Идеята за извеждане на телескоп в орбита се появява още

Идеята за извеждане на телескоп в орбита се появява още през 1923 година в трудовете на немския академик Херман Оберт. А през 1946 година Лаймън Спицър разгласява публикацията „ Астрономическите преимущества на извънземната обсерватория “, в която в детайли разказа плюсовете на един орбитален телескоп. Така да вземем за пример, това устройство може да следи Вселената в инфрачервените и ултравиолетовите диапазони, които в огромна степен се гълтам от атмосферата на Земята.

Телескопът „ Спицър “ е прочут като последната от четирите „ огромни обсерватории “ на НАСА, ситуирани в космоса за интервала от 1990 до 2003 година Благодарение на чувствителността си в инфрачервения диапазон той ще може да следи студените и слаби обекти, като да вземем за пример младите звезди, далечните галактики, праховите дискове към звездите и другите планети отвън галактиката. Досега той можеше и да учи кометите и метеоритите в нашата Слънчева система.

Уникалната специфичност на телескопа „ Спицър “ е, че той е ситуиран в хелиоцентрична орбита към Слънцето, а не в земна орбита. Тази позиция му дава опцията да избегне разстройствата от светлината и топлината, предавани от Земята, което усъвършенства способността му да открива слаби и далечни обекти.

До 2009 година, към седем години след изстрелването, течният хелий за изстудяване на главните принадлежности на „ Спицър “ бе привършен. Въпреки това телескопът продължи наблюденията си в „ парещ режим на задачата “, като работеше единствено с два късовълнови канала, наречени IRAC (Infrared Array Camera) и MIPS (Multiband Imaging Photometer for Spitzer).

Първият към момента е кадърен да снима инфрачервени изображения с разнообразни дължини на вълната, което разрешава проучването на другите небесни обекти. От друга страна, каналът MIPS се употребява основно за проучване на студения прахуляк, предаван от астрономически обекти, по-конкретно на праховите дискове към звездите.

По този метод, макар намалелите благоприятни условия, „ Спицър “ продължи да събира данни за необятен набор от тематики, употребявайки останалите благоприятни условия на инструментите си. След това, през 2020 година, телескопът бе дефинитивно изведен от употреба, тъй като НАСА към този момент не го считаше за задоволително ефикасен. Оттогава той свободно се носи в своята орбита.

Спасителната задача

По принцип „ Спицър “ по принцип към този момент не е нужен, още повече че астрономите през днешния ден могат да разчитат на друга огромна обсерватория, профилирана в инфрачервения набор – телескопът „ Джеймс Уеб„. Въпреки това дребната компания за галактически технологии Rhea Space Activity предлага да я възвърне.

Компанията преди малко завоюва безплатна помощ от 250 000 $ от Космическите сили на Съединени американски щати за създаване на избавителна задача. Смелият проект се поддържа и от Смитсонианската астрофизична обсерватория, Лабораторията по приложна физика към Университета „ Джон Хопкинс “ и Lockheed Martin.

Мисията, импровизирано наречена Spitzer Resurrector, включва изпращането на дребен галактически уред, който може да се побере в кутия с размери един метър на един метър и ще бъде изстрелян още през 2026 година Тъй като сега Спицър се намира на към две астрономически единици от Земята (което е два пъти повече от дистанцията до Слънцето), на галактическия транспортен съд ще му трябват към три години, с цел да доближи телескопа, като през това време ще следи слънчевите изригвания.

След това галактическият уред ще би трябвало да се приближи до обсерваторията на разстояние 50-100 км, с цел да оцени положението ѝ. Тогава галактическият транспортен съд ще се опита да откри връзка с телескопа и ще стартира да предава информация на наземните екипи по отношение на възобновяването на наблюденията.

Тенденцията в региона на галактическата поддръжка

Засега задачата съществува единствено на хартия. Rhea Space Activity, в която сега работят по-малко от десетина души, към момента търси в допълнение финансиране и чака задачата ѝ да коства към 350 милиона $. Така че не е ясно дали планът фактически ще види бял свят, още повече че обсерваторията към този момент не е в началния си стадий на развиване. От нейното изстрелване изминаха немалките 20 години, а задачата Resurrector няма да я доближи преди края на това десетилетие.

Погледнато в по-общ проект, технологията, създадена от тази компания, би могла да има многочислени приложения за пренасяне и поддържане на спътниците в ниски земни и геостационарни орбити. Министерството на защитата на Съединени американски щати се интересува от компанията (поради което е отпусната безвъзмездната помощ) поради нейните благоприятни условия за галактическа поддръжка, сглобяване и произвеждане.

Освен това компанията не е единствената, която предлага този тип услуги. Northrop Grumman да вземем за пример неотдавна създаде и изстреля серия от апарати за удължение на задачите за обслужване на спътниците в геостационарна орбита. Знаем също, че милиардерът Джаред Исакман работи със SpaceX и НАСА за потребление на галактическия транспортен съд Crew Dragon за удължение на софтуерния живот на телескопа „ Хъбъл “.

Да напомним, че неотдавна телескопът Хъбъл откри признаци за съществуването на водна пара в атмосферата на Ганимед – един от спътниците на Юпитер. Направеният по-подробен разбор на изображенията и на получените спектрални данни сподели, че водна пара има и в атмосферата на ледения сателит на Юпитер, Европа. Интересното е, че водната пара в атмосферата на Европа е налична единствено в едното ѝ полукълбо. Това изобретение дава на астрономите нови знания за атмосферата на ледените спътници и дава нови насоки за реализирането на галактически задачи за проучванията на тези небесни тела