е видял духове, само че евентуално е претърпял скок във времето.
Историята с летеца Виктор Годард
Това е история, която не можем да подминем ей по този начин. През 1935 година Виктор Годард претърпял много безапелационен случай на пътешестване във времето. Заместник-директорът на Военно-въздушното министерство и старши офицер от Британските кралски военно-въздушни сили, инцидентно прелетял в различен времеви интервал. Той напуснал изоставеното летище Dream Field с пасящи говеда по полето и пукнатини по асфалта, само че забелязал някакви проблеми по време на полет. Когато се върнал на летището, разкрил че всичко работи, както би трябвало, с механици, облечени в синьо, оглеждащи четири жълти самолета на пистата. Тъй като не го разпознал, той по този начин и не кацнал. Четири години по-късно, военно-въздушните сили пребоядисали самолетите в жълто, а униформите на механиците били заменени в наследник цвят.
Да преживееш бъдещи бомбардировки
През 1932 година журналистът Джон Бернард Хатън и фотографът Йоахим Бранд са инструктирани да отидат в корабостроителницата в Хамбург и да напишат материал за нея. Връщайки се, те разказали на редактора си, че са станали очевидци на ужасни бомбардировки над града. Те описали военни самолети, които пускали бомби в града и по знамение оживели. Фотографът споделил, че е съумял да направи фотоси, само че след култивиране на кино лентата се оказало, че няма нищо по него. Редакторът решил, че сътрудниците му са прекалили с алкохола и са измислили историята. Въпреки това, 11 години по-късно, през 1943 година, Хамбург в действителност става цел на сходен въздушен удар в границите на интервенция "Гомора ". По-късно се появява версията, че публицистите са пътували в бъдещето и са видели авансово събитията, които се случват по-късно.
Време пасажер на моста "South Fork "
Интригуваща фотография от 1940 година демонстрира мъж в съвременно облекло. На фотографията се вижда навалица от хора на откриването на моста South Fork в Британска Колумбия. Един от тях обаче носи слънчеви очила, съвременна връхна дреха и преносим фотоапарат. Човекът с модерните слънчеви очила носи щампована тениска с прекрасен пуловер, от самото начало държейки стилен фотоапарат.
Мобилен телефон във филм
Режисьорът Джордж Кларк от Белфаст счита, че се е натъкнал на нещо много забавно – странник във времето, който приказва по мобилен телефон през 1928 година Режисьорът демонстрира доказателства във видео от YouTube, като фрагментите са извадени от DVD на премиерата на кино лентата на Чарли Чаплин „ Циркът “ в Китайския спектакъл на Грауман през 1928 година В клипа се вижда по какъв начин една жена върви по улицата, отивайки на премиерата, като държи ръката до ухото си, като че ли приказва по телефон. Но несъмнено, през 1928 година не е имало мобилни телефони.
Експериментът "Филаделфия "
През 1943 година американските военни организират опит с кодовото име „ Филаделфия “ на американския унищожител ДЕ-173, по-известен с името „ Елдридж “. Целта била да накарат кораба да остане незабележим за радарите на врага. Според хората на сушата екипажът липсващ безследно за към 10 секунди. Но всички хора от екипажа на кораба имали една и съща история за случилото се. Те твърдели, че са пътували във времето. Един от тях споделя, че при започване на опита се е намирал на палубата, а по-късно се е озовал в равнището под нея. Твърди се още, че за секунди корабът се телепортирал до Норфолк, Вирджиния (на разстояние 320 км).
Но историята не свършва с това. Произшествието, известно с името „ Експериментът Филаделфия “, има продължение 40 години по-късно в хода на друга загадъчна научна стратегия – плана „ Монтоук “.
Подземната лаборатория „ Монтоук "
Историята за плана "Монтоук " споделя „ времеви тунел “ в лабораторията на Военно-въздушните сили в американския град Монток. Разправят, че учените са я употребявали, с цел да пътуват назад до 1943 година Историята се появява през 1980 година, когато двама „ учени “ твърдели, че им се възстановили заличени мисли, свързани с активността им в лабораторията.
И до през днешния ден не е известно сигурно извършени ли са в реалност такива опити. Американският военноморски флот твърди, че подобен опит не съществува.
Швейцарски часовник, открит в антична китайска гробница
Китайски археолози разкрили швейцарски часовник, вграден в древен саркофаг в гробница в Шанхай. Това изобретение е направено през 2008 година. Часовникът бил спрял навръх 10 часа и 6 минути. Откритието накара доста хора да повярват, че някой е пътувал във времето и е оставил часовника там. Други пък считат, че фотографията е фалшифицирана и часовинкът въобще не е бил откриван в гробницата.
Науката за пътешестване на времето
Пътуването до бъдещето несъмнено е допустимо, споделя Брайън Грийн, професор по физика и математика в Колумбийския университет и съосновател на Световния теоретичен фестивал.
Айнщайн ни е посочил пътя преди повече от 100 години. Той сподели, че в случай че излезете в космоса и пътувате със скорост близка до тази на светлината, а след това се обърнете и се върнете, часовникът ви ще тиктака по-бавно. Така че, това ще бъде бъдещето на планетата Земя. Вие ще сте пътували в бъдещето. Освен това той сподели, че в случай че се приближите до в действителност мощен източник на гравитация – неутронна звезда, черна дупка – и вие се доближите тъкмо до ръба на този обект, времето за вас също ще се забави действително по отношение на всички останали, затова, когато се върнете на Земята, ще бъдете още веднъж надалеч в бъдещето.
Другият тип пътешестване във времето, този до предишното, обаче е противоречив.
Основната догадка за пътешестване в миналот о , която учените най-малко намират, че заслужава внимание, се базира на странна идея, наречена „ червеева дупка “. Червеева дупка е нещо, което още веднъж е намерено от Алберт Айнщайн.
Това е мост, в случай че желаете, от едно място до друго. Това е тип тунел, който ви дава директен път, с цел да отидете от тук до тук. Той открива това през 1935 година, само че след това се осъзнава, че в случай че манипулирате отворите на една червеева дупка – поставяте я покрай черна дупка или я движите с доста висока скорост – тогава двата входа на този тунел на червея няма да се отварят в идентичен такт, тъй че няма да можете просто да преминете от едно място в пространството до друго, в случай че минавате през този тунел – през тази червеева дупка – ще преминавате от един миг към различен миг във времето. Ако преминете в едната посока ще пътувате до предишното, противоположното – пътувате до бъдещето.
Сега, ние не знаем дали червеевите дупки са същински. Не знаем дали те са действителни, без значение дали ще съумеете да минете през тях. Така че тук има всички типове несигурности. Повечето от нас мислят, че в действителност няма да стигнете предишното, в случай че преминете през дупката на червея. Но това към момента не е изяснено.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ